Всяка жена е едно неповторимо вълшебство...
Като лунен лъч в чаша шампанско
съм хубава,
като пиратско съкровище в океана -
търсена, ...

Рисувал е вълшебник
По прозореца звезди
Със безброй искри
Нежност в очите свети
Празник... ...

Докато опитвах да влача куфара след себе си и да вървя нагоре едновременно, се спънах в една от стълбите и паднах по колене. Дори не изпищях, защото не ме заболя, но се чувствах унизена. Сякаш това падане по стълбите беше нищо в сравнение с падението ми в живота. Станах, уверявайки се, че никой не е ...

Написах ти думи, с които да идвам при тебе,
поисках си вятър, по него писмо да ти пратя,
мостове прокарвах над бездни, наречени време,
а пътя с ръцете намирах, обсебен от мрака.
Катерих скалите, въжета ми бяха мечтите, ...

Нечий свян
... търкулна се Луната,
засмя се на света,
приглади с нежна длан
притурената болка от съдбата ...

Чанове хлопат.
Самодиви люлеят
бял месечинко.

В Т Ъ М Н О Т О
"Чакай ме, слънчице, ида през мрака си..."
Илко Илиев
Чакай ме, слънчице! - някой прошепна.
Чух ли? Надежда ли в мене потрепна? ...

Толкова хора си тръгват с умора от бели мечти
Хиляди мисли закриват лъчите на нашите дни
Губят се малки в лабиринти заключени
Търсят се винаги и се връщат неслучени
Тупкащи пясъци плавно затварят железни очи ...

Да, Земята е сбръчкала вежди
от интриги, обиди и злост.
Сякаш няма за утре надежда,
сякаш няма към светлото мост.
И изригва с вулкани и трусове, ...

Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето ...

Джобни мъдрости
Тренировъчна площадка,
отрезвителна килия,
изкушаваща загадка,
източник на простотия ...

Трябва ми стих,
в един да те открия,
да те прочета
и да те забравя!
Трябва ми песен, ...

DANIEL AVDALA: Arrangement, Sound, Lead Guitar and Vocals
...

- Виденията винаги се сбъдват -каза старецът с тъжен поглед. Гледаше през прозореца към снега отвън и това, което виждаше, му бе до болка познато. Беше го виждал стотици пъти във болезнените си видения. Той и останалите мъдреци опитаха всичко, за да предотвратят жестоката действителност. Да преборят ...

Първа част : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=237028
... загуби съзнание отново. Човекът в костюма вече беше там и го чакаше...
Джей седеше по средата на някакъв мост. Двата му края не се виждаха, а самият той беше издялан от груб камък. Широк беше не повече от метър – достатъчно широк, ...

Светът се сви на топка по принуда.
Оттегли се стария пчелар.
Светът се сви и не като по чудо-
на Бог му писна вече да е господар.
Светът подскача клоунски, ...

Нощта е вперила във мен
хилядите си очи искрящи
и сякаш ме препращат
към бъдещия скучен ден,
когато вънка ще изляза ...

Обичам те
Обичам, когато навън е мрачно и вали,
тогава с тебе винаги сме двама.
Обичам, когато сме сами,
потънали в приказна любовна драма. ...

Дървени лодчици с малки фенери
плават към отсрещния бряг.
Света озаряват, но само тогава,
когато изчезват във мрак.
Плаващи спомени, обгърнати в пламъци, ...

Поредна нощ стоя и чакам... и кого ли чакам... една безумно глупава мечта и ще се сбъдне ли... едва ли, сълза... се стича по лицето. И сега? Въпросът: "Накъде?" - изскача накривен, изпочупен, сякаш вече иска почивка. Напред в бъдещето... или назад към миналото. Нека тази нощ бъде вълшебна... дано се ...

Изпепелена от любов
Чакам стъпките твои да дойдат при мене,
чакам ръцете ти нежни да ме прегърнат силно,
чакам целувките ти, защото не мога без тях и без тебе,
чакам те, обич моя! ...

Бягам, за да се открия. Себе си да намеря… А път пред себе си не виждам. Само думи. Празни, излишни и нежелани думи. Аз само тях имам… Думите и една мечта в сърцето. И бягам, за да намеря себе си, но път пред себе си не виждам…
Здравей, мое бъдеще Аз. Пиша ти това писмо, за да не забравяш какво беше ...

Как стана така?
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...

Идва денят на чертата под сметка:
пито – платено, било – не било.
Моята съвест, наивна и детска,
чело склонява под нож и стило.
Чист, като Дякона Левски, заставам, ...

КОПНЕЖ
Беше ли изплакана сълзата,
някъде в оловното небе?
Беше ли догонена реката,
хукнала към бурното море? ...