Саморазмразявах и на части отливах,
сякаш запълвах празнотите в дните ти,
самоиздавах и после хиляди пъти умирах,
докато извършвах ритуалите в нощите ти,
а после след силните звуци се събирах ...

Не виждам сянката.
Навред е светлина.
Разпуква се цветът
и капчици живот
отпивам с изгрева. ...

На времето пулса напипал,
привикнал да носи хомот,
народът безправен и дрипав
жадува по-сносен живот.
Заливан с помия гореща, ...

Semper fidelis
Аз столетия стисках крака на войника -
в гладни пясъчни бури оглозган пищял,
отполиран до бяло с безброй песъчинки
и, все още обгърнат, от римски сандал. ...

"Раните на любовта, макар не винаги
да убиват, никога не заздравяват."
БАЙРОН
Любовта - тя е рана сърдечна,
от която спасение няма. ...

Светлина…
Преливат в нея
искрящи цветове на дъга,
стъклени камбанки
весело звънят, ...

Влюбих се в очите ти, в усмивката, в лекото намигване и във всичко в теб.
Влюбих се, може би защото още малка бях, може би защото бях дете.
Харесах те, без да мисля, без да искам и очаквам, харесах те, защото така ми бе добре.
Пърхах, трепках и във пламъци горях. Чаках да ми звъннеш, чаках да дойдеш ...

Баща
По-рано трябваше да го направя,
но винаги назад оставям важните неща,
макар със думички да съм те хвалил,
гордея се, че ти си мой баща. ...

Родена в края на Балкана,
от Черното море на крачка,
като едно дете-закана
израсна с плюшена играчка.
В училището беше първа ...

С благодарности към моята приятелка Румяна Пелова ( rumpel), че ме вдъхнови и ми позволи този поетичен диалог:
rumpel Кой си ти, във мислите ми вплетен,
с очакване изпълнил мойте дни?
Аз, която тичах с ветровете,
след теб вървя по твоите следи. ...

По социалните въпроси
с кого и за какво да спориш:
народът с дългове и бос е...
народ – във джобче да го сложиш!
Министърката социална ...

По плиткото крайбрежие на женската ми зрялост
едно момиче още кули пясъчни строи,
със къси къдри и ожулено коляно
намига ми, през пръски на вълни.
И там, далечна, по детински ми се смее, ...

Кой
Някой мечтае! Някои нямат мечти!
А светът се върти, но защо е така?
Никой не знае! Знаеш ли Ти?
Знаеш ли колко Обич Обич не среща? ...

Знам – харесваше ме…
… усетих по държанието ти!
Не, не беше илюзия… сигурна съм.
Затова мислите ми летят към теб…
... да, все още летят към тебе! ...

Ти дойде в живота ми на пръсти,
сякаш нежен шепот на поточе.
Вчера беше празник – бяхме двама,
а сега съм сам – стоя прекършен.
Снощи беше нашата раздяла, ...

Аз съм свещникът. От ковано желязо. Стоя на рамката на леглото ù, под Мадоната.
Когато има празник, тя ме слага на масата и поставя в мен свещичка. Пали я с кибрит. Усещам светлината, топлината и капките восък... Обичам да я гледам... червената ù жилетка, сатененото бельо... За какво ли мисли?
“В уч ...

Несдържана в гнева си госпожа
реши да вдигне прах и перушина;
да ме навре, където... Да бе, да!
Да ми наложи грешната гърбина.
И само да ù гъкна... Да бе, да! ...

Веднъж се срещнах с една скъпа моя приятелка. Тя ми сподели, че иска нова работа. Сподели ми, че е малко затруднена в намирането ù. Попита ме, дали мога да ù дам някаква насока.
Казах ù, като се прибере вкъщи, да се самовглъби за малко и след това да вземе лист хартия. Казах ù да напише в началото м ...

П А Р А Л Е Л Н И С В Е Т О В Е
В какъв ли свят наистина сега живеем?
В какъв ли свят мечтаем, плачем и се смеем?
Дали можем с Мисъл и на гърба със раница
да стигнем до неговата граница? ...

Ако в името на Бог изтръгваш сърца и забиваш кинжали...
Ако имаш мазоли от нож по дланта, преследвайки уж светли идеали...
Ако губиш дни в мисли и терзания да пресмяташ греховете си,
докато наяве забравяш да прибавяш добро в часовете си...
Ако долавяш шепота на своето съзнание, ...

Минутите се движеха забързани
в стакатото на нервното ни време.
Съдбите ни, на възел вързани,
кой ли дявол ще ги вземе!
Със хъс се втурваме към върховете, ...

Любовта е вярна гилотина,
красива, но осъдена мечта.
Безспирна, дръзка и наивна,
втурната в галоп лъжа.
И колко малко трябва ù ...

1.
Ръждива повърхност, обгорял от край до край хоризонт.
Местното слънце разтапяше като кипнало олово атмосферата и я прогаряше с всяка своя капка.
Ята от объркани същества сновяха в ужасяващия хаос и умираха под палещите въздуха водопади от пламъци.
Стан се намираше в този огнен ад, без да знае как ...

Затвори очи, ще дойда
с нежен полъх сред нощта.
С ласката си ще те стопля,
щом запалим с теб свещта.
Огън, не! Любов ще пламне, ...

Не чакам никого, но все поглеждам
иззад стъклото, сенките са живи,
превърнати във спомени, които скривам
във мисли спътници - мъгливи.
Със длани трия потното стъкло, ...

ВЕЧЕРНА РАВНОСМЕТКА - импресии
КАТО В БИБЛЕЙСКА ПУСТИНЯ
Ослепен от светлината на толкова дни преминали през мен, ще мога ли да видя още нещо невидяно в тях? Загубилите силата си мои сетива, ще бъдат ли така добри да ме дарят отново с шарената светлина изсипана от багреницата на слънцето; с вкуса на ...

Срещнах Днес.
- Как си, как си? - попита ме в движение.
- Ще кажа, че съм добре, но ще се оправя, ако не Днес, то Утре може би... -отговорих му със закачка.
Спирайки се до мен, Днес припряно забърбори:
- Ами ти не разбра ли, че времето е относително понятие и че Утре никога не идва. Утре е като болк ...

Преди няколко дни ми звъннаха на вратата. Това е странно, защото живея на майната си и никой не се занимава да ходи до нас. Отварям и какво да видя - едно момиче, горе-долу на моята възраст - тоест, не много. Работи за социална организация - не-баш-децата работят за ателие и в замяна на това, което ...

Нощта облече звездния си плащ,
Луната суетливо се навъси
и звуците засрамено изтръпнаха,
под натиска на парещия хлад!
Прозорците смълчано мигаха, ...

Наръчник за идиоти (XXI в.)
Ако искаш приятели – не казвай всичко, което мислиш.
Ако не искаш болка – не обичай, не мрази, не се вълнувай... не чувствай, не бъди човек.
Ако искаш успех – провали конкуренцията.
Ако искаш власт – казвай само това, което не мислиш, на правилните хора. ...

Чакам само знак от теб.
Толкова ли не разбираш?!
Бездействието ти ме подлудява.
С мълчанието си ме убиваш.
Покажи ми, че ти пука! ...

Мислех, че съм забравила; разбрах, че не мога; не съм
си и представяла, че няма да поискам...
Днес е твоят ден рожден,
а не съм те виждала от сто години,
ала знаеш - ти у мене си вграден ...

Децата се надпреварваха да вдигат ръка. Учителят им зададе твърде лесен въпрос и всяко искаше да каже първо своята дума.
- Най-важната дума е „хляб”! – изрецетира на един дъх Александър.
- А за мен е „мир” – прекъсна го Наталия.
- Моята най-важна думичка е...
Хорът от отговори заглуши думите на преп ...

Хари Потър
Мародерите
Първа част: Лун
на Мишо (както и всичко друго Харипотърско, което пиша; просто още преди да ги напиша, ги посвещавам на него.)
Страхувах се да те обичам, ...

Брей, леглото се тресе –
дърпам тънкото перде:
нашият панелен блок
с упоритост на булдог
из земята си оре – ...

Потърси ме! Не мълчи!
Знаеш, че е неизбежно.
Да се срещнем! Забранени.
Колкото и да е грешно.
Писано е да се случи. ...

Небето спеше и птиците
сънуваха в нощта,
но можех ли и аз да спя?
И дъжд валеше, но не навън,
а в моето сърце валя ...

Смея се без смях,
усмихвам се без усмивка.
Плача всеки миг без сълзи,
сърцето ми бие, но не се чува.
Душата ми изглежда пълна, но е празна. ...