Децата ни чертите ни повтарят,
успехите, копнежите и грешките.
Във същите съмнения изгарят -
еднакви са чувствата човешки.
Децата ни са наше отражение. ...

Пролет – свежо и зелено.
Лете – с вкусни плодове.
Есен – в злато натъкмено.
Зиме – голо в снегове.
Що е то? ...

Каква, каква е старата любов –
далечна песен, спомен блед,
увяхнал цвят и тъжен зов?
От огън – пепел, от усмивка – лед.
За старата любов аз дълго плаках ...

Спомени, изпълнени с радост и тъга,
толкова ярки, сякаш случват се сега,
спомени... след всяка обида и раздяла,
спомени от любов, винаги боляла.
И защо към тези спомени се връщам, ...

Погледни ме за последно,
тез сълзи ги запомни,
от утре ще ти е потребно
всяко мое, но прости!
Какво от туй, че вън вали, ...

Планети сме ние със тебе
далечни.
Кръжим и се търсим навред
из Всемира.
Но движим се в орбити свои ...

Бременна съм с
дъжд и слънце -
заченах ги
от своите мечти.
Очите ми блестят ...

Ч е с Т и Т П р А з Н и К!
Чудно рисуват
шарени книжки,
светло лудуват
в детски очички. ...

Пак босонога
към тебе ще тичам,
пак ще съм с онзи
цветен венец,
с който тогава ...

Вървях по пътя към болницата, с голяма тежест в сърцето си. Бях достатъчно голяма, за да приема факта, че ще остана сам-самичка. Но може ли човек да приеме загубата за нещо естествено? Особено когато става въпрос за единствения близък, който му е останал в живота. Преди пет години загубих баща си в ...

Забрави!
Денят, в който те срещнах
Ти сияеше като слънцето.
Обичах да те гледам отдалече,
макар да ми блестеше в лицето. ...

Слънцето в очите ти се смее,
когато ме погледнеш нежно
и луната чак ще онемее
от погледа ти – уж небрежен.
Иска ми се да потъна цяла ...

Пролетта пак пристигна, без да я каним
и цветя и тревички с нежност погали.
Непоканени, птичките нежно се любят
и наднича през сълзи облакът влюбен.
Колко бързо разцъфнаха голи дръвчета ...

Прости си! И ще простиш.
Приеми се! И ще приемеш.
Обикни се! Не егоист -
ЧОВЕК! - но без бреме!
Виж! - тази черешка ...

ужаси, да не се чете от лица под 18 години!
V
.........
В студената сутрин на десети март, малко преди оранжевите слънчеви лъчи на слънцето да се покажат на хоризонта, аз се добрах до село Салаш! Бяла слана бе покрила първите зачатъци на зелена трева, а слаб леден вятър идваше откъм слога, образуван ...

Какво намират пеперудите
във светлината,
та в сърцето на пламъка,
знаейки, че е пагубен,
се хвърлят? ...

Разбудиха ни лебедите бели.
Надигнахме глави изпод снега,
снежинките си тръгват остарели,
ледът се пука в немощ и тъга.
Потоците под него песни са запели, ...

Разбити илюзии гузно се сгушиха
в сянката на ранена луна.
И пърхащи мисли тайно се смушиха
в мрака на мойта душа.
Трепкащи изгреви, умрели във нищото, ...

Усмивката е първичната реакция на човек, излъчващ щастие. Най-сърдечна и чиста усмивка е детската. Може всички и всеки да са ти провалили деня, да си изгубил тонус и само една усмивка от една малко ангелче да стопли сърцето ти. Усмихваш се и ти, защото знаеш, че то те е усетило. Децата, макар и малк ...

Чуваш ли, българино, тъжната песен
на нашите светци в прохода тесен?
Славната битка веч ще носи спомена
и нашата гордост никога не ще бъде сломена
Ни от време, ни от думи, нищо не ще изтрие ...

Ти остави след себе си диря,
която времето не ще заличи.
Ти бе пример за мъдрост, за сила,
за човечност, за дух несломим.
Ти докрай се раздаде за всички ...

Спиридон имаше уговорено интервю за работа като барман. Пристигна пред въпросното кафе секунди преди часа на срещата. Държеше в дясната си ръка листче с името на заведението. Погледна нагоре и видя, че е на правилното място, след което нервно прегъна хартийката и я прибра обратно в джоба на панталон ...

Отново мога да дишам!
И въздухът изпълва белите ми дробове.
Отново мога да обичам!
А пясъкът да пари на босите нозе.
И влюбвам се във себе си, ...

На децата на България, пръснати по света
Сълзи от грижи уморени
спокоен вятърът ще понесе
нагоре - в облаци студени,
нагоре - в чуждото небе. ...

Времето просто преминаваше пред очите ù. Носеше се бавно, като студения полъх на този ден. Докосваше се до кожата ù. Прокарваше си път през тъмните ù коси, сякаш да ù припомни, че не е сама.
Но тя се бе изгубила. Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си! И златистият хо ...

Разхожда се пролетта по горска поляна,
ненадмината с багри в красива премяна.
Погалва дърветата със цветна усмивка
и прибавя на храстите различна боичка,
дори цветята не залъгва с измама, ...

Опитвах се душата си да скрия
и себе си насила да заставя
с посредственост света си да пропия;
да си записвам, щом забравям.
Променях се, да бъда като всички, ...

Едно нощно стихче...
Снимката е моя- телефонна.Ранно-утринна е.
Така изглеждаше Сточна гара през Януари месец тази година.
Б.