Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.3K results
Все още
🇧🇬
Когато се събудя, ти не си до мен,
още усещам мириса на тялото ти
по моята възглавница. Все още
уханието на Шанел се носи из
стаята, още чувам гласа ти, все ...
Моят син ще има много учители,
но Вие сте преди тях,
бяхте родители, когато аз не бях.
На всички възпитатели, които се грижат за нашите деца в детските градини.
Потъпчи ме... любовна мъка чака ме пред вратата,
изляза ли, върху мен ще се стовари.
Аз няма да я гоня, на мен ми е до болка позната,
причинявала ми е в душата толкова пожари.
Изгони ме - нека си отида! ...
СОЛЕН КРИСТАЛ БЛЕСТИ НА ТВОЙТА ГРЪД
Солен кристал блести на твойта гръд,
останал спомен от милувка на вълна...
Събужда в мене таен порив твърд
до тоз кристал аз жадни устни да допра. ...
Защо се чувствам аз така?
Защо и слънцето замря?
Защо без теб не мога да живея?
Защо на мен се пада таз трагедия?
Защо отиде си, защо остави ме сама, ...
Рисунката е с обикновен молив. Авторът е Хенрик Мозес - един великолепен художник!
А стихчето е едно начало...
Бих се радвал, ако се хареса някому...
Б.
Ето, сега ...
Ще идвам нощем и ще търся нежност -
целувки сладострастни, без вина.
Ще бъда огън див в море безбежно,
във твоите прегръдки ще горя.
Ще бъда топла майчина милувка, ...
ЖИВЕЙ! НЕ МУ МИСЛИ!
От затвора на мислите бяга вън любовта.
А Животът все тича, взел ненужни неща -
битови мелници и остаряла вина,
ферментирали спомени и похабена съдба. ...
Нежна мисъл в очите ти спря
и за миг - сякаш в тях се огледа.
Трепна с мигли и после в цветя
се превърна в душата ми бледа.
Може би ти си спомни за мен. ...
Изтръпвам... Усетих сянката ти в гръб, Братò.
Дори в нощта ноктите ти капят по моето чело.
Идваш малко късно с този дъждобран, Братò.
Дъжда премина през мен преди години сто.
Не приближавай в гръб с ножа си, Братò. ...
Тази вечер погледнах нагоре и знаеш ли какво видях. Небето беше по-красиво от всякога. Тъмният небосвод над мене бе осеян с безброй звезди, някои гаснещи - показващи на света колко тъжно може да бъде красивото, други греещи ярко, отразявайки нечие щастие по света, трети пък, които просто стоят сгуше ...
Караш ме да пиша за разни неща...
Да разказвам на хората, че твоя съм била...
Да те искам и пак да крещя,
че минало си и не можах да те изстрадам
и да те забравя... ...
Отминаха стотици дни, в очакване за щастие.
А нощите се влачеха болезнено и бавно.
Тих стон в душата ми, въздишка!
Една сълза с други се прелива.
Защо, животе мой, си толкоз безразличен? ...
Within Temptation - Utopia
The burning desire to live and roam free
It shines in the dark
And it grows within me
You're holding my hand but you don't understand ...
Глава 2
Изглежда всичко с красивия Зандър приключи още преди да е започнало. Той записа номера ми, но така и не ми звънна. Дълго мислих за него и изглежда наистина бях започнала да го харесвам, но след като не ме потърси, почти го забравих.
Нещата вкъщи си бяха почти същите, с изключение на приятелк ...
Онази бедна стая помня още.
Два стола. Маса. Скърцащо легло.
И малък жълт прозорец... Колко нощи
почуквах на студеното стъкло.
Там търсех всяка нощ една надежда. ...
Прости ми, Любов неизплакана,
заключих те в нощните дебри,
захвърлих те там, недочакана,
и скочих в безцветния делник.
Опасна си, твърде си истинска, ...
В х о т е л а
На поредната моя хотелска врата
къс хартия, следи от лепило.
Някой нещо качи, друг го къса със яд.
Но това е ... форматът без милост! ...
Без теб животът ми не струва пет пари,
предадох себе си дори,
от туй най-много ме боли.
Без теб вървя в безпътица към ада,
душата ми се моли за пощада ...
Със некърпена риза и протрити сандали
на върха на дървото пренаписва смъртта си,
и не иска лула, иска някаква шапка
и случайно врабче - на ръба ù да кацне.
Да го гледа с око, зачервено от сънища, ...
Спагетите ти миришат на чай, а той – на спагети. Топлиш ги, пък те все студени. Говориш си с напоените с цигарен дим дрехи, сам на себе си… Или пък те водят монолога? Липсата на външна красота пречи на разговора. Спарен, прояден, разтваря се като хапче, но няма как да не възкръсне, като имаш голямо ...
Защо не виждаме света около нас? Заобиколени сме от него, а дори не го забелязваме. Има ли по-глупаво същество от човека? Разум му е даден, а не го използва... Защо всички виждаме само видимото, онова пресъхнало отегчително ежедневие, така до болка познато. Това ли е светът, в който искаме да живеем ...