НА ВУЙНА
По случай първите ù 70 години с обич
Толкова години вкусни пити месиш
всички да нахраниш,
осветяваш ги с родопски песни ...

ТЪРСАЧ НА СЪКРОВИЩЕ
Стремето на времето пришпорвам,
за да намеря древно тайнствено съкровище,
а как годините летят все ескадронно
с любовите и със разделите ни незабравени. ...

Любов като магаре
„ Тъкмо научих магарето си да не яде и то умря.“
По Настрадин Ходжа
Тази моя любов
е същинско магаре. ...

Оставих спомените вкъщи да играят бридж.
На миналото пък намордника му сложих. Да не хапе!
Че всичко, мисля, беше просто някакъв си кич.
Като на влюбено в живота шестгодишно лапе.
Започнах да флиртувам тайно... със Съдбата. ...

Рисувай светове, Поете!
Студени, мрачни, без луни,
където огънче не свети
над вледенените скали!
Рисувай с обич топлината ...

Празна църква. Като рана
зее виснала вратата ù.
Седем облака изпрани
и с разръфано по края
капят ситно и развиват ...

Не захапвайте деня до кръв...
Денят е само невладяно "вчера",
дърпащо с дебелата си връв
скелетите от килера.
Не захапвайте деня до кръв. ...

С теб съм.Но на гара.Идва влак.
Ръката ти нехайно се изхлузва.
Примрялата от допира ѝ длан
в мига увисна: празна, топла, гузна.
Изгубих ключа, с който те отварях. ...

НАСИЛНИКЪТ – ПОБЕДИТЕЛ ИЛИ ЖЕРТВА
(есе)
Пъстрата човешка история е сложна плетеница от физически действия, творчески актове, съдби на милиарди жители на Земята – всеки със своята специфична душевност и личностна индивидуалност. Дълбока, неизбродна и загадъчна е бездната на душата, в която протичат н ...

"Безкрайните кървящи дни"
Лежа в ковчега
със отворени очи,
спомням си безкрайните дъждовни дни.
Някой хвърля ...

(двойнокуплетно стихотворение)
Те - думите,
литнали в пустошта птици,
окови трошат
във мойта душа. ...

Отровени души
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...

Абстрактни и абсурдни, но авангардни
багрила бдят безоблачно и
ваятелно върху вечно
гениалния, галантен герой
- деец, даващ дажба ...

Първи клас буквара учим,
пишем, пеем и играем,
можем всичко да научим,
не напразно то като игра е.
Втори клас читанка мила ...

Беше късен делничен следобед. Градчето, изпълнено с живот, се радваше на собственото си активно съществувание. Мърморенето на колите, глъчката от многобройните разговори и хилядите други странични шумове се сливаха в едно, за да се превърнат в един чуден, гласовит хор. Нескончаемото музикално произв ...

Островът на Самотата
Обичам я, а тя не ме поглежда
изглежда няма никаква надежда.
Сърцето ми пулсира,
а тя не ме разбира. ...

От теб като си тръгвам ще боли
и трябва да съм много силна
дълбока раната ми ще кърви,
ако не удържам болката родилна
Тогава трябваше да се роди ...

ТЯ
Геният за сетен път не позволява.
Залостете портите на крепостта.
Ще накажа всякаква проява
на милосърдие към любовта. ...

Frakie Laine – I beleive
I believe for every drop of rain that falls,
A flower grows,
I believe that somewhere in the darkest night,
A candle glows. ...

Молитвата на мисълта (за теб)
Красиво снощи в теб се вглеждах,
изпивайки със поглед цялото ти същество
и мисълта си в храм на твоето сърце отвеждах,
коленичила във него – съзерцавайки те като ...

На улица "Живот" се срещнах с тебе.
В кафе "Случайност", късно, през нощта.
Една китара свиреше във мрака
и ти на дансинга ме дръпна за ръка...
А после следваха целувки, думи, вопли, ...

Ураган, свистящи сенки, луда жега, буреносен пясък,
Се сипят крещящи по снагата ми замряла.
Песъчинките с порочна сила по мен влизат и излизат,
И изтръгват писък.
А дрехата ми отдавна от вятъра е полетяла. ...

Като с кука към теб прикачена,
прозвънявам, когато звъниш
и мълча в тишина притаена,
щом горчивата болка таиш.
Плисвам обич, когато усетя ...

Бъди внимателен, мил.
Нека е като във романтичен филм.
Ти - талантлив си артист.
Аз - музата на вдъхновен китарист.
И нека съм струна най-тънка ...

Небе къде са ти звездите
Къде луната скрия ти
Къде пороби ти мечтите
Къде държиш старите съдби
Изпрати ме на Земята ти отново ...

Веднага щом се изправих на крака и погледнах към необятното нощно небе, усетих чистия нощен въздух, придобил специфичната си миризма след дъжд. Няколко минути стоях там – вдишвах и издишвах, чувствах се както никога преди – спокойна, силна, уверена в себе си, вярваща, че всичко е вълшебно. За миг за ...

Просто чаши и чинии – посуда.
Наполовина празни, наполовина пълни.
Наполовина – винаги един от трима
е във нужда.
А по строфите полепват сажди. ...

На очите ми сълзи не бях виждала,
но от интриги завъртя ми се главата,
и болката усетих аз отново,
от хора, които вярвах, че са ми приятели,
ще затворя очи и ще се опитам ...

Спи безгрижно, рожбо моя, мила.
Спи, че трябва ти да порастеш,
мъж да станеш, да добиеш сила,
ширните полета да ореш.
Да обичаш трудовите хора, ...

Потънала
в блаженството на дните,
събирам благодат
и се люлея
на вълните ...

Все някога аз ще умра,
но както и това да се случи,
ще издъхна с горда глава,
за пример на моите внуци...
Все някога аз ще умра, ...

Златно бебе роди светлината след лудата нощ
и навлече на утрото синята кърпена риза,
люшнат вятър, пиян от мечти, се направи на лош
и със устни от песенен хлад тишината облиза...
Лястовичи крила завъртяха небесната пита, ...