на племенника ми Ивайло Терзийски
И понеже богат ли си - чакай банкрут,
а замръкнеш ли просяк - сънувай разкош.
Всяка слава е каца със мед. И с барут.
Всеки ден недохранен, прилича на нощ. ...

Бавно се топим в дъжда,
прегърнати за последно.
Прощаваме се със света,
избягал ни неусетно...
Ти плачеш, до теб аз пея, ...

Марш на невежите
В какво се превърнахте?! Вижте се, хора!
Във хленчещи баби с фалшив ишиас!
В устата - ламѝ, а страните от зора,
пропускате вечно житейския час! ...

"Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута ...

БУРЯ С ГРАДУШКА
По небето чисто облаци прииждат,
черни, буреносни - идват за беда.
Кат войска враждебна бързо се придвижват,
светкавици мятат. Вече заваля. ...

Моя пурпурна, късна любов,
моя муза крилата и свидна,
галещ бриз в живота ми нов,
целуваща песен приспивна...
Преоткривам те в есенни дни, ...

Воля за Любов
Със някой пред олтар се взимаш.
Живееш! Старееш! Живееш! Старееш!
Със този някой деца в неволи и радости имаш,
Пееш, ядосваш се или се смееш. ...

СИРОМАШКО ЛЯТО
О, ти за мен си мойто сиромашко лято!
Ти стопли моя ден във есента...
Със твойте чувства ти ме надари богато.
И стана моят смисъл на света!... ...

Вятърът посява в мен надежда,
после най-щастливо я отглежда,
гали я със вятърните длани,
със зрънца-илюзии я храни.
А Дъгата често ми подмята: ...

Тънка,
бяла и толкова крехка,
като спомен
за друго пробуждане,
като полет ...

М а с а з а д в а м а
по снимка
Зиме, лете - от години -
пред очите ми: градина.
Маса. Kаничката вино. ...

НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ
Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава! ...

Жива съм
От всеки огън излизах по-жива,
обгорена до кости, но знам -
всеки пламък ми даваше сила,
топлина, която и на тебе да дам. ...

"Капчица вонящ живот"
Тревожни гласове
на бледи риби във аквариума тесен -
стъклен затвор,
жалко пространство живот. ...

Цяла нощ жарава –
кратък летен сън!
Той не заслужава
твоя весел звън.
Утрото въпроси ...

НЕПРЕДВИДЕНА СРЕЩА
Трябваше да отида в Техеран във връзка с годишното събрание на ИБТК (Ирано-Бългериан Транспорт Къмпъни). С мен пътуваха още трима души - Александър Бумбаров (Бумбето), Васил Вушев (доверения юрист на Славчо Първанов) и Томчо Томов (гл. счетоводител на СО МАТ)
Поради липса на дирек ...

Тя иска още малко да диша...
Да я има...
още малко...
само за малко...
Не търси вечност ...

Студена и тъжна, нощта се отдръпва,
изгревът идва, но без топлина.
Сърцето разбито, от мъка потръпва,
гледам в сумрака на свойта душа.
Стоя и се чудя, какво ли направих, ...

Лястовичка малка, бяла,
отдалеч е долетяла,
рожбите си да роди
тя по нашите земи.
Под стрехата кът намери, ...

Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице, ...

НА ЖЕНАТА
Прекрасни, падащите утринни лъчи,
те палави играят във вашите коси.
Коси от вятъра тъй нежно разпилени,
с красотата си държащи мъжките сърца пленени. ...

Цигарен дим
в нощта,
прощален миг
и край...
Цигарата ...

Живот, живот... и бавно си стареем
и ти, и аз... отпиваш ме неволно,
и пием с тебе скръб, живеем,
и гледаме се с погледи доволно!
Смъртта ли? - мащеха не ща да имам ...

Какво да правя с живота си? Какво искам от него? Постоянно само това ми е в главата и само за това се чудя...
Бавно усещах как напускам мечтите си една след друга. Бавно усещах как и те ме напускат. Какво правя сега? Харесва ли ми това, което правя? Щастлива ли съм? Чии мечти следвам? На родителите ...

Когато ти казах, че ти си за мен красота
на пролетна утрин, окъпана в майско ухание.
Когато ти казах, че сън си наяве, мечта
и страстно облъхнах те с моето жарко дихание.
Когато ти казах, че бъдеще няма за мене ...

Сменяй
изгледите на лицето си.
Сменяй
силата на гласа си.
Сменяй ...

Няма по-неприятна ситуация от тази да напуснеш театър по никое време.
Нямах обяснение за неадекватните действия или бездействия на един директор. Бях изумен: Донев, вместо да бъде наказан за симулация, всъщност беше „възнаграден”! Не разбирах защо вместо служебна благодарност, аз пък бях професионал ...

Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда:
Пристрастен искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз. ...

Потвърдена диагноза
Беше часът на сутрешната визитация. Главният лекар, придружаван от дежурния и сестрите на смяна, обикаляше по болничните стаи и лично преглеждаше листовете с изследвания. Доктор Василев, завеждащ отделението по белодробни заболявания, едър достолепен мъж към шестдесетте, следваше ...

Помниш ли ти,
приятелко, кажи,
как с тебе бяхме
будни до зори?
Купонясвахме безспирно ...

С мълчание ще те запомня.
И с усмивка.
С очи - търсещи, копнеещи
и живи.
И с усмивка. ...

хаос
и дишане
треперене
мъгла
не помня точно ...

Приливите и отливите
влача.
Цял океан от любов,
изпълнен с обичам те.
От оазис към ...

Здравейте, аз съм български студент по руска филология. Ще ви разкажа една много интересна история, която се случи с мен през май месец. Тази история стоеше в перифериите на реалността.
В края на семестъра ме пратиха на конференция в Петербургския университет, за да представям Софийския – университе ...

"Дали да се обадя?" - питаше се гласно Иван. Отдавна скъсаха с връзката си, но той все още мислеше за Мая. Тя го изостави. Отиде с първия му приятел, Павката. Как можа да направи това? Явно, не го е обичала истински! А първата ù дума беше: ”Обичам те, любов моя.” И така винаги, когато се срещнеха, к ...

Историята на едно момиче
(по действителен случай)
Животът ù е каша, както е и в главата ù... Денят е слънчев, весел, усмихнат... А лицето ù е тъй мрачно... Помръкнало... Защо... Сякаш не се радваше да види слънце... Сякаш не искаше светът да се преражда... Хах... Искаше... Но знаеше, че тя няма да с ...