ЗАЩО
Тя стои срещу мен и ме гледа студено. Питам се къде загуби погледът ù меката си ласка. Нещо ми говори, но гласът ù е без топлина, всъщност по-точно казано, говорейки, тя мълчи, защото нищо конкретно не казва, защото говоренето ù е едно бягство от мен, от ситуацията и обстановката. Докато я слуш ...

Вятърът размахва ледени камшици.
Бял табун се спусна от небето сиво.
Като полудели белите „войници”
цяла нощ препускат в тъмнината диво.
Хитра е земята, вдига знаме бяло. ...

Днес ми хрумна, тъй, внезапно -
мога да се изруся.
С букли - както кукла Барби -
всекиго ще впечатля.
Но проблемът, според мене, ...

4 зимини тристишия
* * *
Валял е сняг. На сутринта,
забравени отвън, столовете
са тапицирани във бяло. Седни! ...

Дипли облаци бели небето.
На дланта ми е кацнала птица.
Не сънувам ли, Господи!?
Той до мен е и с мене танцува.
На ръцете си мъжки ме носи, ...

Коледа е...
тиха нощ.
Пристъпвам плахо в храма на душата си
свещичка да запаля -
за хилядите малки същества, ...

Изпих тялото си. На екс. Като текила. И после повърнах. Прекалено много ми загорча. Направо се пречупих от условности. Прелъстена от примамливостта им душата ми се прегърби, сякаш има недъг. Прекалено тежки са обещанията, които нямаш навика да изпълняваш. Като тонове ненужна смет. Задушават ме. Зави ...

ПРИКАЗКА ЗА БЯЛАТА ТИГРИЦА И ЧЕРНИЯ АНГЕЛ
________________________________________________________
Тя – Тигрица бе... Бяла. Със кехлибареножълти очи.
В хълбока смъртно ранена. От тънка звънтяща стрела.
Простреляха я двама ловци на бели тигрици. ...

Събуждам се... и мисълта за теб
в дъха ми тъй изгарящо се вплита:
стопява километровия лед
и "искаща" през времето полита...
Не знае спир, обезумяла стене ...

Унес (безглаголно)
Оазис – спомен за едно лице.
Поточе бистро – приказни очи.
Пулсиращ трепет – тупкащо сърце.
Забрава – нежност, музика, лъчи... ...

СИЛВИЯ
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното ...

Една от любимите ми песни за Рождество -- Minuits, chrétiens! от френският композитор Адолф-Шарл Адан (1847), по текст на Пласид Капò (1843). Можете да чуете песента .
Английската адаптация е доста популярна. Съществува и българска адаптация: , явно правена по английския текст. И двете си позволяват ...

SILVER LINING
There's a storm on the streets, but you still don't run
Watching and waiting for the rain to come.
And these words wouldn't keep you dry
Or wipe tears from an open sky, ...

You came to me
Was like a dream
But maybe its time I let you go
Its all on me
Can I find it inside ...

Пепеляшка
Пепеляшка огнището пали
и оглежда се в лумнал език,
топлината сърцето ù гали
и потичат през пепел сълзи. ...

Те танцуват
като утайката в прясно мляко.
Плискат се с вода
като онези мъдри бозайници –
делфините. ...

Последен час - часовникът,
почти изпаднал във екстаз,
отмерва го с наслада.
Секунда, втора, трета –
минута се отронва, ...

Телефонна мозайка
на кръстопътя.
Скъпата книга
е евтина, защото е велика.
Задачата е лесна, ...

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
И ето отново настъпи зима, тихо, неусетно. Настани се по малките криви улички на града, сякаш винаги си е била там, сякаш нищо не се е променило, плавно настъпваща и отминаваща като разцъфването и повяхването на едно цвете.
Е, разбира се, макар и на пръв поглед нищо ново, всичко бе изме ...

Пусти са римите,
пусто е времето.
В навечерието.
Коя е истинската кауза?!
Мъртви души, ...

МЪЛЧАНИЕ
Със изгрева на всеки следващ ден,
аз чакам знак от теб и се надявам!
Дали сгреших? Вина ли виждаш в мен?
Мълчанието твое вледенява… ...

Виждаш ли колко крехки могат да бъдат мечтите? Виждаш ли как в гонитбата си губиш хиляди от тях? Колко тънки, като протрито стъкло, могат да бъдат... Колко парчета се разпиляват и колко остават от тях? От мелодия позната лъха нежност и красота, а животът се мени, животът се върти, животът преминава ...

Тръгваш си, а сърцето не тъжи,
тръгваш си без последен зов.
Не чувствам нищо, не ме боли -
няма вече любов.
Напускаш моя свят различен, ...

Т А Т К О
Животът ти напомня смокинов цвят.
Един безкраен опит да прескочиш една фалшива реалност. Споменът за щастливото ми детство изхвърля песента на грозното патенце, чиито строфи безпогрешно редиш.
Благодаря, че ми показа пътя към дома.
Сега обаче имам нужда от теб, от извехтелия ти балтон, от ...

Сътвореното по времето на Ренесанса дава гигантски тласък напред в развитието на Човечеството; влиянието му се усеща и през следващите векове и дава отражение върху развитието на изкуството, науката, техниката, социалния живот на хората. В периода 10-14-годишна възраст детето обогатява знанията си п ...

В залеза виждам твоя лик
и си мечтая да съм до теб още миг,
да затворя очите си
и да изживея мечтите си!
Помня онзи ден, ...

ФАНТАСТИЧНА КАРТИНА
- Какво е това? – попита учудена мама.
- Това е рисунка голяма! -
похвали ме тате.
- Ще отида да викна и бате. ...

ЖИВОТЪТ - ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАМЕ
Напоследък светът е изпаднал в истерия. Може би това е нещо ново за него, а може би не е. Някога хората са се тревожели за слънчевите затъмнения и бурите, треперели са пред тях в неведение за същността им, след това са се молели на Бог за душите си, вярвайки, че и ...

Мария
В училището на сърцето бедни няма
За Мария всички плачат.
На Мария всички се молят.
Всеки носи Мария в себе си ...

Понеже на 48 години осъзнаваш: Животът
постепенно започва да ти се изплъзва
и че никога няма да бъдеш на оня остров.
Оня Оня Оня, където раздават индулгенции за щастие -
внезапно достигаш до онази свобода да притежаваш мига, ...

* * * (Горещо е)
Ще запаля света от докосването ти.
(Не ми трябва усмирителна риза.)
Във "бунта" ми няма въпроси -
на пръсти недей се изнизва. ...

Сбогувам се със теб отдавна,
Сбогувам се със теб за н-ти път,
Сбогувам се със горест няма,
Сбогувам се... сбогувам се... сбогувам се...
А душата ми да каже сбогом НЕ ИСКА ...

Сонет на спомена
Дом, чиито прозорци не спят
и чиито кирпичи не стинат.
През сумтящата паст на комина
пак пробива си жегата път. ...