Леко пиша и малко говоря.
И ми казват, че туй е знамение.
Просто искам да бъда от хората
дето знаят какво е спасение.
То е тук, на земята, да имаш ...

Човешката глупост
е разпръсната по света.
Говорим повече от сто различни езика и наречия.
И сред цялата тази врява от крясъци, предразсъдъци,
си пробива път древният общ език на Глупостта. ...

Злокобна и студена е нощта,
прикриваща със своя мрак
дори и пухкавия сняг...
И таз зловеща тишина!
Небето е покрито с черни ...

Ти ме повика от моето бъдеще
Помниш ли тези откраднати мигове,
първите, дивите срещи?
Като деца полудели се криехме,
пълни с мечти и копнежи… ...

На Коледа е толкова различно,
щом Скитниците вярват в Чудеса,
открехвате Душиците, себични,
понякога е... чак до Сутринта!
Тогава сте, за мъничко, Дечица ...

ЕТЮД
Препусна ручей, жадно приласкан
от тръпната за обич земна гръд…
Небето разкъса своята плът
и пръсна по пясъка перлен гердан… ...

Запомни ме така! - ти ми каза.
И очите ти тъмни блестят.
С любовта си към теб съм наказан,
а от днес тъй-широк е светът.
И цветята на наш’та раздяла ...

Автохтония*
На стълба разстояние, едва-едва приведен,
надникна Бог към ниското през облаци и пушек.
Земята беше в струпеи, олющена до бедност.
Земята беше ничия. И Той се позаслуша ...

Дочаках слънчев лъч да ме погали в мрачно утро,
а птичи глъч омайно се сбогуваше със есента
и тя си тръгваше, пътуваше към Теб със пусто
ято птици, уплашени във устрема си от снега.
Виелици и преспи свити в заскрежени думи ...

HURTS - Stay
My whole life waiting for the right time
To tell you how I feel.
Know I try to tell you that I need you.
Here I am without you. ...

В друго време, и в друга посока
ти чертаеше с устни любов.
Днес си само една суматоха –
днес си друг, по-жесток и суров.
В друго време, по друга пътечка ...

В очите ти е спряло
моето сърце.
А в тях ти скрила
си душата.
Прекрасна е, ...

Всеки път, когато искам да те видя.
Всеки път, когато имам нужда от ласките ти.
Всеки път, когато до мен не те открия,
така силно започва да боли.
Всеки път, когато те сънувам. ...

Първо се опитваше
да ги събере
в една голяма
стъклена кутия
и да си ги гледа ...

Не ме обичаш. Няма да се моля
да остарея късно в твойте длани.
За теб живях със воля. (Не с неволя).
Отдавах се в секундите втъкана.
Не ме обичаш. Няма да поискам ...

Объркан, но и движен от поемите,
обстрелван често от онези,
които вярваха, че не решават те,
а че решава Времето –
герои на Световния Печат и Богове ...

И тази сутрин Чарли
е пейзажът на моста.
Чарли е декември.
Но бос и с износени чувства.
Преекспониран отвътре. ...

Ръце с нокти, изтъкани от самотност и скръб,
изгризани от съжаление и капка щастие,
показаха се бавно от тъмния единствен ръб
на мойте кръгли мрачни мисли, сковани в безучастие.
О, как впивате се вий дълбоко в мойта плът, ...

Невинен бъди, до сутринта
не споменавай повече името,
което мразя! Забрави я вече
и ме погледни на сериозно ти!
Или признай ми в очите, че не искаш мен! ...

Oтровни капчици се стичат
по изгоряла ваза.
Сълзи очите ми покриват,
а любовта ми е измъчвана с въпроси.
Твоята болка ме убива ...

Дядо Коледа на съд
Адвокат Петър Петров катереше стълбищата към кантората си с усилията на алпинист, покоряващ Еверест. Определено му липсваше кислород и всеки момент можеше да почне да халюцинира. За кой ли път се зарече да си вземе кантора на партера, а не на втория етаж, на който се помещаваше не ...

Той си беше лошо момче, тя пък – добро момиче, поне така казваха хората. Само че тя намираше доброто в него, той пък будеше дяволската ù страна. Допълваха се. След кратък флирт, предпочетоха да си запазят приятелството. Тя знаеше, че и да се опита, той не би могъл да има сериозна връзка, поне все ощ ...

Земята и небето разделих,
сред Ада търсих,
гмурнах се във Рая.
На ветровете силата изпих,
с кошмарите пътувах сред безкрая. ...

Душата ми с душата ти се люби
в едно легло от облачни стихии.
В докосването Чудото се губи...
В безплътното е днешната магия.
Сърцата ни преливат от наслада. ...

Но днеска отново е Коледа,
отново проблясва снегът
и лампички греят във стаята,
и весело пее градът…
Промъква се мирис на свещи, ...

Раните нещо казват, скимтят...
Дръзка и противоречива е
пъпната връв на ръждивата нощ,
но ми помага да бъда сама,
да чета водата, да слушам водата. ...

В преддверието на Несбъднатото
набъбва Липсата
от допира на Светлото и Тъмното,
на „искам” и „не искам”.
Прегракнали от виене мълчания, ...

И в мен полазва тази тиха болка,
която всеки допир с красотата
затяга като възел под сърцето -
от крясъка на чайка над морето,
от мидения скелет във ръката, ...

КОЛЕДА е времето, което събира близките хора. Във въздуха витае миризмата на коледни сладки, примесена с вълшебството отново да споделиш с ближния си минало, настояще, планове за бъдещето. Снегът се сипе тихо и застила земята искрящата си пелерина. Тишината завладява всичко и като че ли ти се иска д ...

За сълзите в очите на това дете, трябва да бъдем убити... Разпънати, но не като Христос там на кръста...
За сълзите в очите на това дете трябва да плащаме своята кървава лепта до последния дъх на жалкото ни съществуване.
За сълзите в очите на това дете трябва да целуваме неговите нозе и ръце и да пи ...