ИСКРЕНОЕСЕННО
Не знам защо
обичам есен.
Обичам я
във пожълтялото листо, ...

Поникнало нейде сред пущинака -
сред камънаци, тръни и бодли,
покълнало в надежда свята
в утрото сред росните треви.
Подрумниче омайно – свежо ...

Закрила
Закрила в стих, в куплет...
Търся себе си, ала не се намирам…
Времето объркано… без ред,
настояще и бъдеще ги сливам… ...

Нашата Лила
за нищо не я бива.
Уж е от работливи хора,
пък все се оплаква от умора.
Дори истинският поет ...

Любовта се върна
Без думи започна,
а дни и нощи бляна.
Изстрадана, мечтана
и неизживяна. ...

Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. ...

А в сънищата има капчица магия,
в сънищата има капчица лъжа
и утре аз, аз пак ще те открия,
за да рисуваме света.
Сънят ми беше снощи ...

Захождащият ден без тебе става на моята умора причинител,
а всеки нов умората пресява и е извор мой и вдъхновител.
Не ще изчезнеш ти от мойта памет, в сърцето ми не ще угаснеш ти,
с каквито и усмивки да те мамят, с каквито и надежди и мечти.
Плачи сега. Сълзите ти са мътни, а нямаш сила да се укориш, ...

Скрит от света спи кротко денят,
а нежно го пази сянката на нощта.
Заспивам. Чужди гласове шептят
и към себе си ме зоват. „Ела, ела.”
До прозорчето бях. В захлас. Сама. ...

детето е шедьовър -
стон от майчина утроба
изсипва звуци
захапва топла гръд
засуква ...

Писмо до моя приятел от нета
(написано с малко самоирония и с усмивка към моите приятели)
Мараба, Брато!
Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчет ...

Примлясващото старче
В днешно време хората все повече предпочитат бързото и често мълчаливо пътуване с автобус пред освободеното, живописно и ведро пътуване с влак. Основна причина – комфортът. С влакове се тътрят разговорливи, но и често немарливи хора, в огромната си част от работническата класа. ...

Обичате се силно,
ние знаем това.
Но нека с годините
тази обич да става все по-силна.
Като камъните ...

Аз се оплитам в самотни въжета,
ти ме отскубваш. Боли!
После изпадам в изишни клишета,
мразя се в твоите очи.
Всяко мое начало крещящо ...

Загледана напред.
Загледана
към извора,
все още празен,
но приготвен вече. ...

РОДОПСКИЯТ ОРЕЛ
(със съкращения)
Пак над родопските сини върхари
и над Егейското Бяло море
носят се песните български стари ...

“Пролетта на Буше”, Франсо-аз,
пак избухва в цветен пастел.
Очарова ме в бурен екстаз
все по пътя ни дивен, приел
и вселенските дивни представи, ...

Силният вятър разбърква с ярост зелените клони.
Стар орех пропуква нещастен,
пропускайки слънцето помежду все още зеленото.
Вятърът есенен пречупва и моите сълзи.
Опитва да изкорени онази обич от мене, ...

Ах, изгаря ми сърцето
като гледам в теб,
но усещам колко сме далеко -
като слънцето и бучка лед.
Ти си слънцето горещо. ...

(посветено на кан Аспарух)
Кубрат от смъртта покосен е,
а синовете му не изпълнили неговия завет.
Стара Велика България гине,
гине поради отхвърлен мъдър съвет. ...

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Автор:
Виктор Христов Вълков – род. 14.09 1990 гр. София
Обичам много да пея... ...

Троя
Лют плач, по-страшен от рева на боя,
издига се над Троя.
Ридаят зад столетните стени
мъже, деца, жени, ...

Дворът, орехът, старата къща
и верандата - сякаш там те оставих,
спомени, скъпи спомени връщам,
мили татко, нима ме забрави...?!
Теб те няма, само нямо присъствие ...

Мирише ми. Мирише ми на пролет. Преспите сняг сигурно все още загърлят кокичетата зад зелената ограда, но те инатливо са навирили глави. И плочникът сигурно е измит. И пръчките на асмата някак слънчево се навират в прозорчетата на старата къщичка на Редута.
И потропване на тояжка чувам. Сигурно - Ма ...

Изслушайте го докрай и ще видите светлината.

ОЧИ
Погледни ме с очи
и, преди да е станало късно,
нежността ми в тях приюти -
като роза, за тебе откъсната. ...

Загубих пътя, преследвайки поема,
заровена в пясъците на времето,
древен ръкопис или изгубена мечта,
блян, който ме издигна, а после погреба
толкова дълбоко, толкова навътре ...

А вятърът е като влюбен мъж!
Жестоко влюбен! До уши!
И щом прегърне те веднъж,
те пуска само, ако той реши!
Обгръща те мъжествено, едносекундно! ...

1.
Трудно се върви, когато пътищата ги няма. Умората е всичко, което мускулите усещат, докато тялото се катери по стръмните скали. Мислите ѝ често предателски прошепваха „Откажи се!“, но тя намираше сили и продължаваше упорито напред. Знаеше, че ще е трудно още когато пое по пътя. Но не знаеше, че в ...

Пред мен беше една тайнствена врата,
два дракона я пазеха пред входа,
оглеждах се тайно поне за пролука
и чудех се как да навляза и навътре пребродя,
ключ едва ли имаше, вълшебна бе тя, ...

Тополата стара не шуми, а ридае
издигнала клони и стройна снага,
с устни по мене любов ли чертаеш,
или жадно ме пиеш на глътки така.
Моста преминал на тихи мечтания, ...

В нощта
на бялата
стена
се съблича
роза ...

Градът на моето детство,
на моето зряло Сега.
Неизпълнимо вълшебство.
Неразгадана тъга.
Тук неразумно се влюбих. ...

Тя беше виновна.
Тя беше пренебрегнала принципите и предразсъдъците си.
Тя мечтаеше за него вечер, преди да заспи, когато сенките по тавана рисуваха тихо обречени силуети.
Тя плачеше, когато си спомняше.
Тя го чакаше там, където той никога нямаше да се върне. ...

Животът ни минава в глупости!
Усещаш ли на идващото утро полъха?
Ще отмине като днес животът ни!
Отиват си тъй бързо дните,
летят безмилостно годините ...

ЕСЕННО II
Тази есен пристъпва към мен със снага на момиче.
Аз я вдишвам с тревога, че лятото пак ще умре.
С хладни пръсти от вятър и дъжд тя без свян се съблича
под небето, сивеещо в твойте очи на дете. ...

Виновна
Виновна съм!
Не го отричам!
Виновна съм, че срещнах те...
... и влюбих се във теб...! ...

Ще ме имаш -
не вчерашна,
непомнеща,
незряща,
ослепяла от ...