И няма нощ без теб, и няма ден,
дъхът ти – чудно северно сияние,
обрича ме на полет вдъхновен
в една целувка разстояние...
Снежец на клепките ми пускаш ...

ТРОШИЦА ЗА ВРАБЧЕ
Врабчова орис! Ще хвърли съдбата трошиците,
чувството гладно ще скача по път заледен.
Пак ще подхлъзне краче, а страхът във зениците
с целия ужас ще бъде в сълза отразен. ...

Мой Ангел потаен...
Тази нощ стоя и се замислям -
къде, кога и как съм срещнала теб?
И виждам как Луната блещука,
пращайки вълшебните си лъчи в стихосбирката ми. ...

Живей, когато си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба...

Спаси душата си, скиталецо, от пустотата!
Небесна жар вещае злото на земята.
Падни, невернико, на вярата в краката!
Измий ръцете си, докоснал нищетата,
с водата на Ония, що разлюби Сатаната. ...

НЕВЕРИЕ
(От цикъла „Кръчма „Зелената котка“)
От доста време не се бях наслаждавал на самотата по Коледа. Едва ли някой, освен мен, бе способен да оцени факта, че не се налага да фабрикуваш фалшива усмивка и неистинско „празнично“ настроение, докато всъщност ти се иска да крещиш и да блъскаш с юмрук ...

Разпръснат сняг небесен
затанцува,
от шепите на Господ
помирен.
Не бе различен ...

Този стих е от моето минало, тогава чувствах нещата така, сега не, напротив, чувствам се чудесно!
Живеят другите, а аз съм мъртъв!
Не, просто само съществувам.
Завърши празникът, не го увъртам,
не мога вече да танцувам! ...

Приятел в нужда се познава
Приятел, казват, в нужда се познава,
когато ти притиснат си на тясно.
За всеки, скитал в чуждите държави,
това от много черно му е ясно. ...

В съдбовна нощ
ела, седни до мене.
Души смирени.

В метрото бива. Вън студено, сиво.
До стъпалата музикантин виснал.
Свири, ама толкова фалшиво,
че фалшиво почвам да си мисля:
пазарна икономиката, ясно, ...

Да ти нарисувам зимно небе –
със луна, и вечерница - горе да свети.
Лунна пътека са моите мисли - към теб.
Мост, по който двама се срещнахме.
Да ти нарисувам звезда. ...

Н А Д Е Ж Д А
Надеждата крепи Човека-
това е истина прастара.
Така било е ощ от века,
по-лек му прави тя товара. ...

Студ и сняг навън захвана!
Ей го – склонът побеля.
Вкъщи я не свърта Яна –
хукна вън като стрела.
По пързалката – фурия – ...

Всяко момче мечтае да бъде такъв мъж, а всяко
момиче - да е любима на такъв мъж...
В амулета на млад индианец
се вселява моят дух,
подтиква го към странни танци ...

Да живееш, облечена в чуждите думи.
Да се смееш фалшиво на плоски шеги.
Да вървиш по пътека, чертана накриво
и да вярваш, че в края по-малко боли.
Идеали прегръщаш, там, някакви сиви. ...

- Докладвайте - каза Сержант.
- В първа зона всичко е спокойно - докладва ефрейтор Фи Тил.
- Във втора зона всичко е наред - козирува ефрейтор Верг.
- В трета зона всичко е ОК - даде и своя принос в доклада Гар Ван.
- В четвърта зона подаръците са раздадени - докладва следващият. ...

Откъде децата взимат Коледа?
Не пуша май отдавна. И не искам.
Но, щом се върна - вярвам - ще запаля.
Във болка тъпа зъби пак ще стискам
и в глупавия пушек ще се галя. ...

Пак е утро. И се будя
в лепкавата тишина.
Сякаш станало е чудо -
друг светът на висина!
Хапнал, тръгвам по баира, ...

ОСТАНИ СИ ВИНАГИ ТАКА
Светът, от злоба посивял,
пред теб виновно поглед свежда.
Нащърбена, земята се оглежда
в очите ти. ...

Твои ли са тези плахи стъпки
под прозореца навън?
Като чакани мечтани тръпки
те изпълват краткия ми сън.
Ти ли идваш - или аз сънувам ...

Шумът го извади от налегналата дрямка и го накара да погледне матовата повърхност на пулта. Тревожно замигалите предупредителни надписи веднага разгониха първоначалната увереност, че няма опасност. Имаше...!!! Опасност!! Шумът скоро се придружи със лека вибрация, а уредите показваха повреда във френ ...

Текст:
Във нощта той излиза навън.
Изпълзява изпод сянката на ореха.
Крачи бавно с остър поглед вперен в теб.
От страх сковано е сърцето ти. ...

Във нощта, през която инак се ражда,
аз с ярост убивам във мене жената,
която от искане болка насажда,
а после през кърви прегръща съдбата...
... да търси и дири все мъртви поети ...

Терминалната жп гара „Оня Свят” гъмжеше от народ. Инженер Петров трудно си пробиваше път през тълпата. Болеше го глава и се чувстваше много изтощен от собственото си погребение. Преди три дни камион го беше блъснал, когато пресичаше оживена улица. Само да се беше огледал за миг... Но сега това нямаш ...