Разхождах се плавно сред своите мечти,
долавях шума на близките вълни.
Изгарях от желание да посрещна новия ден,
а лунна светлина докосваше сърцето в мен.
И все пак слънцето се появи ...

В Огнен устрем
върху Крилете на Вечността
няма го Времето,
всичко е спряло,
всичко сияе във бяло. ...

Останалото няма да е много.
Най-трудните маршрути извървях.
Умирайки, благодаря на Бога,
че спомен съм и шепа земен прах.
Че тленни сме и всичко тук е тленно, ...

ИСТИНА
Истинските погледи личат,
целувките истински парят,
а кои стихове се четат
само в мигове на изгаряне? ...

Сърцето ми избра си тебе -
ти да бъдеш неговото бреме.
Ти криле му даваш да лети,
но нанасяш му безброй щети.
Ти лекуваш всичките му рани, ...

Твоето момиче отдавна си тръгна
и остави мен - лошата,
при теб да нощувам.
Твоето момиче отдавна порасна
и така сляпо вече не ти вярва. ...

Така ми липсва онзи поглед,
със който
загребваш цялата ми същност,
в безкрая леко я разпръсваш
и после в шепа нежност ...

„Елои, Елои, лама савахтани“*
Ах, „хубави” сте, сенки мои.
През пътя ми минавате безпътни.
Загнездени във паметта в застой.
Злословите без жал, безплътни. ...

Плачеш ли
или навън сега вали
дъждовни капки
стичат се по стъклата
Боли ли те ...

Къде е моят образ,
потънал в нечии самотни огледала.
Не се виждат дори и сълзите,
уморени от очите капят все в празнота.
Тъмно е огледалото на сърцето, ...

Колко угасващи въглени тлеят в огнището...
Пукат прощално, а въздухът трепкав дими.
Час или два... И ще станат подобни на нищото.
Някъде в тъмното ние ще млъкнем сами.
Топло ни беше. Не търсехме вълнени халища. ...

Жените се къпеха, сякаш пиали,
гроздове мрамор - гърдите им бяха,
водата се стичаше в светли кристали,
целуваха влюбени пръсти телата.
Течеше животът през нежна омара, ...

мокрите листи ме карат
красотата в зелено да виждам,
дъждът е във водопада -
по прозореца в залеза стича се.
мокрите листи надничат ...

ЛЯТОТО
Събра от нивите си лятото
зърното разпиляно
и закачи
на дните скъсаната избеляла риза ...

Народът е беден,
самотен и тъжен.
Кога ще е гневен?
Отдавна го лъжат.
Намрази земята, ...

Ден като всички останали. Стомахът му виеше като ранено животно. Вече не обръщаше внимание на физическите си нужди, но жалните звуци го извадиха от почти перманентния транс, в който се намираше и го подсетиха, че трябва да се нахрани. Съмняваше се, че щеше да умре, ако не го направеше, но болката, к ...

А когато видиш светлината, сещаш ли се за мен? Полъхът на новия ден омайва ли сърцето необятно? Обичам те!!!!! Не чу ли?... Шепна в нощта, протягайки ръка, ела усети и мен...

Сиво. И още сиво. Сиво, сиво, сиво…
Забавно. Забавно-сиво.
Или не. Една и съща, всеки ден…
И час.
И минута… ...

"Гневът, страхът, омразата са път към Тъмната страна."
из филма "Междузвездни войни"
Гневът заключва ни в капан
и злобно ни изцежда -
убива див,неовладян ...

- Здравейте.
- Здравейте.
- Знаете ли защо сте тук?
- Ами... умрях.
- Добре. От колко време сте наясно с този факт? ...

Защо му е на времето часовник?
То никого не чака и не гони.
То в цялото пространство е бездомник.
Сълзите сме му, хора, то ни рони.
От радост? Или повече от болка? ...

Много шум за нищо
Всяка година през лятото ние, няколко души от село, се качвахме на покрива на къщата на дядо Киро и гледахме как той поправя някоя работа заедно с родата. Ей сега ще ви обясним защо!
Старецът беше математик. И то какъв! Оприличаваше всичко на геометрични фигури. Ако го попитате къд ...

Какъв прекрасен лъжец си!
Искам да ти го кажа,
но ми пречи
сърцето.
Какъв прекрасен лъжец си! ...

ЛЕГЕНДА ЗА ЦИГАНКАТА
Чу се страхотен тътен. Като че ли планината се беше разцепила. Откъм Бърдо се появи огромен облак прахоляк, който бързо се затъркаля надолу по неравния път. Тропот на десетки копита и неясни гърлени викове се чуваха откъм облака. Изцвили кон и бързо се смеси с тупурдията от приб ...

С ЛЮБОВТА Е СЛОЖНО
За пореден път се влюбих
и за сетен път изгубих
Мечешкото ми сърце е празно
разкъсано е безобразно ...

Май не донизах дните на гердани
и не накичих тънката си шия,
не ги избелих на платна тъкани,
не ги изнесох като сред чаршия.
Не проснах нищо вънка на чардака ...

Вечерта
Нека те измъкна от твоите беди,
Да ти дам да вкусиш моите мечти
И да те почерпя със сладолед от слънчеви лъчи!
Хайде, заведи ме под дъгата. ...

На този перваз с цигара в ръка
дим обхваща ме цялата.
Вятърът гали голото ми тяло -
тръпна цялата в неговата прегръдка.
Впивам нокти в тялото си ...

Не ми достигат думи да ти кажа
колко малък е света,
колко малки сме и ние хората,
колко мъка и тъга се крие в човешката душа,
колко кратък е живота, ...

- В следващото състезание ще премерят сили водачите на отборите - каза Генерал. - Моля, заемете местата си на старта.
- Хайде, Гар Ван - сръчка сенчестата в ребрата Сянка. - Това е твоето състезание.
- Да бе, да - измърмори тя. - Много ви е удобно така. Хъм - скептично изсумтя Гар Ван малко по-късно ...

Гняв
И ровя с пръсти във сърцето си,
но не откривам никаква любов
и бърша сълзи от лицето си,
задавена от нечий сетен зов. ...

Когато животът си отива...
... когато душата ти отлита,
любимият седи над безжизненото тяло
и пролива горещи сълзи на раздяла...
Пред него като филм се прожектират ...

Защо боли толкова много? Защо никой не ми каза, че ще стане така? Как е възможно да те раздира нещо, което не съществува? Отказвам се! Не искам да съм човек! Може би животно или растение, или по-добре камък, но не и човек. Кое му е хубавото на това да изпитваш неща, които не искаш? Неща, които те пр ...

Спомени
Поредната пролет е.
Поредните цъфнали кестени.
И утрото сякаш полет е,
и животът отново лесен е. ...

Роза
Вървях и намерих момиче
Хванах я за ръка аз на мига
Ухаеща роза... червена луна
Откъсната нежност каза ми тя ...

РАЗГОВОР С БРИЗА
При хоризонта - миражът далечен,
морето и небето се прегръщат.
Със този мит, останал млад и вечен,
представите за вярност се завръщат. ...

Подай ръка! У мен преливат
и нежни чувства, и тъга.
Във вените ми се разлива
една вълшебна топлина.
Трепти у мене неспокойна, ...

Блузката му – на райета –
оранжеви и черни,
пухкава и мека, ето –
с цветове модерни.
Уж е коте обичливо, ...