О С Т А В Я Ш М Е . . . Н А Л И ?
_________________________________________________
Оставяш ме, нали?
Не! Не ме боли...
И не можеш ме разплака. ...

Не си подхождам -
не вървя на пейзажа.
Болна съм.
И стихотворението ми е болно.
Нелепо някакво… ...

Аз не съм поетеса
и не искам да бъда.
Аз съм просто душа на жена.
Всяка сторена грешка
ще ме прави по-мъдра: ...

Сред мрака да се потопиш,
стрелките на часовника
да спреш. И тъжно да мълчиш.
Защото си виновната.
От дим и изветряла бира, ...

/на Тамара/
Случайно, след пожар се срещнаха -
душата Аз,
душата Ти.
Дели ги дъх от съвършенството. ...

Нищо, че навън е есен -
някак пролетно е в мен.
Лее се дъждецът весел -
чувам птичия рефрен
във душата, разцъфтяла ...

1916 Одеса
2016 Варна
Аз съм просто новак,
непознат в този град.
Сред килими от злак - ...

Аз чаках да се сетите за мен,
уви, но мисълта Ви ме избягна,
копнееха очите всеки ден
да Ви съзрат и бяхте моя тайна.
Но Вие ме отминахте съвсем, ...

МЕКСИКАНСКИЯТ
ЗАЛИВ!
Остров Барбада
Толедо и Синята
мечка ...

За светило се протягам,
което вятъра стопява.
Сърце посивяло с вятъра оставям,
необятно, свободно заживява.

Вълчи студ насън сърцето ми раздира!
Път към тебе в мрака не намирам.
Мъртви са мечтите – лястовици бели.
Лепкава мъгла в душата ми се стели.
Целият ми свят внезапно се разпада. ...

Аз влюбената, запленената.
Тази, която обича звездите.
Аз страдащата, гневната.
Тази, която мрази самотата.
Аз непохватната, изкривената. ...

В полунощ се събуди внезапно черната мъгла,
криеща зад себе си разсънената луна.
Два образа, две различни вселени,
тази нощ бяха събрани в една мъничка душа.
Усмихваха се иронично само звездите, ...

Мълчи ми се за всички етикети,
които ме душат и да не викам
ме спират. А сърцата-самолети
не могат да се спрат и пилотират,
без сигурност изобщо, че пилотът ...

Пак вали.
И отмиващите капки ми напомнят
за отминалите наши дни.
Вън вали.
В мен е питащо се празно и фалшиво ...

В тази сутрин тъй студена,
събуждам се самотна
до теб.
Погледът ми уморен
копнее да срещне очите ти. ...

Ненавиждам утрините.
Какво ме кара да го следвам, не разбирам.
И какво означава, че обичам те,
когато слънцето си мисли, че си отивам.
Книга, 300 страници лъжи, ...

Снежко пак дойде
от Южното дърво на полюсите.
Поклати глава на Европа.
Поздрави България с "песен".
Песента се рони от небето, ...

Вековни
борове –
побелели
мъдреци
всред ...

Танцувам ритуален танц със смъртта. Острието е в ръцете ми и съм готова за битка. Да, готова съм! Ще я посека със стомана и нека кръвта ù да напои Майката земя...
Черни гарванови крила прелитат ниско над главите ни. Очакват с нетърпение падението на недостойния. Пръстта е суха, жаркото слънце пече в ...

още един трак от ЕП-то, което може да свалите от тук: http://www.megaupload.com/?d=VORSJII8

Децата се бяха събрали да гледат възрастната жена. Тя тичаше в кръг и от устата ù бавно се стичаше бяла, пухкава като снега пяна - умираше, нямаше кой да ù помогне, защото... никой не искаше. Тя умираше смешно, умираше бавно, умираше трагично, умираше драматично, умираше за пореден път.
Дъртата кран ...

И какво? Аз живея сред хора
и навярно сред тях ще умра.
Затова няма смисъл да споря,
а да видя свойта вина.
Мамо, късно е, знам, за промяна. ...

Мамо, Татко, аз ви говоря. Но не ви говоря с думи, а с болка и с рими. Говоря ви със думи неизречени,спящи върху белите листа. Много пъти съм идвала при вас с желанието да ви разкажа за тази болка, но всеки път езикът ми се подуваше в устата и се изгубвах в собственото си желание. Сега не искам да в ...

Накрая влязох през вратата,
но нищо няма там...
Останах сам със тишината,
с напиращия срам.

По стъпките ти ходя - горда съм!
Гордееш се и ти със мене.
И днес май ти изглежда като сън -
дъщеря ти ще надмине тебе:)
Твоите кураж, сила, морал ...

Тялото ми те иска, а душата немее.
На дъх разстояние си,
а да те попитам не смея:
"Ще ни бъде ли нас двамата?"
Няма на колèне да ти падам измамно, ...

Прибирам се и пак е тъмно,
тишината в нас цари,
прибирам се и пак е пусто,
и радиото не звучи!
Самотата само с мене е, ...

„Той сигурно мисли”
Спри!
Мисленето му
недей го мисли!
Стигни състоянието ...

Дойде ли...?
Усмивката леко прегаря
в ъглите на устните твои.
Издава те мека въздишка,
дъхът ти ми казва... ...

Устни...
Твоите устни
Толкова вкусни...
Нежни и Жарки
Плодчета малки... ...

Загледан в очите ти,
гледам как се гледам.
До вчера гледах на кръв...

Търсейки истината, аз съм тук, смъртен за теб.
Ще те скрия от Света на лошото и реалността.
Ще построя за теб стени на съзнанието, за да не може да виждаш реалността.
Ще видиш, че всичко ще бъде наред.
Ще видиш Света от там, където идвам. ...

Небето заплака...
Но тихо и нежно
превърна сълзите в дъжд.
И дъждът заваля...
Но тихо и нежно ...

Въздушна целувка
Някога ще те открия,
но сълзите си ще скрия...
Внезапната раздяла не очаквах,
но на никой аз не се оплаквах... ...

На дълъг път морето ме зове
и знам че никой друг не ще ме разбере
както ти приютяваш в своето сърце
любов неземна към твоето момче
И в знак на благодарност аз в небето ще напиша ...