Уморих се да бъда сам.
Искам те до мен.
От любов по теб съм разпилян.
Дано те имам някой ден.
Само за теб копнея сега. ...

Пак изтървахме се на старта
и замириса на провал,
че си личи като на карта,
кога ще идем на финал...
Изметоха се Мъри, Наско, ...

И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Заплака дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
И ябълката скърши клон – ...

Той знаеше този път наизуст. Даваше на заден, после потегляше, превключваше на втора, след завоя ускоряваше и на 250-280 метра беше стопът. Не му бе нужен, защото хиляди пъти бе минавал от там. А когато преди 2-3 години кварталът им се застрояваше и един самосвал го събори, той с един от съкварталци ...

МЪЛЧАНИЕ
Разбрахме, че боли
и едва ли с теб ще си простим.
Едва ли.
Дори кристалният овал на лампата ...

The indulgence of our lives has cast a shadow on our world.
Our devotion to our appetites betrayed us all.
An apocalyptic plight
More destruction will unfold.
Mother Earth will show her darker side and take her toll. ...

Вярвам
Често корят ме, че нямал съм вяра
и тук се реших да разкрия пред вас
в какво моят опит да вярвам ме кара,
а правил съм всичките избори АЗ! ...

METALLICA
THE JUDAS KISS
ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА
When the world has turned its back
When the days have turned pitch black ...

Капки дъждовни,
мигове съдбовни.
Сърце кървящо,
от болка крещящо...
Феникс със омайни криле, ...

Как една вечер може да преобърне всичко? Да те накара да преосмислиш всичко, цялото съществуване, миналото, настоящето и бъдещето... На пръв поглед – вечер като всички останали, но с малката подробност, че един човек ти говори тихо на ушенце, споделя ти мечтите и стремежите си, а сте се запознали пр ...

От много дни той бе във кома.
Но ето че в един случаен ден
към него нещо ме поведе.
Защо потеглих вдъхновен?!
Приседнах тихо и се вгледах - ...

Вървя по червената пътека,
но това не е усмихнатата слава,
а трън от напусналата Прошка,
урна с неин прах,
изтървана от порив, замръзнал в отчаяние. ...

Когато в битката се свличам,
прострелян с тежкия метал,
то значи тебе съм обичал,
то значи тебе съм мечтал.
Когато, виснал на въжето, ...

Пристигнах в къщата на Лора късно след обед. Тя ме покани да остана при нея един месец. Имах нужда от това бягство сред природата, за да помисля.
Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се раздел ...

Не мога друга да обичам,
единствена си ти за мен.
Не искам друга да събличам,
теб искам всеки гаден ден.
Не се понасям в свойта кожа ...

Самотен клоун... Тъжна лична драма –
полуизмислена, но не полужестока.
Tя, болката от самотата, е голяма...
но най-боли изгубена посока.
И всичко става криво огледало. ...

Тръгна си сама,
качи се в своята кола.
Загърби обичта,
пренебрегна любовта.
Главата ми в миг се завъртя ...

Неизпратено писмо
Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?
Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!
Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, ...

Не беше гладен. Но не бе и сит...
От месеци е в нямо безразличие.
След jobless стана homeless. После свит.
И усвои бездомните привички.
Например да попита: Как сте днес? ...

Есенен вятър -
подритват диви коне
кестени диви.

Целувка първа и последна,
защото никога не е била
така неповторима, трепетна,
очакване, любов... тъга!

Този рицар...
Този рицар не носи ни броня, ни шлем,
нито мантия, с злато тъкана.
Двама с него сме цяло - божествен тандем,
без измени, раздели и рани. ...

Не е ли просто една прелестна мистерия как двама абсолютно различни човека могат да се вплетат и да създадат съвършената хармония. Понякога млякото е прекалено сладко за един мрачен ден, а кафето само би вгорчило още повече свъсеното време. Но когато смесим млякото и кафето се получава вълшебната на ...

Аеробика
Под музикални звуци
ти играеш.
Подскачаш, клякаш,
ни се маеш. ...

Беше нощ, вятърно полудяла
от еротиката на звездите.
Нощ на тайни и сладка омая.
Преплетохме ли си съдбите?
Беше нощ и беше само наша ...

Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...

По тези стълби тичаше смъртта,
и гонеше живота на момчето.
След изстрела, обагряше кръвта
уплашените улични павета...
А минувачите, като пред филм, ...

Човек
Кокиче без пролет,
посока без път,
орлица без полет,
милувка без плът, ...

Аз съм твоят безкраен небосклон.
Думите, които пишеш по пясъка.
Всички цветове, които обичаш – това съм аз.
Аз летя.
Аз съм пеперуда. ...

Ако говореше не толкова
и търсехме от истините
някъде баланс в делено равновесие,
ако не търсехме безкрайни доказателства
за слабостта на другия, ...