Поема ли по пътя стръмен,
готова съм да загубя много дни,
че стигна ли до кръстопътя мъчен,
да мога да разпозная лъжливите следи.
Погледна ли към Луната нощем, ...

Кадифена нощ, а аз горя,
мое съкровено вдъхновение.
Звезден куп, а аз не спя,
мое скъпоценно вдъхновение.
Лунни мрежи аз плета, ...

Е, явно нещо ме е треснала носталгията ли, що ли?
Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всич ...

Свят изгубен в пределите на Ада,
хора-машини в преследване на власт,
природа губеща... запада,
под допира на човешката паст.
Няма насита, няма наслада, ...

Не може да свърши
Не, не, не може да свърши,душата ми
кърви.Тази усмивка е фалшива, аз
опитах горчивината на любовта.
Не поглеждай тъмнината вътре в мен. ...

Аз не искам...
Аз не искам да те имам
окупирана с вериги,
а ключът от катинара да е в мен...
Във очите ти красиви - ...

Понечих днес да те погаля,
Животе мой, но не посмях.
Понечих да те изпреваря
и от сълзите да пожъна смях.
И пак съм тук, в един и същи ден... ...

Дъждът –
докато е в локвата,
мисли ли за облака?
И падайки от облака,
знае ли си локвата? ...

Тъга в лицата на хората свети.
Нещастни, отчаяни, плахи,
от безнадеждност обзети
са тези лица. Търсят стряха,
разбиране, нежност, утеха, ...

Обездъхна ме... до последната клетка,
със безброй среброустни звезди...
Улови ме с вълшебната плетка
на очите си... И ме обезсъни.
Нарисува с душата ми багрите ...

И С К А М
Искам да съм ангел,
но не знам слова
да превръщат демон
във невинност. ...

О Т Р О Н Е Н Л И С Т
Вървя по широката улица на големия град, а наоколо е шумно... Силна музика и хорска глъч смущават тишината на душата ми, а сърцето пулсира в такт със стъпките по тротоара – ту бързо, ту по-бавно. Жълтата неонова светлина се слива със сенките на хора и дървета и те сякаш се разл ...

Ще се събудя някой ден.
Навярно облаци ще тегнат
от липсата, която ми горчи,
във най-дъждовна неделя.
Зад тюлено перде с мъгли ...

Винаги нечия чужда любов ме намира.
А моята - дявол я знае.
Колко думи и друми
отхвърлихме с него...
Не казва! ...

~~*
На дъното на вир голям
Лежало малко пъстро листче.
Самичко - милото посрещало нощта...
И Утрото посрещало самичко~* ...

О, как мразя евфемизми -
лъжи над истинските наши думи,
които ни е страх да споделим...
Използваме си механизми,
от които страстта се губи, ...

За секунди припадам в ръцете ти.
Всяка болка забравям, не помня.
Всеки спомен изтриват очите ти,
всеки стон, всеки вопъл, изчезват...
Ти ме палиш и пожара във мен гасиш. ...

И нека да боли до пръсване,
нека да извира от зениците,
нека да ми се иска всичко в мене да разкъсам.
Пак бих преживяла това обичане,
пак ще се удавя във очите ти ...

Интервю с Радой Ралин II
"Смехът е настъпателна сила в посока към правдата"
(втора част)
Сега една от най-важните задачи на нашето общество е повишаването качеството на труда. Какво е вашето мнение за хората, които не се ръководят от принципа "Гледай си работата", а са избрали по-приятното и удобно ...

Бомбе от облак, щуро накривено,
небето с екзотичен жест си сложи.
Но светна, във очите отразена,
светкавица, по-остра и от ножа.
Стихията се втурна като хала, ...

Бледа луната уморено заспива над мен. Колко въздишки умират недокоснати. Помня те. Но съм забравила себе си. Тази постановка взе да ми омръзва. Скучна ми е и безинтересна. А сама я режисирах. Някога толкова ми харесваше, че се изгубих в сценария ù. В една лъжа - изкривено, счупено огледало... Знам, ...

Принципите на успеха
Невъзможното е просто дума
за наивните заблуда
Принципите на успеха разберете
на ума си винаги се доверете ...

Всичко реално ни разделя, но в мечтите си се търсим и
искаме да сме заедно, а това понякога е много повече...
Студена зимна вечер ме обгръща,
въпреки топлината на светлата стая.
Моите мисли в образ превръща ...

Говори ми за любов...
Мълчаливо ме докосвай.
Обичай ме.
Не! Не ми го казвай.
След време по-малко ще боли. ...

Все още туптиш в мен, моя любов.
Все още те вдишвам...
Заспиваме усмихнати,
сгушени един в друг
и горим както никога досега... ...

Някъде - сред пътища и хора,
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно, ...

Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...