Колко лесно се хваща рисунъка,
всяка мисъл продаваш на хаоса,
той напъхва ти бисер в муцуната,
а ти сам се надупваш до щрауса.
И зурлата ти пълни се с фасове, ...

Не искам тази нощ да е последна,
последните неща ме натъжават,
не искам също и да е поредна,
баналността поражда изневяра.
Как искам тази нощ да е вълшебна, ...

Ти си ,ти си моята съдба,
моята любов ,моята мечта.
Виждам те всеки ден ,но все мълча,
нямам смелост да споделя за обичта.
В очите ти виждам пролетта , ...

Реших да спестявам от утре пари
и с тях самолет да си купя.
Аз вече съм мъж! Стига детски игри!
Рекордите искам да счупя!
Ще литна в началото чак до Бургас ...

И не поглеждам за класации,
защо ли, мисля си – не е крепеж?!
Не, нямам капчица стремеж
да идват в повече овации!
Не ми е чуждо да се справям ...

Добър вечер, любов драгоценна,
днес посветих песен на теб…
Как си днес, сила неземна?
Поръчвам за себе си първия ред!
Добро утро, храбър войнико, ...

Тик-такам със часовника в кафето
и пуша от дима на залата,
разглеждам хората в антрето,
отпивам парите над чашите.
Подслушвам клюки и признания ...

Със две ръце ли те прегръщах,
със две очи ли те измислях,
или мечта била е всъщност
момичето, което исках.
Едно сърце ако докосне, ...

НА ПОЛЕТО
На полето там под падащия зной,
усилено копаят днес жени...
С труда си черен, под вятъра суров,
сълзи от мъка падат в чернозема... ...

Пиша си малко писъмце,
в което включила съм и теб
и това, което си направил за мен
и за това, че ме направи щастливка...
Пиша си ред и два ...

СТРОФА ЗА ЕДНА ИЗГУБЕНА СЪДБА
Усещам силни ветрове,
водят ме нанякъде,
надалеч ме носят те.
Отвсякъде - ...

ТРИ БУКВИ
Три букви на трима мъже
приютява от изгрев деня ми.
Всяка своето място кове.
Всяка плиска различно кръвта ми. ...

Всяко време има своето изкуство,
а това изкуство винаги е бунт.
Всеки автор вярва в правото да чувства,
да се изразява и да бъде чут.
Всяко ново време плявата пресява, ...

Разделих се с нея отдавна,
погребах я.
Останаха ли спомени бели,
или черни
с дъх на бадеми...

До болка искам твоята първичност,
прегръдките и влажната ти кожа.
Заливай ме с вулкани от интимност,
накарай ме да викам. Да съм лоша.
Целувай нежно моите планети ...

Не вярвам в любовта
Отдавна спрях да вярвам в любовта,
макар че някога тя бе за мен вселена -
тайнствена и с милион слънца,
в стихиите на огъня роденa. ...

So hot out the box can we pick up the pace?
Turn it up, heat it up I need to be entertained
Push the limit, are you with it?
Baby, don’t be afraid
I’m a hurt ‘ya real good, baby ...

Драги читатели, ще представя пред вас една моя скромна концепция за Рила, Урал и за нещо друго – ноосферално…
**
Планината Урал е центърът на гоите. Гоите са човеци, почитащи слънцето, светлината. Тук, в тази планина се намират реликвите на гоите – носители на знание и култура.
Планината Рила, която ...

3D – живот
Изтича отреденото ни на земята време,
секундите в минута, минутите във час.
Вчера, Днес и Утре са неговите крачки,
триизмерен животът ще напусне и нас. ...

Сбогом, мечтице моя,
сбогом, защото те обичам.
Затварям очи и спусъка натискам.
Политам над мечтите,
това е новото начало. ...

Защото те видях с небето нещо да говориш,
качила се на столче, с поглед впит в нощта.
Защото инатливо, упорито, крайно спориш,
неубедена и несигурна във свойта правота.
Защото си емоция зад сто железни паравана, ...

Тук се връщам, когато е топло,
във очите на спрялата пролет,
стари къщи обличат се в птици,
керемидено прашни и боси.
Под асмите белеят дворове, ...

Ти - кралицата.
Безмълвно подчиняват ти се всички.
Виси на врата ти тежка огърлица
от колекцията ти от счупени усмивки.
Обичаш изненадите на сутринта, ...

Грозна, неразлистена топола
до цъфнал кестен стърчи.
Сива е, изсъхнала и гола...
Пролетта по нея не личи...
Кестенът е кичест хубавец. ...

Ах ти....
Радва ме твоята усмивка
и очите,
които истински искрят.
Всеки жест ...

Аз искам да говоря
И не искам да споря
И не вярвам в лъжата
Употребила земята
Като мръсна салфетка ...

Колко пъти затварях си очите
при тази мисъл, дето вгорчава ми душата.
Но днес не мога с очите да избягам
и дъхът ми изпращащо потрепва на вратата.
Горчиво ми е и в очите киселее ...

Защо трептя, щом чуя името ти,
дори случайно казано за друг?
За мен бе всичко! Аз бях птица,
а ти - небе на моя топъл юг...
Без клетва, в сърцето те затворих ...

Романтика и синева
от слънцето в едно споени!
Безкрайна морска широта
и пъстър свят навред край мене!
След бриза морските очи ...

През тежките стъпки, в черния мрак
съдбата зловещо ù даваше знак
да вдигне очи, да срещне смъртта,
завинаги пазаеща свойте дела
в потайност и дим, във мрачни души. ...