Моят...
Твоят...
Неговият свят
Всички с различен цвят
Невидяни ...

Към ново утро
Отдавна е изпята нашата песен,
дори последната и трела отзвуча
и днес за двама пътят ни е тесен,
настъпи времето да продължа сама. ...

Звездите са красиви...
Какво ли от това?
Не са гостоприемни -
кръг студенина...
Морето е безкрайно... ...

По стъпките оставени до прага
разбрах, че си оттук минавал.
Навярно си почукал и зачакал.
(Ключът не взе, при мене го остави).
Но нямало е кой да те посрещне. ...

От прегръдките на топлия ми сън
ме изтръгна детски вик навън:
М-а-а-а-м-о-о-о!
Колко болка, страх и самота
криеше се в детската душа: ...

Мама казва: "Яж домат,
той е вкусен и полезен!"
- Аз пък искам шоколад!
Хайде днес да ме поглезиш!
- За да бъдеш силна, знай, ...

Обещай ми
Обещай ми дни без самота,
обещай ми любовта.
Обещай ми всеки ден усмивка,
която да ме топли през нощта. ...

Очакване...
чакам...
От толкова време.
Усещам, че търпението е мой патент.
Дефинирах го, чакайки. ...

преди 30 години
когато заселвахме квартала
всеки засади по две дръвчета
хайде да работим заедно казах
аз с кирката ти с лопатата ...

ОКТОМВРИ
І
%
Ех, Петкана!
Не си разбрала нищо от това, което ти бях написала преди две седмици! Взела си отделни думи и изрази, сглобила си ги по някакъв свой образец и чак след това си погледнала цялата конструкция. И , разбира се, видяла си това, което ти си искала да видиш, а не това, което аз съ ...

Искам луната необятна
в ръце да събера.
Искам наука непонятна
само аз да разбера.
Искам слънцето горещо ...

Аз пак те срещнах в магазина
за плодове и зеленчуци;
след работа ме чакаш чинно
или и днес - така се случи?
Пак всички погледи събрахме ...

Танцът! Актуален...
Краката - думи.
Ръцете - смисъл.
Очите - със въпроси.
А тялото е ...

Стоя в стаята замислена, сама -
избягваща външната черна тъма.
В нея се опитвам и своите мисли събирам
думите в съзнанието ми се редят, без да ги подбирам
и на листа бял хартия започва да изтъква - ...

Какво бих могла да ти дам?
Ти си толкова хубав, интелигентен и силен.
Аз - толкова тъжна и сама,
дълго страдала в живота.
Ти си като цвете в пролетна трева, ...

Посвещава се на момиченцето в рокличка,
с франзела в ръка, пред блока.
времето
на студ се мина
нощите от раз ...

Часовникът удари осем
и ето те - под звездното небе навън...
Гледам те през стих, от теб изпросен,
може би прошепнат ми на сън.
Минало избива на талази, ...

НА МАСАТА
Хвалбите се пукат от думи–мехури,
уж много сме, а някак - самотни.
Сега от чукундури сме трубадури -
дерем се с нокти, като животни. ...

Във рамките, огромни като аутобани, с гигантски автобус, задънил
булевардите, прикрил приюти, болници и гробища с похвали на веяна скумрия и пудра за лице, светят ярко нейните рекламни панели. Извисени, те стряскат с усилията на твореца да затули бездънното небе със стоманени завеси, които не отразя ...

Мисли, режи и стискай зъби,
в борбата за любимото си сам,
водата на прогнилото се мъти -
не позволявай да те хвърлят там!
Очите им блестят във зверско жълто, ...

Идилии със нощното треперене,
подклаждани от режещия вятър,
една луна сред хиляди фенери
я топлеше едничка на земята.
Тя скиташе в студеното самотна ...

Той тръгва ... дълъг път го чака
„Е, хайде, тръгвам” – и погледна ме смутено,
а нещо в мен се преобърна сякаш в миг.
„Е, хайде, тръгвам” - тихо промълвено,
а запечатало сърцата ни – спонтанен вик. ...

В съседната градина цъфтят слънца – глухарчета и лютичета. А между тях се топлят бели маргаритки и синчец. Жужат пчели, опиянени от мириса на цветя. По живата ограда, по плета... трънките трептят в бяло и ухаят на невинност. В съседната градина детството уж си играе на „дама“, а открива чудо всеки д ...

Ах, ако можех, бих те сготвила. Не бих видяла нищо по-истинско от това да завриш в сърцето ми. Ах, ако можех, никога не бих те пуснала да си отидеш, преди от теб да съм опитала. Ах, само ако можех да се протегна и от тебе да отчупя парче, не по-голямо от крайщника на хляб и ако можех вместо сълзи да ...

В тъмния ъгъл
на Залеза.
Точно под него
-там, в ляво...
Запалени ...

Старецът с кантара
Той е много стар и много тъжен.
И не гледа никого в очите.
Приказва рядко, никога не лъже
и не вярва вече във мечтите. ...

АНАСТАСИЯ
Понякога ме питаш как си те представям
и искаш честен отговор – идеално.
Представям си те с дълга, спусната коса,
с диаманти на врата си и червено „Бентли”, ...

На човека, който ме накара да повярвам, че лъжата е истина!
В живота ми се появи внезапно,
когато бях съвсем сама.
Усмихна се, ръката си протегна,
докосна ме... ...

Една секунда може да отнеме
илюзията крехка за живот!
Но искам още миг да те погледам -
миг кратък... и за него моля Бог!
Ще го обичам повече живота! ...

Миличко, сладичко и безгрешно,
ти си моята любов... честно,
обичам те безусловно,
ще те слушкам редовно,
ще се опитам, без да сбъркам, ...

Здравей, приятелю!
Как си днес? Намръщен си, виждам, не си на кеф. Оти така? Не се ядосвай, ще ти мине, времето лекува... Гневът не е начинът, а нящо опасно, повярвай ми. Кара и мъдреца да издивее. Той не води към нищо добро, но е в началото на една пързалка, която води към страхотии. Сичките войни ...

С вяра в хората
С вяра в хората раздадох си душата,
не помислих колко ще ми струва.
Раздавах я без милост - тя, горката,
на щастлива трябваше да се преструва. ...

Бъди...
Бъди небе в пролетната утрин
в очи от нежността човешка,
бъди любов
и всеки миг към тебе ще се връщам. ...