И на липсата намерих ù цаката -
заместители - водка, уиски,
приятели - стари и близки.
Не са толкова сложни нещата!
Добре е! (поне тъй си го мисля) ...

По измореното ми лице
Свети есента
Дъждовете
По-дълги са от дните вече
И листата гонят се в краката ми ...

Дай да изпиша и тебе,
че май само ти остана неразписан.
За всичко има си време,
ама ти дори и в тефтера ми не си бил записан.
Какво стана бе, човече, ...

Прегръщай ме! Че днес е за последно!
Прегръщай ме! Изгаряй! Излъжи ме,
че някой ден отново ще погледна
в очите ти - уплашени и сини.
Не искам да си тръгвам... Няма начин. ...

Щом дъжд от
метеори заваля,
се чу грохот
и земята потрепера.
Почвената покривка ...

Разплакани, очите ми сънуваха
и искаха да видят точно теб.
А лодките за сетен път отплуваха.
Морето се превръщаше във степ...
Картина след картина се сменяваха - ...

Кореняци
Витоша - заспала, наяла се змия,
София обгръща с хладна пелена.
Питам се какво ли е от другата страна,
от другата страна на градската среда. ...

ТОВА СЕ СЛУЧИ
Веднъж, след винена омая,
по навик към перото съм посегнал.
И вместо в мойта топла стая –
във сърцето ти съм легнал. ...

Не бих твърдял, че между нас
всичко вече е разбито –
не, не бих... не бих посмял.
Ти едва сега започваш,
а аз едва ли бих се спрял. ...

Да гледаш колко е красиво,
когато слънцето изгрява.
Покой душата да намира,
когато славеят запява.
По утро, бос в росната трева да ходиш ...

Опитах да напиша песен...
за теб.
Звучи красиво,
но в мелодията изгубих се...
И се питам ще намеря ли правилния тон? ...

Вдъхновено от стария виц за деловата жена, която оставила бележка на мъжа си: „Скъпи, на събрание съм. Кофата с ядене за прасето е зад вратата, сипи му, яж и ти!” Модерният вариант на вица, който е по-долу, да се чете от независими жени по следния начин: Заставате във формата на буква „Ф”, изпъчвате ...

Аз във хаоса се скитам
на всемира неразбран.
От звезда една политам
в моя земен океан.
Чак от извора на Тангра, ...

Как искам с мен да бъдеш, радост моя,
отдавна в миг изгубена любов,
да бъдеш с мен, и аз да бъда твоя,
да срещам в ласките ти всеки изгрев нов!
Как искам да си тук, щом Слънцето се спуска ...

Докъде ли отвели ме биха очите ти,
ако бяха небе, а ръцете – криле?
Докъде ли ще стигнат нозете ми,
ако нямах мечти - две летящи нозе?
Питам бялата, луда луна, ...

Вчера ли
Вчера ли беше, когато косите ни галеше морският бриз...
Вчера ли беше, когато по телата ни пясък се разхождаше...
Вчера ли беше да почувстваме този нежен каприз...
Вчера ли този спомен все още мокър ни глождеше... ...

Морна тъгата.
Неразорана радост.
Рало-минало...
Разлята лъжа.
Недопита истина. ...

Чаках те
Побелях,
докато те чаках.
Как блестят косите ти,
моя любов, ...

Животът дълъг е, като пръстена дървесен.
Ето, идва поредната ни есен.
Свободата е във кръговете впримчена.
Листата капят и отново ще цъфтят.
Напролет… ...

на моето съкровище – синът ми Пресиян!
Днес съм още малък, мамо –
нуждая се от твойто рамо,
не че не съм смел...
Гоня вятъра в косата, ...

Имам нужда от теб. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Сама съм, сама сред многото души. Ела. Вземи ме. Искам те. Имах те. Нуждая се от теб, от ласките ти, от миризмата ти, от погледа и усмивката ти, каращи ме да се пренасям в един нов и красив свят. Къде си? Защо те няма? Ела и ме вземи при теб, та ...

- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...

Ела при мен и стига с тези рози,
нека първо ти разкажа, а после аз ще питам.
... подхлъзнах се, паднах в бездна почерняла,
е, беше без да искам и сега не мога да изляза.
Жалко, не успях да хвана ръцете ти, ...

Виждам светлина в края на тунела.
В мрака, дори да изгубя ума си, аз не се предавам.
Още вървя по-същите пътища, още взимам същите решения... и се губя в тези странни дни.
Оставям се на течението...
Изгубена във звука, изживявам своята мечта. ...

Бледнее слънцето,
аз идвам с пуснати коси,
пристъпвам тихо в робата си бяла.
Целувка есенна,
два чифта питащи очи ...

За сън блажен щом дойде време
и Тя за Там пристигне да ме вземе,
сърцето ми навярно ще се пръсне,
но вярвам, че душата ще възкръсне.
Ще се издигне смело над безкрая ...

На Елица Ангелова
Животът ми бе низ от чудеса...
И ща не ща, ще трябва да изплача
прибраната на кок от теб коса,
очите ти мънистени из здрача. ...

Все казвах, че не вярвам в чудеса,
а днес се моля да се случи чудо
и чакам знак от тия Небеса,
че някой Бог молбата ми ще чуе.
И с мисълта – да бъде за добро, ...

Тежи небето като злато
край бреговете на безкрая,
звездите сипят по земята
отблясъка на своите тайни.
А долу, точно край реката, ...

1: Началото
Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа, който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагин ...

Щях да те каня на среща...
Да отидем в гората –
на огън открит, вместо свещи...
Ей така, на земята
да седнем, да пием по чашка, ...

на Д.К.
Двадесет и осем годишна е Дарена -
с двадесет години по-малка е от мен.
Една съдба ни свързва - омъжи се за мене!
Брътвят доброжелатели, че бил съм подмладен! ...

Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отд ...