Усещам го - идва при мен,
със пламнали бузи, пламтящо сърце.
Усещам го - носи приказен ден!
Живея обгърната в топли ръце.
Усещам го - сила грамадна ...

5.
В час по биология беше тихо. Звънецът току-що беше ударил. Учителката говореше нещо, но както обикновено почти никой не я слушаше. Учениците блуждаеха някъде, всеки потънал в своите си мисли. Гласът на госпожата звучеше монотонно и приспивателно. Тя си задаваше въпроси и сама си отговаряше. Часът ...

Ти си буболечката, запечатана в кехлибарения медальон, прашинката на дъното на кутията, ронещата се отвътре стена на панелния блок, пеперудата, забучена с карфица в забравения албум, задрасканото лице на черно-бялата снимка, мръсотията, наслоена по ъглите на стаята, грапавината по гладкото стъкло, к ...

Песничка за Малката вълничка
Преди много, много лета,
далеч, далеч от брега
се роди на морето в средата
една малка, малка вълна. ...

Тази година май
лятото ще ни прескочи,
тъй като пролетта, уви,
държи ни в своите
"дълбоки" и дълги дни... ...

Музика, аранжимент и изпълнение група "Timeless".

Оставаш сам,
чуваш ли,
оставаш сам и ужасен.
Викът засяда в гърлото ти,
а ти се чувстваш все по-плах и по-студен. ...

На жените не се позволява да влизат в иконостаса. То е само на посветилите се и мъжете.
Но със своята героична смърт за христянската вяра, Мария се превръща в светица и заема място в олтара на царските двери. Оттам тя изрича пророчеството на султан Мурад, което става по-късно. Той умира, защото е пр ...

на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...

Отива си всичко твое,
отива в страната на смъртта,
потулено в мрака.
Няма какво да гори,
студен, като лед, ...

Някъде...
По небесните улици вятър разхожда
аромата на цъфнала дюля.
Пита дали му подхожда
на птичата песен, окичена с люляк. ...

ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...

До вчера
До вчера беше влюбен в мен,
а днес мълчаливо подминаваш,
идваш, разрушаваш моя ден
и пак си заминаваш. ...

"В тълпата лесно е да ме изгубиш..."
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани. ...

Бях се запознал с една техника за визуализация. В нея се разказваше за това как трябва да си представяш това, което искаш с чувство. Сякаш вече е тук. Сякаш вече си го постигнал. И така. Беше декември месец, а към края на януари трябваше да ходя на лекции за двайсетина дни в Пловдив. Известно време ...

Мразя тишината на врабците,
сгушени под зимната ми стряха,
както и сълзите във очите,
дето като врани ме кълваха.
Мразя, сам когато си говоря, ...

Майска бродница
***
любовта ми
шармантна и бляскава
пролет шеметна ...

И ще вървя, докато има път...
Докато ти на някоя пресечка
ме хванеш нежно за ръка такъв,
какъвто небесата го отреждат...
И няма да поглеждаме назад. ...

Адреналинът бумтеше във вените му в неясен ритъм, напомнящ ударите на градушка посред лятна гръмотевична буря. Очите му изпепеляваха всичко, до което тялото му не можеше да достигне. Той скочи високо във въздуха след което си запробива път към земята, поразявайки всички, които се изпречеха на пътя м ...

Когато минавах, години наред,
наблюдавах как се рушеше
изоставената, старинна къща
Старата къща
Тя изглеждаше безнадеждно сама, ...

Поредната тиха и прохладна лятна нощ. От онези, в които, въпреки че сънят би бил, навярно, най–прекрасното нещо, човек упорито го отбягва. Седи си на удобното кресло и хвърля небрежни погледи към нощния пейзаж – песента на щурците, която звучи толкова успокояващо и отпускащо, яркото сияние на пълнат ...

Дилдото не се оплаква,
дори и стонове не чуваш,
нито сълзи ще пролива,
ни обаждане ще чакаш.
Дилдото е винаги до теб, ...

Няма да ги почувстваш,
ако не са наистина там,
някакво ново усещане,
което напира едвам...
Игрички ли играят задружно, ...

Двама до края
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...

oпитах да обичам...
опитах... и боли
опитах да се вричам
но води само до сълзи
опитах да те мразя ...

Не случайно заповедите са само десет. Всички те са важни, в тях са събрани най-важните условия, които човек трябва да спазва през живота си, за да прекара спокойно дните си на земята и да подготви душата си за вечния живот зад портите на рая.
За мен най-важните заповеди са пета и шеста, а именно- „ ...

Не спирай, любов, да ме мъчиш.
Не спирай да вярваш във мен.
В прегръдката твоя намирам
отново аз смисъл за мен –
да плача, да блъскам, ...

Колкото и да ми се иска да ти кажа всичко това, просто не мога. Не мога да застана срещу теб и да започна да те обвинявам, защото все ми се струва, че преминаваш през достатъчно и без да те тормозя. Не мога да ти кажа всичко, което ми тежи от известно време натам, защото най-вероятно ще се разплача, ...

Поглеждаш. Убиващо.
Не търсиш любов.
Дъха ми изпиващ
е умът ти отново.
Поглеждам. Студено е. ...

Опитах се да напиша нещо за теб…
Не се получи – като си помисля за теб, оставам без думи.
Опитах се да направя песен за теб…
Не се получи – само 7 тона и няколко октави,
крайно малко дори да се доближа до мелодията на твоя глас. ...

Казвах ти, че те обичам,
но всъщност те лъжех.
Казвах го,
за да си повярвам сама,
но осъзнах, ...

Народът ни е глутница вълци...
Примрял от глад, ръмжи,
зъби ти се,
със залепнал за гърба стомах.
Готов дори децата си да изяде... ...

Стоя пред компютъра и мисля си,
дали ще открия тебе сега ?
Своята тъга не мога да забравя
и мислите са в моята душа.
Ти си моята несбъдната мечта! ...

Непознати светове, паралелни нам,
съществуват и живеят някъде там,
де човек не стъпва и не знае
що е Космос, що е сила да познае...
Нам разум ни е даден, но изтрита ни е паметта ...

Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...