Миг
Нощта събуди чувства изоставени
изпрати ги в самотното сърце
там срещнаха се с мигове забравени
разбили се във тъжното море ...

Чаках те в студените нощи...
чаках те... дойде пролетта.
Чаках те и в топлите нощи...
после дойде есента.
Всеки идва и си отива, ...

Продавачът на обувки,
носещ скъсан панталон,
пак мечтае без закуска
да си купи нов балтон.
Има в джоба си два лева ...

По пътеката само, по мириса техен
разбирам спокойно по начин най-лесен
за разходката нежна на мъж и жена –
той догонва я сякаш, но бяга му тя.
Наперено, гордо, по стъпките само ...

Grotesk гневно реди за изгубена любов

И знаем,
няма начин да сме двама.
Раздяла е,
но... как да го опиша?
Попита ме. ...

Ако се върне нейният моряк,
кажете му, че тя го е обичала.
И плака в каменбряжка пещера,
че някой друг е скочил от скалите.
Кажете му да пие по едно. ...

Боже, колко са вълшебни руските вълшебни приказки! Бях забравил това, докато не започнах да ги чета всяка вечер на Сашко и Невичка. Изведнъж те притихнаха, завладени от историите за Баба Яга, Кошчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна, Принцесата-жаба, Иван - царския син... Погледнах им очите - бяха разш ...

Обичане до мозъка на костите
със всяко вдишване, издишване в гръдта,
със погледа от взиране безбрежен,
със силата на влюбена жена,
със чуруликане на славея по клоните, ...

Цвете нежно, цвете
мило, как в ръката
ми се е свило.
Може да си снежнобяло,
може да ухаеш пак. И ...

ГЪЛЪБИЦА
Хваната в мрежа,
душата ми
пърха ранена.
Глутница вълци. ...

На върха на ново приятелство
Сме сами
Полу-пияни
В стаите си
Ти си голяма картина ...

Ти познаваш нощта. И утехата
като ситен прашец по клавишите.
Няма мигли сънят. Само шепи,
само тихи следи. Само дишане...
Ти познаваш смъртта – дълга сянка ...

Да отворим сърцата си
Домът красив е! Сигурно е нов.
Деца играят весело на двора.
Не осъзнават, че животът е суров,
а аз гледам и се чудя що да сторя. ...

ПРОБЛЕМЪТ
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...

Мечтая
за слънчеви лъчи и нежна топлина,
за утринен полъх,
за летен дъждец,
за вечерен бриз и… ...

Чувстваш ли моята тъга,
чувстваш ли обречената ми душа,
чувстваш ли... мига,
чувстваш ли, че ще се задуша?
Чувстваш ли моятa любов, ...

И пак е лято с жарки дни,
и пак понякога вали,
и пак деца безспир играят вън,
и пак се чува весел звън.
Повтарящ миг, за бога, спри, ...

Посивяла и сбръчкана крачи
мисълта ни, злояда и слаба,
по алеите, пълни с тиради
и блуждаеща мнителна вяра.
Търси щедрата топла усмивка ...

Не ме обичай с хиляди въпроси,
със съмнения във мен недей да вярваш.
Не ти трябват моите отговори прости,
за да те изпълват пак отново с вяра.
Не ме обичай с разума, където ...

Бях на минералните извори в нашия град. Има минерална вода, която блика по протежението на реката, на мястото, където са минералните извори. През последните дни реката спадна. И на доста места се оформиха водоемчета, от които блика минерална вода. Бях си направил нещо като малко коритце, в което се ...

ЕХО
По теб заскрежените висулки от ехото остават,
мигът от бяла приказка в нас мълчи.
От този свят прокълнат, отивам си в забрава...
Сега защо са тъжни твоите очи?

Всеки за себе си
Гардия бе пренаселена – неоспорим факт. Когато крепостта бе създадена от онези братя Ибис и Малек Таус, извадили подземните изчадия на повърхността, размерите й бяха напълно достатъчни, за да поберат всички, но сега расата се състоеше от десеторно повече демони, тъй като старите ряд ...

ЛЮБОВ
Зарових в двора старата любов,
до люлката от времето ръждясала.
Полях с вода пресния гроб,
кръст сложих да не дойде дявола... ...

Ослушай се,
идвам вятърно,
леко,
безтегловно
в нежно розово... ...

Ще се блъска в прозореца слепият спомен.
Ще пилее във лятна носталгия дните си.
Всяка локва след дъжд ще събира въпросите
като лодки с надежда в редичка – по три...
А моряците мразят да газят на плиткото. ...

......
Ти си този,
който държи в длани сърцето ми.
Пази го - то заради теб все още тупти.
И знаеш ли? - ...

Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Негови родители са Дочка и Мильо Карамитеви.
Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бур ...

02.05.1998
Ако сте фен на Хари Потър, значи датата ви е позната.
Ала чуйте молбите на тези деца,
богове преблажени на ада, и мощ
и победа в борбата им дайте! ...

Ти ще идваш понякога
неканен зъл гостенин
на моята душа отровена
тихо ще навлизаш
а стъпките ти глухи ...

Дори онова остро швейцарско ножче
не може да изчегърта
засъхналата кал от думите ти.
Газил си във много локви,
без да почистваш душата си. ...

Видяха се. В очите му бушуваше истинска ярост и разочарование от нея. Тя го погледна с надежда за обяснение, но не го получи. Огорчението му беше толкова силно, че дори не искаше да я погледне. Той стана, отиде до нея и изрече силни думи, които се забиха в сърцето ù. Каза ги и продължи пътя си. Дори ...

Стоеше с цигара в ръката. Цигара. Дълга. Дамска. Тежка. През пръстите си усещаше покварата на никотина, заключен в хартийката. Сърцето ù биеше бясно. То събаряше последните стени на храма на разума, блъскаше, разбиваше, рушеше и очакваше мига на горчивата победа. Духът от цигарата все по-настойчиво ...