Noche.Carica la cara viento,
En alguna parte timido Cricket cantar
Y infinitamente muchos Estrelas...
Como todos recordar te.
Por que yo sueños Corason mas tailandes - ...
Да търсиш първо грешката в себе си е страст да я откриеш в крайна сметка у някой друг.
Ние търсим грешката първо в себе си, за да може по-скоро да се успокоим, че тя не е у нас.
Да търсиш грешката първо в себе си е превантивна форма за защита срещу обвинения, които вместо да посрещаш, самият ти би м ...
И старата чешма не спря да пее песни.
Разказваше за миналото тя:
за стръмните баири, златните поля,
за хората, мечтите, за пътеките им тесни,
за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя! ...
Здравей... пак съм аз...
Извинявай, но не мога да заспя... Защо ли? И аз не знам... Може би луната ми пречи - прекалено ярка е! Или пък звездите - трептенето им е нетърпимо! А може би това дърво навън - размахва клони силно, мощно, страшно... не бих могла да спя така!... Дори свещта до мен е някак п ...
На скъп човек, който мечтаеше да стане летец
Изтребители, скитащи призраци,
разсъбличат страха си от покрив.
На земята не могат да дишат.
Нямат вятър в гърба елероните. ...
В крадец на време се превърнах,
сега съм тази, между другото,
половината си странности загърбих
и с теб почувствах се по-земна.
В крадец на време се превърнах, ...
СТРАДАНИЕТО
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще ...
Изпратих четиридесет разказа с предложение за издаване на сборник. И получих рецензия.
А, и отказ, разбира се, под нея.
ЗА РАЗКАЗИТЕ НА ЛЮБОМИР НИКОЛОВ
Не зная доколко могат да бъдат наречени разкази нещата на Любомир Николов. Някои от тях са наброски, някакви кратички размисли, други са малко по-об ...
Аз те чакам отдавна, не съм спирал за миг,
ти си толкоз забавна, аз пък толкова шик,
двама с теб сме планети на родения свят
и парче от комети в безлюдния град.
Вероятно ще бъдем само двама с теб ...
Когато утрето ми в тебе е изстинало,
и дните на трохи от глад се ронят,
че устните ми твоите не докосват.
Да бъдеш мой, е жребият отхвърлен.
Крилете ми са прах от перушина. ...
Какво ще направя като сълзите си лея?
Тук свършва моята епопея и бърновите ще слея,
от агресия ще прелея, а скапанякът започна да стреля.
Страдание, безотговорност, прошка?
Къде ми отиде онази ценна обложка? ...
Творческа дейност, сътворение, поезия, живот... Творим във всеки момент, сътворяваме своята действителност. Свободна воля... свободата за всяко решение, пълна и всеобхватна. Моята поезия - избликът на чувства, пречупени през призмата на мислите. Парадоксът на времето - това, че го погубваме. Всяка с ...
Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...
И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...
Обличам се в топлината на тялото ù, докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми... После тя стана и ме поведе в мрака, изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня... Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му, спокойна като котка се ...