Очакваше се тази среща,
която бе на мой терен.
Противникът ми (уж) отсреща
не беше никак изморен.
А шансовете бяха равни, ...

Живяла съм и друг път... може би,
но друга вероятно съм била.
Опитвам все да стигна вятъра,
на части се събирам от света.
Ти знаеш, трънни са през ден тук дните ни. ...

Една раздяла
С широка усмивка момичето се затича и се хвърли в прегръдките му. Силните му ръце я повдигнаха и притиснаха към тялото му. Устните им се сляха в страстна целувка…
Когато се наситиха един на друг, той я пусна на земята. Тя се сгуши до него и тръгнаха по познатия им път. Момичето се прити ...

Тя трябва да бъде мачкана и плюта!
Да бъде ритана и целена със камъни,
че когато дойде, да ти плаче в скута,
да усети честните ти длани.
Тя трябва да е гонена и чужда, ...

Защо от мене бягаш,
в какво се провиних.
Обич само давах
и пишех стих след стих.
Грехът в мен видя го, ...

Without you
Without you, there's no change
My nights and days are grey
If I reached out and touched the rain
It just wouldn't feel the same ...

Понякога внезапният въпрос
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.

***
Сън акациев
сънувах,
че обичаш...
Цвят акациев ...

Пораснахме и времето отмина,
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя. ...

Когато бе малка, обичаше люлките.
Светът стана друг след твоето израстване.
Призми пречупиха детския образ.
Не знам защо подари ми мълчание?
Годините казаха своето и отчуждението ...

Кога за последно си откъснахте залък от топлия хляб, докато се връщате от магазина? Аз скоро не съм го правила. Хлябът вече не е топъл, но дори да е - е пакетиран в найлон. Но сякаш и апетитът ми изчезна. А и мама едва ли ще попита после „кое мишле е нагризало хляба?”. А кога за последно седнахте да ...

Очите ми издават слабост.
Не мога повече да бъда силна. И не искам.
Нека разберат колко съм слаба. Жалка! Ранима.
Как всяка дума се забива дълбоко в сърцето ми.
Нека знаят. ...

Съзнанието ми намита нежелани мисли надве-натри,
на купчинки насред белите поля на моя свят,
и те се жълтенеят бледи като пясък,
и допускат малко цвят в стерилно белия пейзаж.
И продължава мисълта ми да събира ...

Утре моята сестричка
има ден рожден!
Боже, колко я обичам,
колко съм блажен!
Мамо, татко, тъй се радвам ...

Душата човешка -
необятна Вселена,
с безброй скрити същности,
неизучени,
тайнствени, ...

Студено време... и вместо сняг
отсъствие вали.
Във преспите пъртина няма...
Подтичват яребици –
минало безкрило, ...

От днес в обятията ти ще спя,
ръцете ти около мен да са обвити,
в кошмарната забрава на съня,
от всичко лошо да сме скрити.
Ще бъдем само двама през нощта. ...

Лежах в леглото си и гледах тавана, мазилката се бе поолющила на места и дупките образуваха странни форми. Беше горещо, адски горещо. Но какво друго може да е времето в Куба? Особено през лятото. Въртях се в леглото, чаршафите се увиваха около мен, досадни колкото жегата, не ме оставяха да заспя. Вм ...

Когато Божествен лъч прониже душата ти и я превърне в прозрачно сякаш стъкло; когато погледне Бог с всевиждащо око в съкровището на сърцето ти - какво ще намери там? Може би не това, което мислиш за себе си и не това, което другите мислят за теб? Защото нозете, прекрачили раздела между живота и смър ...

"Сърцето без любов,
прилича на храм без Бог."
Л. Левчев
Усетиха. Вече няма никой във храма.
И започнаха да идват. Все различни. ...

Да погребеш под пепелта
отминалите дни. И после
да забравиш, че повярвах.
Ще бъда тежка тишина.
Защото зная, да простиш ...

Не казвай сбогом, че ще ме погубиш,
и, знаеш ли, това не е клише.
Понякога не искам да се будя,
сам с болката, че ти не си до мен.
Понякога мечтите просто са отрова, ...

Не страдам, че ме няма в нечий списък
(било приятелски, или напротив).
Трагедии не правя, че ме плисват
с най-гъстото от калните си локви.
Закуските отдавна ги отсвирих ...

Седим си с Б. в онзи бар във Филаделфия.
Те се помнят един друг, барът за мен не знае нищо.
Но е приятно.
Запушен до... колкото да не припаднеш
или да получиш удар от нещо... ...

Закъснявам. А така мразя. Ще се срещна с приятелка, която отдавна не съм виждала, затова трябва да тръгна по най-бързия начин. Слава Богу, веднага виждам такси и се качвам в него. Сядам до шофьора и му обяснявам, че трябва веднага да стигна до центъра. Той ме поглежда малко изпод вежди тип “всички в ...

Питайте майка ми защо е посрамена
славна родина с хора покварени.
Питайте майка ми кога ги е раждала
разноцветни престъпници с черни души.
Своята майчица без срам те продадоха ...

СРЕЩА
Вървя по улицата. Пак бързам, за къде ли?
И ето... като вчера пак те срещам.
Сърцето пак започва да боли, ах, този поглед,
този погледи тези твои хубави очи! ...

Не се страхувам от смъртта,
страхувам се от самотата.
Когато си отида от света,
една звезда ще ви изпратя.
Ще ви разкаже тя за мен ...

Бягащо сърце.
Най-козите пътеки,
по урвите дълбоки,
през изгревните върхове -
недостижимо ...

Живот - в отминалия ден,
прелистена отзад-напреде книга.
Потапям се из спомени във мен,
размекнала следи от парафина.
Без мое"вчера" пуста и без глас, ...

Чуваш ли я тишината,
чуваш ли я как крещи?
Как ме мъчи шумотата,
в ушите как кънти?
Гласове от вдън тъмата ...

Хората делят се на два типа:
едните се стремят към съвършенство,
другите се крият в какавида
и опорочават я надеждата.
Животът ме научи да съм хищник, ...

Какво като е умалена от прераждане,
какво като е бледа сянка моята душа?
Какво като стотици пъти насила е изваждана
и после съм я мачкала, преди отново да я прибера?
Какво като изтъркала съм хоризонтите, ...