„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съсед ...

Сто вятъра препасах...
Отново си замръкнал - Бог знай къде отнесен,
а дните тук се мъкнат като родопска песен.
В невярна доба молех да дойдеш със зората -
да хукна с теб на воля - разплетох си косата. ...

Грешка
Мислиш, че усмивката ми е истинска, но грешиш.
Мислиш, че не плача, но грешиш.
Мислиш, че ми е лесно, но не е така.
Аз не виждам пролетта, не виждам красота. ...

Кажи ми във коя земя след тебе да потъна
или в кое небе да възнеса морето си - жадуване?
Какво е всъщност истинско обичане,
ако не можеш в моето да полетиш с криле?
Тук ангелите също ронят сълзи... плачат. ...

Лято е ,
а сняг вали в моята душа.
Лято е ,
но студ изпълва ме сега.
Няма те ,няма те до мен ...

Навърших 30 години, което по никакъв начин не ме направи по-мъдра или най-малкото разумна, напротив, сякаш искам да остана на 20 и упорито отказвам да порасна, със сигурност има диагноза по въпроса, но чак дотам не се замислям, а колко пъти се влюбвах, не бяха малко и всеки път поднасях сърцето си н ...

Желая да не те ревнувам все повече
защото те искам свободна.
Как може
да не те искам свободна
когато част си от мен ...

Насън безмълвно и красиво плачем,
внезапно смеем се непозволено.
Забързани, с една надежда крачим,
превързали ранените проблеми.
Най-чистата любов насън ни среща - ...

Аз не чакам напразно, не моля... Аз знам...
Мисълта ти отдавна отпъдих далече.
Престарах се да съдя и хуля без срам
този, който на туй ме обрече.
Търся пътя умело отъпкан от друг, ...

БЯГАЙ
Бягай, не оставяй следи по земята, бягай и покрий се с мъгла.
Бягай, обич, от мен и от душата, завинаги избягай от света.
Не искам да усещам твоя поглед... не искам да чувам гласа ти сега.
Прегръдките свой вземи си и бягай... и нека светът да потъне в тъма. ...

Нова страница.
Задъхана питанка?
Многоточие...
„Кавички-мисли”
Пренесени чувствата – ...

Здравей, реших за теб
всеки ден аз стих да пиша,
да изливам болката от душата си
със думи простички, но силни.
Но само в понеделник аз не ще да пиша – ...

Понякога във думите си те намирам
и търся в нещо да ти дам живот,
дори когато кротко коленича
пред образа на своя бог.
Сега се чувствам позитивна, ...

Ако времето беше злато, или пари, или скъпоценни камъни, дали щяхме да го пилеем със същата лекота, с която го разхищаваме понякога?! Рядко се замисляме колко ценно е всъщност то - много по-скъпо от всички гореизброени неща, защото за изгубеното време, т.е. - за пропуснатите възможности и подходящи ...

Кога разбираш, че си сбъркал? Когато действителността те удари право в лицето? Когато се загубиш в безсмислието на деня си? Или когато заплачеш с глас като малко дете в отчаянието си, без да можеш да спреш?
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...

Ти разкъса душата ми...
ти погуби сърцето ми...
ти ме хвърли на вятъра
и забрави завинаги...
А те обичах аз до полуда ...

ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
Любими мой, така и не разбрахме,
как неусетно с тебе остаряхме.
Тихо годините наши летяха.
Всички по нещо от нас си вземаха. ...

http://www.youtube.com/watch?v=cydpNbqWvDc&feature=related
Сърцето ми е синьо и разнежено
като гласа на плачеща цигулка.
А аз се чувствам като лебед в езеро
и сякаш се люлея в лунна люлка. ...

ГОРСКИЯТ
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, ...

Въведение
В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.
На 26 август 1985г. капитанът на кораба "Делфин" - Антонио де Лука Севаро - е повишен в чин полковник, и решава да смени името му.
На 27 август корабът е вече с ново име - "Герой".
Сест ...

МЕЖДУ ДВЕ ПИСМА...
Писмо до мама
Очакваща майко, прости ми,
че време за тебе все нямам,
унесена в своите рими, ...

ПРЕД МОИТЕ ОЧИ
През зимата отново, знам,
пак сама съм аз.
Неразбираемо, красиво
виждам бялата надежда. ...

Каквото и да казваш
Каквото и да казваш за любовта,
аз знам, че тя съществува.
Ти ми доказа, че е така.
Каквото и да казваш за живота, ...

Като светулчица в мрака
давах на всеки светлина.
Но днес светлина няма в душата
и няма в нея топлина.
Като изгубен пътник в пустиня, ...

По Млечния път вървя сред звездите
и мъниста събирам в шепи за теб.
С броеница отмятам как отиват си дните,
пак цветя от Луната подреждам в букет.
Слънчеви мълнии пазя в хербарий, ...

Здравей, приятелю,
не сме се виждали с години,
но още си така красив...
Аз същата? Не съм се променила?
Не се шегувай, че животът ми е крив... ...

Господи,
Ти, който твориш, движиш
и съхраняваш всички неща,
Ти, който после привидно рушиш,
наместваш и променяш света, ...

Блеснал поглед, тъмна стая, мрачни мисли. Тежки погледи, дървена маса, зелени банкноти. Рязък жест, здрава ръка. Затегнат спусък, бърз гръм, остър пушек. Черна кръв, лош късмет. Руска рулетка.

Върху голото ми тяло
нарисува себе си.
Дръзко.
И... безмилостно.
Остави следи, ...

Дойде пролетта,
цъфнаха цветята,
а къде е мойто цвете?
Питам се сега...
В чужди ръце ли е? ...

Така ми е изстъргано сърцето,
дотолкова ми е добре измито,
така до кръв премахнати копнежите -
без нерви, без артерии, без нищо,
че изведнъж, когато те откривам, ...

Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...