Някога, много отдавна, още преди първия човек да бъде сътворен, на земята бродиха други същества. Те бяха подобни на човека, но не напълно. Цивилизовани и щастливи. Имаха си и собствено царство, с цар, чиято дума ставаше закон мигновено, щом бъде изречена. В това царство съществата приличаха ужасно ...
(Предизвикано от Георги Костадинов - Смешко)
Във бързея на младите години
и аз съм яла хляб и сол.
И коня на мечтите си съм връзвала
за ябълката, в задния ни двор. ...
Настойчиво двама се борим над едно уравнение:
да се умножим как? - като между нас е деление.
Опитваме с корени, степени, дори и с квадрати,
но не успяваме да настроим верни координати.
В разрешаването на нашата така трудна дилема, ...
ЕДИН ДЕН
ОТ ЖИВОТА НА БАЛКАНДЖИЯТА
Зората отведнъж се сипна навън. Слабата светлина се промъкна през тънкото перде на прозореца и подкани стареца да стане. Очакваше го шетня из двора. "Все едно и също. Омръзна ми. Ще взема днес пак само да седя без да пипна нещо. Ще наблюдавам. Цял живот съм работи ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XIV. (роман)
🇧🇬
Събуждам се на сутринта с натежала глава; наново нахлуха мислите от предния ден. Днес трябваше да бъде погребението. Досега през живота се не бях присъствал на погребение, с изключение на един случай от моето детство, когато почина един мой съученик и учителката ни заведе целия клас да присъстваме н ...
Научи ме на полет и на дишане
още от първия ми дъх.
И храм издигна ми сред птиците -
по-лек да бъде моят път.
На входа на душата ми като закрилница ...
Зазида ме във мислите си пясъчни
в пустинята на твоето сърце,
във ямата на прашните ти спомени
зарина там и моето лице.
Изтръска и праха от мен по себе си. ...
Дали миг любов хлад ще вее с години,
а ти ще си спомняш Вулкан,
ще търсиш страстта във очите ù сини,
но там нежността ще е грам?
Това, ти - Човече, не може да знаеш, ...
Мистерия, магичност и реалност,
даряваща живот със благослов.
Събрала в същността си тя омайно,
Бог с дявола, амбиция с любов!
Привличаща с дъха си самодива, ...
Карах със шейсет. Тананиках си нещо. Минавам по това шосе всеки ден. Беше заснежено. Подцених пътя. Не предположих, че е и заледено. Навлизам в поредния десен завой. Колата поднесе надясно - не ми се бе случвало досега. Опитвам се да я овладея. Последва остро поднасяне наляво. Неконтролируемо. Неоча ...
Говоря само истини, деформирани в различни пропорции.
Обичам да ви храня, но само с малки порции.
Не ми трябва слава, нито телевизионни ротации,
мога да ходя с вдигната глава, без да оглавявам класации!
Не съм поет, нито критик, аз съм просто аз! ...
Не искам да си вятърът в косите,
но ураганът искам да утихне,
в двете ти ръце да се притисна
и да усещаш моите мисли.
Не искам, а ми трябваш като въздух. ...
Тиктакането развали луната.
И тя отметна бялото си було,
вулгарно светлините си размята
и сред гълчавата звезди нахлула,
сребристо се разголи над земята. ...
Тъмносин като облак и понякога толкова тъжен,
аз се свъсих над черния вестник и спрях.
Де ще бъда от утре, когато животът ми свърши!?
А когато порасна, ще бъда ли още юнак!?
Ще се връщам по тъмно уморен от живот и от работа. ...
Не искам да повярвам, че те няма
Ще затворя прозорците много добре,
та да не влиза тази вечер тук нощта,
да нашепва тъжно на моето сърце,
че и този път ще спя сама... ...
Веднъж пътувах
в пълен рейс със радост,
от "Лъвов мост" - през "Орлов мост" - до “Младост”.
Това се случи в Тошовото време,
далеч преди Европа да ни вземе. ...