F L O R I A N
LE POISSON VOLANT
Certain poisson volant, mécontent de son sort,
Disait à sa vieille grand-mère:
"Je ne sais comment je dois faire ...

Технология на поезията
Понякога ей тъй,
че и както си стоя,
музата ме блъсне
във сърцето. ...

Седим си с наборчето в “Арката” и си пием коняка. Той черпи, защото аз спестявам за карамфили. Празник се задава. Пием си кротко и напоително, а аз го навивам:
- Вземи бе, наборче, вземи, че се ожени! Не ме гледай мен, че съм с измъчен вид. То е от грипа, аз изкарвам всички епидемии. И жената хапове ...

Нощ е. Сняг и сънна тишина.
Нежно ме целуваш с влажни устни!
Тръпне мълчаливата луна,
искаща от нас любов да вкуси!
С теб, любима, сплитаме ръце: ...

Студено ми е, Дарлинг,
запали... цигара,
не, запали свещта
или луната.
С една прегръдка ...

Колкото дъждовни капки успееш да хванеш в
проливен дъжд, толкова е твоята любов
към мен. А колкото не успееш да уловиш,
това е моята любов към теб.

По сънните улици с незаспалото ехо
все търсим нещо незнайно,
неповярвали още в това нещо, което
дава смисъл на дните безкрайни.
Даже когато забързани... луди... ...

В пролетно утро не подарявай пищен букет -
от поле откъсни ми синчец, теменуга, кокиче.
Напиши с незабравки измислен сюжет,
в който аз съм завинаги твойто момиче.
В летния зной не опитвай да бъдеш Нептун - ...

Денят си отиваше над червените пясъци на Енра. Огромното слънце скоро щеше да залезе зад океана, а на небето да изгрее голямата Бяла Звезда. Дея повдигна с мъка своето огромно туловище и се понесе бавно към скалата. Наближаваше часът на бурята и тя трябваше да бъде там навреме за поредната си порция ...

Иззидах си вселена от мълчания,
понеже имам право да мълча.
Химерите погребах окончателно,
ударих ключ и залепих печат.
Разбира се, захвърлих всички ключове ...

Уморих се да бъда послушна
с усмивка и примерен тон,
вече останах бездушна
спринтьорка в жесток маратон.
Дълъг, колкото живота ми, ...

Последните й думи бяха чиста проба сбогом.
Цивилизовано, учтиво… деликатно и фалшиво.
Последната усмивка беше прекалено много,
„обичам те” от времето, когато беше още живо.
Усмихна се и тръгна, не погледна повече назад. ...

Няма я, няма го - нийде
не виждам...
Сам
е останал взорът ми.
Там... ...

Eто, тук съм, но заспивам.
Сънят ще ме сломи,
но, вместо да изчезвам,
моят глас ръми, ръми.
Затвори и ти очи, ...

Колко те обичам, Мамо!
Че по цели нощи бдиш,
че за мене мислиш само
и не можеш да заспиш.
Колко те обичам! Зная, ...

ДРУГАТА МЕЛОДИЯ
Питал ли си се какво е да е живееш с мрака в душата си? Търсил ли си отговори на въпроси, изгубили смисъла си? Преминавал ли си прегради, които си издигнал сам?
Мъглата се спуска и покрива всичко. Дори шеметният ти пиедестал е потънал в лепкавата забрава. Бях там, когато затвори всич ...

Труден е животът там, навън,
но отново вкъщи съм сега,
потъвам в хубавия сън,
изчезва вечната тъга,
спя дълбоко, като пън, ...

Някъде в звездите скиташе се ти,
опитах се да те намеря, но - уви!
Привлякох те до себе си лудешки,
но ето, че понасям пак сурови грешки.
Дали ми липсваш, аз не зная, ...

СНИМКАТА НА МИМИ
„Зеле” викнахме в захлас
и ето ни и нас:
баба, дядо, мама, татко,
сбрани на кафе за кратко. ...

Бушуват страсти, тъмни сили,
магии, заклинания вървят,
бащите опнали са жили,
а майки – Боже и Аллах мълвят.
Но младите не искат и да чуят, ...

Да се преродя в жена
С гордостта на мака във полето
доживявам тихо своя час.
Покой дарява ми небето.
В миг последен ще съм с вас. ...

Безлунна нощ,
онемяла
и унила.
Без вятър,
без звезди, ...

Устните гневно се гънат,
защо мислите думите не пускат?!
Мога всичко да си кажа,
но нашийник нося
и бодли гърлото ми стискат. ...

Необятната ми душа
присегни се и докосни.
Улови пустинния вихър,
дълбоко утихнал във мене.
И отведи ме. ...

Никой не разбира намека,
всички леко го приеха,
но глупаци бездушевни наричах ги условно -
нищо те за мене благородно
не са сторили, само се престорили. ...

На влюбените ангели във плен
Изящни ангели се будят в стаята
на стъкленото ми съзнание,
но устните ми вехнат - рози мраморни -
от липсата на твоето ухание. ...

СЪНИЩА
В забранените страсти нагазих,
прегръщах в съня демони зли.
Удавих света в сълзи и омраза
и в нощите спях на бодли. ...

Приятели, днес моята майка - най-всеотдайната, най-себераздаващата се и
най-добрата майка и баба, има Рожден ден!!!
За нея - от мен, най-непокорната и непослушна, най-своенравната и опака дъщеря!!!
Днес искам да ти кажа само
със прости думи толкоз много: ...

Ти си моето слънце, моята малка надежда,
капка обич си ти в огромния свят,
моята вяра... ти си ми всичко, което
поисках... и за което мечтах....
Аз те моля сега - помогни ми да сбъдна мечтите си, ...

„Нерон, седни... на пода... долу... трай!” –
извика ти, когато на вратата
се позвъни и аз със силен лай
посрещнах госта. „Лягай във краката!
Веднага във краката!” С този вик ...

Sweet Silver Lining
I'm going home
Downhearted and hoping
I'm close to some new beginning
I know ...

Подари ми простора и ме пусни да летя. Така трудно дишам. Искам свобода! Отключи сърцето ми от тежките окови. От разума да се спася ти помогни ми. Рискувай да ме нямаш. Дали ще те боли? Така ще разберем… (и двамата) дали любов гори. …………………………………… Ще го направиш ли? Кажи?

Не съм светец, без ореол съм на главата,
от най-близките ми далеч съм по акъл.
Света вода напита, омаловажаваща жената,
с ангелско призвание, но съществуващ в пъкъл.
Далеч не ме интересуват хорските пророчества - ...

Сребристи
отблясъци
пустинни
морета
океани ...

Дали си ме запомнил - като вятър,
докоснал твоите ръце и устни?
Дали си ме запомнил - като устрем
към бреговете ти - преливащи вълни?
Такава необхватност на вълните ...

Той, дъждът, си вали,
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град ...

Да бяха ми казали, щях да се смея,
че ще ме има след всичко това.
Че и след себе си ще живея,
че и след тебе ще дишам, ще ям.
Светът си е свят. Ту тъмно, ту светло. ...

Гледам сняг, а чувствам топлина.
Гледам снежинки, а виждам песъчинки.
Гледам снеговалеж, а мисля за
водопад и зелена трева.
След снега идва калта, ...

Ловец на робски души –
това си ти…
Опияняваш се от собствената си значимост
и винаги изпълнен си с решимост...
А ние – мъничките хорица край теб – ...

Под стъпките на вятъра, дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери.
Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх. ...