Очи
Думи безброй мога да ти кажа,
но искам да ги прочетеш в моите очи
и с погледа си ще ти подскажа
онова, което сърцето ще премълчи. ...

Мога да направя много неща,
за които на никого няма да му пука,
мога да целуна хиляди устни,
които после няма да помня.
Мога да обера магазин, ...

Ангел небесен при мен долетя!
Попитах го: "Какво е любовта!"
Той каза ми, че всъщност е една жена,
която ще покори моята душа.
Тръгна той по пътя си в нощта и ...

Аз пазя нежните усмивки,
погледите дълги,
топлината в мрака,
пазя даже тишината…
И помня всяка дума, ...

Исках да ти кажа, че ме вълнуваш...
едва сега узнах, че съществуваш.
Исках да останеш и да те има,
да се усмихваш. Ти да си ми рима.
Да спираш мислите мои страстни, ...

От всичко самотата най-добре познавам,
а искам само с нежна обич да дарявам!
Да обичам съм създаден, не да наранявам,
за теб, принцесо, всичко на света аз давам!
Видях я и, макар да бе съвсем за кратко, ...

Tам някъде...
някъде там...
искам да мога...
трябва да знам...
там искам... ...

От кръв морета.
Уморих се вече.
Тегнат и клепачи.
Аз знам - ще питаш
защо душата ми ...

С теб
Едно единствено желая.
Едно единствено шептя.
За едно единствено мечтая -
с теб да бъда до безкрая.. ...

на моето коте Джени. :)
Мъничко кравайче топличко,
пухкава душица беличка.
С розово носленце мокричко
и игриво като феичка. ...

Не се страхувайте
от моето присъствие!
Не ме наказвайте
със своето мълчание.
Аз знам, че дълго, ...

Затварям очи и те виждам,
на входната врата застанал
и вперил поглед в мен.
Какво желаят твоите очи
да споделят с мен? ...

Аз търся те сред всичките цветя
и тичам през полята, и се взирам.
Без тебе сив и грозен е светът...
без твойта обич бавно аз умирам.
Попитах вятъра за твоите очи - ...

Чакам те
Чакам те, притихнала във мрака.
Чакам те с премръзнала душа.
Чакам те и сълзите се стичат
от очите ми, изпълнени с тъга. ...

За малко
Не ме оковавай
в бетонни прегради,
не слагай рамки
на душевната ми свобода, ...

Регулировчик стана Мечо
на кръстовище в старата гора.
Там, без спор, минават вече
камион, велосипед, кола.
Пакостникът Вълчо е виновен, ...

Вървя по пътя дълъг на живота. НАПРЕД!
Не искам назад да се обръщам.
Не отричам слабостите, проявени през годините наред,
но не се гордея, че в безверник успяваха да ме превръщат.
А промени ли се нещо или още се лъжа, ...

Не е вярно, че няма безсмъртие.
Всеки го носи в сърцето си
и към своите близки - смъртните
и чрез техните чувства - себе си.
Не е вярно, че няма безсмъртие, ...

Живей!
Създавай, но не унищожавай.
Обичай, не се сражавай.
Бори се, не се предавай.
Искай, но и в замяна давай. ...

Изгубих се, потъвах сякаш
във дълбините на страха,
а после доста дълго лутах се
във лабиринта на ума.
Сега се връщам там, където ...

В Е Ч Е З Н А М . . .
________________________________________
Не знаех, че и друго е потребно...
Да продължим детството си.
Ала кое дете би се досетило, ...

От на живота пропастта до дъното ще пия
за теб, моя душа,
всичко земно и неземно там ще открия
и с него ще храня плътта.
А тя след всеки грях ще ражда радост, ...

Аз ли?
Аз не съм ти нужна.
Добре и двамата го знаем...
Хареса ни измислицата теменужна -
игра, на която си играем. ...

Ти си моята майка,
ти си моят свят дом!
Твоят хляб ми е най-сладък
и пред теб само правя поклон!
Рожбо свидна на хан Аспаруха, ...

Ръка когато протегнеш,
пепелта за да разровиш -
не ще се стоплиш.
Ще си спомниш.
Бушуващия огън във телата, ...

Ужасен сън! Говориш за раздяла,
за любовта ти, вече отлетяла,
говориш ми за ново чувство,
а в мен е пусто, пусто, пусто...
Ужасен сън! Отиваш си от мене. ...

Колко още ще трябва да чакам,
докато прогледна, да спре да личи,
че ясния край до безкрайност протакам
и страшно съм влюбена в тези очи?
Колко още ще тровя душата си, ...

по Дамян Дамянов
"... Когато си на дъното на пъкала..."
Когато си мрачен и тъжен,
когато си самотен и злочест,
ти лошите си спомени - ...

Не знаеш какво те чака утре,
не знаеш кой ще ти направи мръсно,
нито пък как да се захванеш да бъдеш
логичен и точен в преценките си...
Така че внимателно стъпвай ...

Отвън донасям мир,
отвътре меч!
Отвън се усмихвам,
отвътре – милея в сърце.
Непроходни и диви, ...

ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...

Тревата умира, предсмъртно зелена.
Обречено ляга във прави редици.
Плътта ù косата, така настървена,
захапва. И литват уплашени птици.
Тревата се моли. Но кой да я чуе... ...

Уморих се
Уморих се да чакам
и да бъда добра.
Уморих се от тази
жестока лъжа. ...

Белите цветчета цъфват леко
от милувката на пролетен ветрец.
В пръстите му има мирис
с привкуса на нов прашец.
В думите му се разплита нещо, ...

- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...

Одрасканото ми коляно
от падането по очи
кърви.
Защо ли не боли?
Охлузената ми душа ...

Репортаж
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...

Безсрамно истински и трепетно създадени
от някой ироничен сценарист,
на живота-сцена сме поставени,
съдбата слага точка, но следва послепис...
Безразсъдно саркастични и шеговито глуповати, ...