Ден паметен. След черен кръст
вървят, но нея тук я няма.
Събират се околовръст
на зейналата глуха яма.
А с равния, школуван глас, ...

- Имало едно време...
- Защо всички приказки започват така?
- Защото е било едно време.
- А не може ли да е сега?
- Разбира се, че може, но е било тогава. ...

Всяка вечер, при залез слънце,
очите ти всичко ми казват.
По устните ми див мед оставяш -
опияняващо ароматен.
И тръпчив. ...

Разбра ли ме?! И колко още
ще си човъркаме по раните?!
Седни. И приеми ме – не че вечна съм,
но може би ще ... оцелея.
Надвих страха си ли?! До него още ...

Дядо ми беше голям мълчаливец. То всички селски хора май бяха такива. С тежка походка, с ясен син поглед и мазолести ръце. Когато бях малко дете, много се гордеех с него. Разпряваха, че е бил берберин, кожар, градинар и още какъв ли не. И участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Пъ ...

Дългото търсене на несрещнатото
Дълго гледах към теб –
изгоряха очите ми.
Дълго виках по теб –
онемях. ...

Омръзна ми душици дребни
да вкарват живота в калъп,
да налагат делата си вредни -
след тях мрачен и сив е светът.
Те не са двама и трима, ...

Там, в земята си още… или...
тя, душата ти, вече напусна
този свят на поквара, злини…
тесен беше за тебе… Препуска
тя сега във лъчисто небе ...

СЪБРАНА БЕЛОТА
Стъпките в душата ми отекват
с морска пяна, музика и ветрове.
Дърветата самотни ли са нощем?
Листата събуждат се с премръзнали нозе. ...

На прощаване
Мома от бащин дом си тръгва,
кавал засвири в ранно утро,
птица във листата пръхва
и под стряхата се скрива бързо. ...

Малко момиченце с руси коси
пред иконата песничка срича.
Но не песен за детски бели,
а молитва към Бога изрича.
Сълза от невинни очи - ...

Нощ ала и ден
тъма проблясва нейде
ражда се живот
Капчица порой
отровени викове ...

Морските привечери късно отплуваха,
натоварени с черно белите спомени;
в широките сиви дворци ме оставиха,
редяща мидени кулички
и с вятъра тихо припяваща... ...

Хубава жена
На всички мъже
Една жена
пристъпва по килима,
усмихва се широко и блести, ...

- И все пак - наплюнчи молива си Тър Сач и се подготви да продължи да си води записки. - Какво е това нещо "вълча настройка на възприятията"?
- Хъм - неопределено изсумтя Кух Че Реп, докато отпиваше от виното си.
- Откъде бих могъл да зная? - сви рамене Дърт Пън. - Ходи да питаш някой вълк.
- Ахааа ...

В последната стая, в протовоположния край на апартамента живее един тип, който се казва Бамбов. Понякога ме моли да му дам някоя книга за четене. Дадох му две книги в началото - върна ми ги като баници. После ми поиска пак, но му заявих, че повече не мога да си позволя да превръщам цялата си библиот ...

Не е лесно да легнеш и да заспиш,
няма смисъл да пазя тайната си.
Аз искам да съм звездите в небето,
да те гледам от горе всяка секунда.
Облаците да правят път нощем, ...

Отново съм мъничко нелепа...
Пардон! Красива - с коралови очи.
Но огледалата цветовете ми взеха...
И друга. Сива. С моя образ. Шепти.
Закривам очите си с ръце - ...

Дозата не е голяма,
капките са точно три,
само малко нагорчава,
може малко да боли.
Капки три – НЕ ТЕ ОБИЧАМ, ...

Масажирахме масите
изпод телата си.
Изпокъсахме расите –
идеални сме.
Изсценирахме трилъри. ...

МИЗЕРИЯ
В продънените улици се спъват хора и коли...
Тя е в къщите ни; в трудните ни нощи, дни...
Така привикнали сме с нея,
че не ни и впечатлява ...

Звездите се целуват за последно
и в мрака тих очите им блестят.
А утрото пристига ярко, светло...
Те, стиснали ръце едва, мълчат.
Душите им до дъно се изпиват, ...

Сънувам стихове, забравям рими…
не искам да се будя…
Не спирам да те търся в себе си… а викам - ОСТАВИ МЕ!
Това, което мислех, че ти давам – оказа се у мене…
Не спирам да ги мачкам… плача и се смея… ...

Taкa oбичам те,
така желая те,
така привличаш ме,
така мечтая те...
Така усещам те - ...

Приемам да съм ден и нощ,
и светлина, и мрак, и затъмнение.
В очите ти, събудена в разкош,
да съм и дар, и избавление.
Да съм добре дошла и преоткрита, ...

Какво печелиш, като губиш нещо…
– нищо, но ще ти проличи,
дали за теб загубеното нещо важно е,
макар и да не признаваш ти.
И времето, макар и бавно, ...

В ЧАТА
Засякох непозната в чата,
"помирисах" ù следата,
като първоначално впечатление,
средно положение, но... бива, ...

Светът, който нося, е като замък
с мощна непробиваема стена.
За мен е ценен - пазя го
и стената изградих сама.
Мъничка пролука оставих - ...

Заслушай се как скърца снегът под стъпките ти,
запътили се към нечие сърце.
Чуй песента на снежинките,
усмивка за всяко лице.
Пристъпваш напред щастлив, ...

За Любовта
Престане ли гласът да шепне,
любими думи се забравят леко.
Чезнат тъй, както звуците, лъчите,
ала зад себе си оставят вечна самота.

Без теб
Калдъръмени улички
водят ме в мрака,
прихлупени покриви
ме следват покрусени. ...

Езиковата е хранилище
за знания велики и върховни.
Но в никое друго училище
няма красавици подобни!
Прелъстителни са като самодиви, ...