Ако някой (жена все пак) се припознае като герой от стихчето, моля да не ми предоставя skype адрес, защото после пак ще трябва да пиша нещо такова...
:)
А за неверниците... вижте каква обява открих преди време във родното уеб пространство:
"Търся жена за платоническа връзка, мила и нежна, с която да ...

Сиво утро. Сив, сив
зимен ден на село.
Чувате ли? "Сип-сип..."
Тихичко, несмело.
Сняг се чака. Да, да, ...

Ненужна
Отмина вятърът лицето бледо.
Не искаше да губи своя чар,
като танцува с тази личност тъжна,
обвита в шал от прегоряла жар. ...

Преминах през земи познати
и непознати приказни места.
Посрещах бури, урагани...
Премного вътре в мен валя.
А слънцето бе тъй далече, ...

Зад витрини стаено е живото минало,
древни надписи дремят под прашни стъкла.
Под ръцете човешки, отдавна изстинали,
свети спомен за стари, добри времена.
Времена на герои, творци, откриватели, ...

Дочух среднощ в съня на Мнемозина
сонати от умиращи цикади.
Там някой безвъзвратно си замина
и някой безвъзвратно го изпрати.
Издигам зид от ветрове и пясъци ...

Образцов ДОМ
Колата спира пред портичката на която стои табелката „Образцов ДОМ”. Всъщност аз я карам сам тая кола и аз сам я спирам. В мен ми весело - най-после съм вън от лудницата в София. Ала има и друга причина на моята радост: табелката „Образцов ДОМ”. Много ми харесва тази табелка, а и подхож ...

Да имам нож мезето да си режа.
Да имам нож стоманен с остър връх.
Да имам нож сърцето си да срежа.
Да прокапе същината му – овлагнал мъх.
Да имам вода, за да се мия. ...

Мъглата измамил,
лъчyt се прокрадна.
Някак съзря ме
и... ме открадна.
Понесе ме нежно ...

на Христо Ботев
и на младите бунтовници днес
@
За кого бие камбаната, Господи?
- Не за мен. ...

Не ме навирай в тези романтичности.
Аз имам съвсем друга душа
и винаги във влюбването съм била различна.
Нима мислиш, че за теб ще се променя?
Нима очакваш будно да те сънувам ...

(нагаута)
Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече. ...

— Абе, какво сте увесили носове! — стряска ме гласът на Дидо. — Ей сега забих мацката от магазина за цигари. Утре имаме среща, на кея! Хе-хе, романтика! Откога не съм стъпвал там…
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучета ...

Тъмно е сякаш
и мрачно,
а къде ли е Кай...
Да ми стопли сърцето.
Защо не се вясва, ...

Колко малко е нужно
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда ...

Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...

Ще ти липсвам, когато
те докосне студеният вятър.
Ще ти липсвам, когато
пак играеш в поредния театър.
Ще ти липсвам, когато ...

Не, няма фанфари,
мъртвите улици само кимат.
Аплодисменти от светофари
и виелиците в тази зима.
Няма изпращачи, ...

Ръце, протегнати към слънцето,
търсещи надежда в лъчите му,
тръпнещи за още миг спасение,
давещи се в отчаяние...
Лице след залеза помръкнало, ...

Аз не си падам
по
водопадите
и не лазя
дори по замръзнали. ...

Счупена мечта
(още непрежалена)
преряза съня
по-дълбоко от илюзия.
Луната се разплака... ...

Разголена душата коленичи,
крещи две думи във екстаз
и времето, което беше ничие,
разтвори вечността в едничък час.
Потънах във морето на очите ти. ...

Отдавна няма смисъл във зениците.
Горчи от толкова предчувствия за вярност.
Посоката е все към хоризонта,
но пътищата вече са различни.
И дланите - опънати въжета - ...

Давя те във всяка моя сълза,
породена от твоето безочие.
Да спра не бих могла,
защото те... (многоточие)...
Дори на лист не искам да изричам ...

Тя лазeше бавно в калта, кръв се стичаше по порцелановото й лице, а лилавите отпечатаци от пръсти контрастираха с кожата на крехките й, призрачнобели китки. Сълзите от очите й бяха смесени с тънки струйки боровинкова кръв. Златните й къдрици бяха целите в кал. Дантелената ѝ рокля беше раздрана и мръ ...

Не знам какво е загуба на време.
Но зная колко време те загубвах.
Разтягах тетивата до кървене
на пръстите си, в страх да се събудя.
Не беше нужно даже да ме помниш, ...

ЗА ЛЮБОВТА И ОМРАЗАТА
Лятото си дадох,
за да те стопли.
Вятъра си дадох,
за да къдри косите ти. ...

Има нощи…
… в които времето
мърка сънено
с кръпки
от вятър… ...

Искам те.
... но не така. А иначе.
Целия Ти.
С всичките ти странности.
С целия ти мрак. ...

Есен 2
(версия ноември 2009 г.)
Вятър гони цветни листи,
утро стриже голи клони,
облак рони капки чисти, ...

Нова пътека. До изгрева стъпвам по тръните.
В утрото плисвам вода - да върви на късмет.
Хващам се здраво за всяко поредно разсъмване -
цвете да няма - от плевел ще свия букет!
Тръгвам. Под мен уморени са старите пътища. ...

Ах, как искам
Ах, как искам...
искам криле!
Да полетя
и облаче да си открадна от просторното небе. ...

ХІV
Вън не бодли роза е впила,
а зимният вятър фучал.
Стъклата потръпвали диво –
в тях ледни дантели чертал. ...

Пусни ме.
Отблъсни ме
със сила.
Почти
съм си тръгнала. ...