Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386K results
Sonata Arctica - The Misery
🇧🇬
Sonata Arctica - The Misery
Пиша стиховете, които искаш да напиша
и смея да използвам думи, от всички онези,
на които ме научи ти, през годините.
Хвърляш перфектна сянка върху хартията, ...
За загиналия приятел
Владимир Висоцки
През войната воювах – а за в къщи все мислех.
И макар и напрегнат се сражавах добре.
Той припрян бе и само веднъж не се огъна. ...
Отново те сънувах тази нощ.
Не знам защо ти идваш във съня ми.
Отдавна нашата любов умря.
Отдавна зее пропаст помежду ни.
Неканено нахлуваш в моя сън. ...
В сърцето ми ти влезе изведнъж.
Очаквах те, а неочаквана дойде.
Не знаех, че чрез ласките на мъж
ще ме оставиш без сърце.
В душата ми ти влезе изведнъж. ...
И тази нощ дойде в съня ми
и пак се сгуших в твоите ръце.
Докоснах те, трепереща от страх
да не изчезнеш като песъчинка в бурното море.
И вплетох пръсти в твоите коси, ухаещи на Пролет, ...
Това надграждане ме прави нестабилна.
Като обърната надолу пирамида.
Върхът е здрав. Основата се срива.
Вървя към теб, а всъщност си отивам.
А чакам още. Може би съм луда. ...
Изгубих те, а даже не съм те притежавала.
Болезнено е, щом фантазиите на прах превръщат се.
Влюбих се, когато снеговете натежаваха,
сега декември е и снеговете пак завръщат се.
Горчиво е и онзи вкус на гняв на устните ...
Едно дърво и водопади черни.
Едно сърце с желания безмерни
Една любов без никаква надежда...
Един далечен поглед във мрака пак изчезва...
Един човек ли беше... или бяха двама? ...
Защо се въплъти чрез мен, поете?
Нима достоен съм за тебе аз?
Усещам – в ритъм бликат стиховете,
в душата ми преливат всеки час...
Видения от времената стари ...
Докато се къпя и водата от душа умива кожата и косата ми от мръсотията, в мен се раждат най-разнообразни идеи.
Стихове...
Сентенции...
Изречения...
Образи... Цели видеоклипове, понякога! ...
ВЪРВИ СИ
Защо дойде?
Ден след ден разрушавах мостовете, които ни свързваха. Стена след стена издигах, за да не виждам очите ти. Ров след ров изкопах, за да заровя спомените.
Отгледах гнева си. Храних го с разбити мечти, утолявах жаждата му със сълзите си. Израсна ангел с доловими твои черти. Красив ...
Танцувай, млада циганко, танцувай,
в умора свойто тяло ти разпни...
с движения и с поглед развълнувай
мъжа обичан с нежните очи!
Разкъсвай се във танца полудяла... ...
Момчетата често ходеха в полето. Поставяха капани за птички. Ловяха ги и ги носеха на един човек. Той им даваше паричка за всяка птичка.
Малкият Митко все молеше батко си да го вземе с тях, но все не го искаха големите момчета. Омръзнало им беше от молбите му и един ден го поведоха със себе си.
Колк ...
- Ало, Кате?! Здравей! Как си, чакай да ти разправям за моя... Не, не за любовника. Трай ма, да не си посмяла... само на теб съм казала. А, май и на Сийчето. Що, тя клюкарка ли е, верно? Сериозно ли ми говориш? А после се чуди защо си няма гадже, ами тя от клюки кога да си намери, ми кажи. Та ти раз ...
Не, вече не искам никой да знае
за моите радостни времена и мигове,
за моето щастие, успехи случайни,
за моите музи или за моите стихове.
Не ми и трябва да казвам изобщо, ...
Когато потъмнява небосвода
И натежават твоите клепачи
Нима отново ще заспиш самотна
След ден изпълнен с нерви и задачи?
Нима във графика ти ежедневен ...
Наричаше ме "загубеняк" и изградих сърце на шампион.
Казваше ми "глупак" и придобих титлата Дон.
Мислеше ме плячка и станах звяр,
скромен по душа, по призвание съм цар.
Не знам дали ще повярваш, но където и да си. ...
Няма лъжа, няма измама. Вече е пладне, аз лежа прикован на леглото, чутурата ми тежи като оловен топуз, а завесите пред очите ми са паднали като железни порти и няма никаква надежда да се вдигнат скоро. Разбирам, махмурлия съм. Значи трябва да ме боли глава. Да, да боли. Значи имам глава. Мисля. Вче ...
По пътя поела, не мога да спра напред все вървя...
Да те обичам е моя съдба, изгубена...
По пътя аз тичам, към тебе вървя, дано да те стигна...
Знай, ще те обичам докрай и сега чак до безкрая...
Звездите аз вечер самотна броя и гледам нататък... ...
Тези порочни забавления, тези еуфорични състояния... Мислех си, че ми харесва и малко по-късно се усетих, че го правя просто по навик, за да бъде ежедневието ми нормално. Грозна картинка - всичко е изкривено. Напукани са ми устните, но продължавам да водя безсмислените разговори с хората около мен. ...