/ по Дух Хайяма /
Обичам те, Дяволице! Тебе обичам, Богиньо!
Едната - е моите болки, другата - ми е Синьото...
Едната е моя Крясък, другата е Мечта.
И двете са ми велики и Възторг, Красота! ...

Раждам се от Болката на Утрото...
Излитам в Чисто...
Прозрачност във Деня...
По лицето ми няма сълза...
В очите има само Светлина... ...

Сърцето си притискам в длани,
отчаяно се мъча да го сгрея,
че черно-бяла беше любовта ни
и двама уморихме се от нея.
А исках пъстрота и песен, ...

Приятелю,
от стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял. ...

Как да ти кажа, че те обичам, когато преди време уби усещането ми за любов и ме постави в илюзорен свят?

Събуди ме дъждът, почуквайки ми по стъклата... Все още тъмно е навън и за кафе е рано... Защо смути ти моя сън? Завих се аз отново - с надеждата да се спася от идващия ден -
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.

Една лъжа се покатери
в чинията на моя глад,
не бе голяма, но намери
приют в житейски мармалад...
След нея лазеха, горките, ...

Сърцето ми тупти, не спира,
а кожата ми до твоята се опира.
В този екстаз на телата,
ний изкачваме се в небесата.
На облаци седим, ...

Бяла песен – стон неуловен.
Поглед пълен – миг преполовен.
Чужда обич – бич безмилостен.
Сляпа вяра в един забравен ден.
Някой иска – друг не позволи. ...

В тъмнината на нощта
страховете ни са единствените пътници по влаковете,
греховете ни се крият в прашните ъгли,
със скърцащ звук прокрадват се към нас
и вината с хладни пръсти обгръща ни. ...

Колко му е - четири копчета разстояние: „Меню”, „Контакти”, „Имена” и зелената слушалка. Не би отнело повече от три секунди. Следва свободно... тъннн... тъннн... тъннн. Колко му е - няма да е някакъв невероятен подвиг, нещо, което никой не е правил преди. Самата ти си го правила хиляди пъти. Е добре ...

"Pain"
Somewhere between the lies and truths, borderlines get shady.
Somewhere between the yeses and nos you can find a maybe.
Somewhere between the highs and lows you can spot the middle.
Somewhere between the questions and clues you can solve the riddle ...

Paola Vargas - "Magica flor de vida"
Siempre estare para ti ,
nunca olvides que siempre estare para ti ,
una magica flor de vida .
Amor, lo que me toco vivir. ...

Paola Vargas y Salvatore Kasandro - "La Tracion"
Quisiera acercar me a ti, pero me enfrena una razon.
Oculta lo mas profundo debe ser.
Quisiera devolver el tiempo en mi favor.
Y no dejar que nada se interponga enter tu y yo. ...

Ти нежна Фейо
Очите ти ме носят,
към бурното море
към плажовете жарки
на потайни брегове! ...

Аз не мога да бъда спокоен,
ако ти си от мене далеч.
Затова и на тропика зноен,
и на Арктика в ледната глеч,
през пустинни и снежни полета ...

Хвърляш ли боклук, причиняваш смърт.
Боровете плачат, дъбовете скърбят.
Убиеш ли дърво, ставаш престъпник без наказание.
Убиеш ли две, те чака цял живот покаяние.
Гората се превърна в поле, ледът стана на вода. ...

Мигове неизживяни
Пътища неизвървяни
Думи неизказани
Физиономии размазани
Ласки недарени ...

Сякаш в тъмното лутах се с теб посред нощ под звездите,
като сърп се въртеше луната и режеше тях,
сякаш злато в небето изсипах и то бе в очите ти,
като малко дете те съборих във мокрия сняг.
И по-хладен снегът бе след всяка красива минута, ...

Защо дойде, защо не си при нея,
нали по-хубава от мен била,
сега с протезни начала ли ще живеем
и любовта ще гледаме през очила.
Когато я напъха в моя свят, ...

Сълзя в събудена утроба.
Задавя ме
откъснат плод.
Скитник съм.

Звезди не чакай да ти свалям
във знак на обич и любов,
макар пред теб да се прекланям
и да трептя в любовен зов.
Звезди да свалям не обичам - ...

Аз съм човекът от задната врата,
слушам фолк и пия сега,
живея и умирам в калта,
аз съм човекът от задната врата.
Аз живея, за да имам, ...

Oгън и пепел, свят прашен,
огън жесток и страшен,
хора умират и сградите падат,
идва краят, идва адът.
Война пепелява убийствена, ...