ЕХ, ЛЮБОВ НАРОДНА...
Сцени от пародии на драми,
кукли, разиграни на конци...
Не намират пътя към скръбта ми
нашите народни първенци... ...

Понякога гълтам слънца,
не искам да светят за други,
за мен те са малки зрънца,
към които нямам заслуги…
Днес виждам в себе си котка, ...

Не знам дали ще помниш
Мойто име
Навсякъде ще бъда
Потърси ме
И в слънчев лъч... ...

Пепелùща
Във стъпките от миналото време
прозират още старите обятия -
охлузи ме със жилавото стреме
(крилата ми са само възприятия...) ...

- Мисля, че е празно!
- Кое?
- Не знам. Но чувствам, че е кухо като мидена черупка. По-странното е, че от това някак си боли...
- Защо?
- Идея нямам. Липсата му сякаш ме разкъсва. Все едно съм наполовина човек. ...

Любов и омраза
Ти и Аз -
цвете с каменни корени

Стоях и се гледах в огледалото. Руса коса, сини очи, перфектен тен, дълги крака, стегнато тяло, с една дума - красавица. Но това не бях аз в огледалото. Беше някакво друго момиче. Не знам защо преди не съм го виждала, не знам защо не съм прогледнала толкова време, не знам защо виждах само това, коет ...

Не беше стон,
нито болка,
не беше мимолетно чувство.
В началото не беше словото,
а любовта - ...

Луната ще докосвам с моите длани,
за тебе тази вечер я избрах,
звезди ще падат, сякаш са раздрани,
от твойта красота и моя страх.
Ще си дете на Тея*, ще си пясък, ...

Да рискувам ли?
Кажи? Не те ли беше срам
отново да се върнеш?
Пак ли да те чакам там,
за да ме прегърнеш? ...

Salvatore Casandro - "Mi sufrimiento"
Mi sufrimiento es estar,
solo como el viento
y saber que asi grite,
nadie me va a escuchar! ...

Изтичам в безпределното ти лято,
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.
........ ...

В прозореца на моята стая
наднича трилистник -
с широки листя,
отворени към света.
Не зная в каква последователност ...

като лимфни възли
многобройни
групирани
сляти
мойте тежки вини ...

Понякога, когато се усещаш отвратен от себе си. Ужасен си и не ти се излиза никъде, искаш да се затвориш и да се скриеш от абсурдния свят. Отегчен си от глупавите и ограничени приказки на всички и си мислиш, че си странник в една пустиня без пясък, защото си само една остатъчна песъчинка от него.
Не ...

Нецелунат миг.
Непогалена мечта.
Непрегърнат сън.
Неразцъфнал стих.
Неполивана сълза. ...

Опита се да оправдаеш... Не можа...
(Лъжите всичко могат да убият!)
И твоите измамени
крила
в болезен спазъм тихо ще се свият... ...

25.04.2008
Скъпо Дневниче,
Казвам се Чавдар, но приятелите ми ме наричат Чвор. Живея в град Дебелец. Подчертавам град, за да не си помисли някой, че съм селянин!
Тате кара HONDA, но каза, че ако не изклася, щял да ме кара до училище с Москвича - (това тотално ще срине имиджа ми!!!)... нооо ако мина ...

Душа ти моя на щурец –
на теб единствено се доверявам.
От песните ти ставам по-добра
и топлина край себе си раздавам.
А ти си в мен… А ти си с мен… ...

Това е остров
върху скали, излети от корпуси на кораби.
Остров на няколко робинзоновци -
изменници, съсекли дни, години и луни.
Това са улиците, ...

Любовта е движещата сила на света. Тя управлява всичко и всеки. Тя разделя, тя владей. Тя подарява щастие, както и отнема такова. Тя е и всичко, и нищо. Тя е най-висшето чувство на този свят, изпълнен с огромна тъга и болка, които ние, хората, сами си създаваме.
Всеки има нужда от любов. Чрез това н ...

ТИ
Ти ме караш да се чувствам жива,
ти ме правиш винаги щастлива,
за теб бих свалила от небето звезди,
защото ти си момчето. Разбери! ...

Аз се чувствам красива.
Аз се чувствам щастлива.
Аз се чувствам успяла, незакъсняла.
Така се чувствам, но не е заради
относителната телесна красота или ...

Ти идваш в този свят на нищета,
дете невинно с поглед на мъдрец,
понесъл аромата на зора,
с душа в одежда на светец.
Дали ще стъпиш здраво, като войн, ...

Здравей,
госпожице Смърт,
защо уби моето щастие?
...

Аз бях по-стар, ти беше по-млада.
Беше лято. Бях навън. Валеше. Вървях по улицата. Непозната бе за мен. Сякаш никoга не съм бил тук преди.
След това се появи къщата ти. Изглежда нищо не се бе променило от последния път, когато идвах... А идвал ли съм изобщо...?
Видях ябълките ти – зелени като очите ...

Пак в съня си те виждах,
ала, вървейки към тебе, паднах.
Стреснат, очите отворих,
нямаше те, с болка разбрах.
После, в ъгъла седнал, заплаках ...

В косите ти -
безумен скреж
от болка и тъга.
В очите ти -
стаен копнеж ...

Кога ще видя неземните очи,
кога ще вкуся топлите коси,
кога снегът в усмивка се топи,
кога, къде отиват мечешки следи...
Искам в тебе мене си да скрия, ...

На криле от надежди се нося
и тихо страха побеждавам.
С поглед – пронизващ мъглата,
и нея, и мъката си отминавам.
На усмивки се уча от днес ...