За миг забравих, че не съм единствена,
че друга има между теб и мен.
А исках да съм твоя и обичана,
и слънцето да съм на твоя ден!
Дали тя може като мене да обича? ...

Тръгнахме да търсим из тъмата
това, що много преди нас презряха.
Спънати, пред камъка се спряхме
и зинали мигом онемяхме.
Някои се разкрещяха, някои побегнаха. ...

000000000000000000000000000000000000000000000000000000
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Ус ...

Една случайна среща,
докосване небрежно,
поглед, усмивка - неизбежно,
а момичето беше просто момиче
и после, после какво...? ...

ВЯРНАТА ПЪТЕКА
Ако знаех твоята пътека, дъще,
непременно щях да ти я кажа.
Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща
изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа? ...

... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...

lacuna coil - i won't tell you
I cannot tell you you're falling apart
Open your eyes if you wanna survive
I want to tell you your love is a lie
But I won't tell you, I won't tell you. ...

Някога дали ще те забравя,
слана ще послани ли моето сърце.
Някога дали сама ще остана,
ще престана ли към теб да протягам ръце.
Някога ще те поздравя ли само, ...

Крачех бавно по извитата алея и гледах нагоре към короните на дърветата, които услужливо бяха закрили гледката към сивото небе така, че да нямам
никакъв шанс да срещна сърдития поглед на Белобрадия, в случай, че изобщо съществува подобна личност... не че ми пукаше особено какво ме чака отвъд, но
опр ...

Убий ме, преди с друга да те видя.
Убий ме, преди да усетя какво е заблуда.
Убий ме и без да ми казваш защо правиш това,
аз в ръцете ти ще се оставя –
без дори да пророня сълза. ...

... след буря...
„Първо дойде предчувствието,
изпреварило сетивата,
а после усещането, че нещо ще се случи,
направи въздуха на вятър.” – Коста Качев ...

Слети сме. Прегърнали сме облаче,
обгръщащо ни с обич и негà.
Разлива топлина кръвта във вените,
пулсира във сърцата любовта.
В цялото се сбъдват днес мечтите ни, ...

Улица, осеяна с листа,
вървят минувачи.
Свири уличен музикант,
акордеонът плаче.
Музиката натъжава ...

В сегашно отминало -
самодеен театър,
второстепенни роли,
глупави думи,
суетни актьори, ...

Ела до мен, хвани ме за ръка!
Не говори!! Очите ти сами говорят!
И нека повече не мислим за това,
за минали обиди и раздори!
И нека повече не се делим на две! ...

Лунен лъч наднича
през прозореца в нощта,
гали спящото момиче,
омагьосва му съня.
За любов и страст стаена, ...

Поздравявам всички,
които с буквички и срички
бъркат във студено Нещо,
пък вадят Топло и Горещо.
А и в Нищото да влязат, ...

От миналото идваш, обич моя
От миналото идваш, обич моя,
и с спомени сърцето ми мъглиш.
Душата ми, ограбена, бе твоя...
На рамото ми всяка вечер спиш. ...

Самота
Диптих
1.
В бяла стая – черен телефон.
В черно-бяла гама е животът. ...

Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, това е единственият начин да живеем дълго. А животът не е чак толкова лошо нещо! Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък, на улица "Криволак". А в квартала има три улици, по които отново след седем години минавах всеки ден. За ...

ПИСМО
„Според легендата река Пиедра е толкова студена,
че всяко нещо, което падне в нея – листа, насекоми, птичи пера - се превръща в камък”
(„Край река Пиедра седнах и заплаках” Паулу Коелю)
Така и не пратих това писмо, ...

Много стихове пишат поетите,
възхитени от малки промени,
за да светят във мрака на слепите,
победени от вечни проблеми.
Дават радост на който обича - ...

Очите си затварям, за да виждат само теб,
в косите сплитам топлите ти длани,
сухите ми устни дават свят обет -
единствено за теб да бъдат жадни!
Единствено за теб смехът ми да се буди, ...

Виолета беше навършила четиридесет и пет години, но вече можеше да живее само за себе си. Майка ù беше починала наскоро, а дъщеря ù започна многообещаваща кариера във Великобритания. Тя беше от малкото хора в България, които можеха да не се тревожат за приходите си, защото те бяха постоянни и в прил ...

Вечно да бъдеш сама.
Кой те ориса, принцесо,
със тази несносна съдба,
неспирно да тъсиш утеха?
Даже дяволът само мълчи, ...