САЙТЪТ
Натрапчив и досаден, телефонът извести с алармата, че времето за сън свърши. Мисълта, че ще се включи още поне три пъти, ми дава така необходимата отсрочка. На мига заспивам, притисната от изтичащото време. Отново натрапчив и още по-досаден! „Невъзможно е да са минали толкова бързо десет мину ...

Последни съчки. Пламъкът догаря.
Усуква мисли с ехо и вибрато.
А вените са струни на китара,
в прощален блус прегърнали съдбата.
Танцуват въглени. Последните искрици ...

Когато обичаме, не погубваме!
Когато сърцето на другия
в длани държим, не убиваме!
Секундата гняв, непремерена,
шамар от слова, осъдителни. ...

11.12.2009
Сътвори ме отново от дните
и нощите без тебе не живени,
изтрий от моите очи сълзите
и погали ръцете изморени. ...

Стъклени сълзи
чупят с пукот тишината.
Проблясват в мрака
остроръби стъкълца.
Цвят, току разпъпил, ...

За да запазя детското в мен, обещавам
от живота да не спирам да се впечатлявам,
да се връщам към детските спомени ясни,
да си спомням често за дните прекрасни,
когато постигах туй, дето искам, ...

(по Б. Виан)
Медиите се погрижиха новината да стигне до всяко място на земята, а добрите стари клюкарки им помагаха с усърдието на нов член на благотворителна организация. Колкото по-напред отиваше новината, толкова по-обемиста ставаше тя, докато накрая от „Озоновият слой изтънява и излагането на сл ...

Не препоръчвам на лица под 16 години!
Едва сдържах емоциите си, докато набирах нейния телефон. В ума ми непрекъснато тичаха разбъркани моменти от срещите ни. Обаянието ù се беше загнездило в мен и подобно на силен аромат ме погълваше отвътре и отвън. Дали ще приеме да...
- Ало! – отговори тя!
- Здра ...

- Отпусни се.
- Отпуснах се...
и образът ти се изясни.
Стана чист и светъл.
Добронамерен. ...

Малкото делфинче обичаше този залив. Малък, скалист залив с тихо разбиващи се вълни. Тук не идваха летовници. Ходеха по-долу на топлия жълт пясък.
И днес делфинчето играеше тук. Беше по-различно. Деца бяха на камъните, обливани от вълните. Делфинчето гледаше. Едното се подхлъзна, падна и вълните го ...

ИВАН КРУМОВ – ОТЯВЛЕНИЯТ РЕФОРМАТОР
на Съюза на слепите в България
За него има квалификации като: „бонвиван” и „турист”, „номенклатурчик” и „сталинист”. На мен пък ми се струва, че той беше сякаш най-смелият и радикален реформатор на Съюза на слепите в България през годините на прехода. Той се опита ...

Рисувам те със дъх горещ,
със пръсти нежно те докосвам,
а устните ми с див копнеж
слънца в кръвта от мен ти носят.
Рисувам те със поглед мил, ...

Не идвайте при мен с омраза.
Не ме наричайте добър.
Не зная как да ви посрещна.
Вървете в пътя си, търсете
дома на своята отрада. ...

В безлунна нощ чакали стръвно вият,
разкъсват с вой протяжна тишина.
Страхът по ъглите се крие -
със забита пак във вените игла.
Уиски с лед отпиваш с бавни глътки, ...

Зная, че един ден ще дойде Тя,
зная, че ще сграбчи в ръцете си душата ми,
зная, че ще затвори една врата -
вход към живота, мечтите и делата ми.
Не зная само, когато тръгна с Нея, ...

Не ми вменявай чувство за вина,
не съм такава, за каквато ме представяш -
облечен дявол със пола,
тъй изневерите си оправдаваш.
Не ми навявай чувство за тъга, ...

Приятелка
Денят, в който те срещнах,
се запечати в ума ми!
А сърцето ми отвори се за
любовта ти! ...

Нищо не искам да помня,
оставете ме тази нощ сама,
да бродя дива, неспокойна,
да търся своята душа.
Нищо не искам да е ясно, ...

Казваш ми да ходя на разходка
с лодка по реката Нил?
Браво!
А ако ме срещне крокодил?
Ще каже: Брей, каква находка! :-) ...

Там е моето самотно небе,
преди него са житните ниви -
разлюляно от вятър златно море
с хоризонта вълшебен кротко се слива...
Залез се ражда от тази любов, ...

И след години, когато някога се прибереш
оттам, отдето тъй набързо си излязъл,
от селото, когато с радост ти си тръгнал за града,
от минало в бъдещето - с оптимизъм влязъл.
И тъй, прибираш се премного уморен, ...

Вървейки из улицата на миналото си. Аз се питам.
Питам се - къде съм? Сега се сещам.
Аз съм пред старото училище, къде израснах за втори път.
Разхождам се сам с ученическа чанта.
Малко по-надолу е моят дом, а още по-надолу е нейният. ...

счупен прозорец
от прашка със спомени
изплакани стъкълца

Явно е, че са те ползвали -
ти сама усещаш дискомфорта.
Но за тебе няма поздрави
и не ти носи никой торта.
Явно никъде не се намираш, ...

Късно е, но аз отново съм буден,
буден, както мечтите не спят.
Явно изгрева ще посрещна буден,
така, както всички надежди таят!
Слънцето изгрява, а аз не мога да спя, ...

В живота ми си разпиляна,
все намирам те спонтанно,
с шепи грабя морска пяна
и винаги е тежко… жадно.
Всеки атом те познава ...

Към един, един и половина,
жаждата ми като попремина,
ме прихвана адски глад
и ярък яд,
същински ад - ...

Ти не искаш сиви дни и нощи.
Ти не искаш бяло безразличие.
В твоите мечти горещи още
тлеят и копнежи, и обичане...
Ти си като лунна фееричност, ...

Алена мъгла над мен се вие,
вино и тютюн в разсъдъка се сливат,
замъглени мисли умът ми шие,
вплитайки думи, които ме опиват.
Ръката трепва, размахва перо неусетно, ...

1-ва истина: ЩАСТИЕТО Е НАЙ-ЛЕСНО ПОСТИЖИМОТО НЕЩО НА СВЕТА
Да, и на мен не ми се вярваше, както на вас. Но просто безвъзвратно сме пораснали и сме забравили, че това е така. А за децата щастието е най-лесно постижимото нещо на света. На Саши и Невичка им трябва по един сладолед, за да бъдат най- ща ...

Дъждът… запламтя…
Дъждът плисва своя топъл шлейф…
Върху нас се посипват водни кристали…
Дишаме свежест… смях… Вълшебно е.
Немирен вятър нежно ни гали. ...

Lately, you don't even talk to me
And you don't need me, like you used to do
The only, never, ever was for me
I won't always hold my head up high
Oh, oh, I don't know why. ...

Artist:
Album:
Year: 2002
I'm so tired now
But I cannot fall asleep ...

Нищо не разбирам от отсъствия -
не питай в твоето какво е било.
Дори на календара му е втръснала
безмълвната ти дата за отиване.
Когато пролетта разпуква клоните - ...

на Перо
01.07.2009
Дъждът вали и земята трепери.
Капките падат една по една и
пълнят локвите, в които стъпваш. ...

Започнах да рисувам нов роман,
във него се надбягват само сенките.
И няма принцове и кон, в коприна оседлан,
единствено се лутаха копнежите...
Копнежи - песни неизпяти, ...

Тая есен беше пролет,
ала по-красива бе,
лека с тихий вятър - чиста кат дете.
А нейний цвят стана цветът на пеперуда...
и ясно слънце по листата и цветята! ...