Къде си?
И как да напишеш нещо мъдро,
когато си в световъртеж.
Градът е място, за жалост тъжно,
с малко любов и много брътвеж. ...

„Разберете на коя отчаяна съпруга приличате?”; „Коя поп-фолк звезда си?” Дали си Кари, Саманта, Шарлот или Миранда... Всички сме виждали тези въпроси, последвани от тест, който да ни определи или, по-точно, да ни оприличи. Защо? Защо искаме да приличаме на някого? Актьор, певец или пък измислена фил ...

Изтри от мене римите... за кратко.
Прощавах много пъти и забравях…
Нали е благородна любовта?!
Поглеждах те и всичко пак ти давах
... и синьото на своята душа. ...

Разминахме се... Най-закономерно.
И никой не успя да промени
привичките си, сляпото доверие,
натрупаните с времето вини.
Разминахме се... Сякаш че нарочно. ...

В ръцете ти се чувствам малка.
Голо птиче, хвръкнало от клон.
Пърха в косите ми дъха ти.
Топъл, като летен дъжд.
Искам да потъна в теб изцяло. ...

Убиваш във мене всяко желание,
терзаеш безспир, изпълнен със плам.
Сякаш едничкото твое щастие
е да разпалваш със думи пожар.
Но не обич при тебе ме връща. ...

Не вярвай в техните очи,
не попивай сълзите им.
Те истината изопачават
с бледите си души.
Не слушай техните думи, ...

До мен дойде, подуши ме капризно,
а аз муцунка в твоята опрях,
нослето ми набързо близна...
луната кръгла чак ни завидя.
Погледна ме с очите си красиви, ...

Уча се да лъжа. Не успявам,
но опитвам, после пак и пак.
Все откриват ме. Недоумявам
как сдобих се с този мил мерак.
Дето се обърнеш - все лъжа е, ...

Heather Dale - Medusa
Mother would tell me I was a pretty girl
Then she would cry all night
Nobody thinks that really they're being cruel
When they suggest that I should try to look like them ...

Maria Elisa Camargo - Suenos
Suenos que quedan atras.
Recuerdos que no volveran.
Dime si me perdonaras.
Por renunciar a lo que soy. ...

Приятелство
Когато аз и ти
се срещнем пак, уви,
след 10 години сълзи
ти ми се обади ...

Да ти кажа колко много ми липсваш ли? Как да ти го кажа, не знам. Как да ти опиша, че страшно много много ми липсваш! Където и да си сега, с който и да си. Просто ми липсваш, ужасно, и това е. Не знам къде да отида, не знам какво да направя. Ето дори и пиша без да поглеждам само и само по-бързо да и ...

Ангел седеше на ръба на моста, облегнат на парапета от външната му страна. Бе провесил краката си надолу към водата, която в края на канала се сливаше с морето. Свечеряваше се, бе края на август и Варна беше сравнително топла и приветлива. Уличните лампи светнаха преди минути. Надя забави крачка, ко ...

Дъжд, дъжд, дъжд.
По бледите бузи на стъклата,
трети ден дъжд,
крие тайно ключа от вратата.
Скучен филм. ...

Къс по къс те събирам във себе си,
а се ронят листо след листо:
майска роза, презряла от спомени,
уморена от много: "Защо?..."
... безразсъдно прегърна я вятърът - ...

Всеки миг от безкрая
Липсва ми
усещането, че си тук.
Искам
теб и никой друг. ...

изигра важна роля за създаването на този виланел. Бон апети!
"Да хапнем?" - каза тя едва -
"Но не медец или акриди!
Така обичам грис-халва!...
Не искам лепкави слова, ...

Молиш ме да се отделим завинаги
и интересът ми към теб да спре.
Но от спомена за тебе винаги
остра болка в сърцето ме боде.
Да бъдем заедно е невъзможно, ...

Хубаво ти беше с мен.
Но аз не съм жена за ден...
Всичко във живота има край.
Грешката поне признай!
Говориш, ...

СИРОМАШКО ЗЛАТО
Стоя и чакам. Плевнята е пълна с дъхаво сено, попило аромата на ливадите. Някъде зашумява мишка, а над мен лястовиците през минута се стрелват към гнездото, свито под покрива. Легнал съм върху сеното и трети ден очите ми гледат чорбаджийския двор. Ето го старият хаджия. Годините му с ...

Не ме учи,
какво да правя -
какво да ям,
какво да пия,
как болката си да забравя, ...

Хей, ти там - аз съм твоето сърце.
Сега си отивам. Взимам с мен
всичко, което не ми даде и
това, с което ме пренасити.
Сега аз си отивам, ти помисли - ...

Как искам да спра
след поредния остър завой!
Да отдъхна и взема от твойта ръка
онова непокълнало зрънце-
моето бъдещо утре! ...

Защото теб те има!
Слънцето се беше скрило,
но стоеше ти до мен,
гледаше ме нежно мило
във безоблачния ден! ...

Толкова дълго гледах
стената пред мен,
че ето - един ден
тя проговори
и започна да спори, ...

НЯМАМЕ ПРАВО
Пусни ме да вляза в твоята райска градина,
цветя да посея и тъжни зелени дървета,
да вкуся от твоите диви и сочни къпини,
пусни ме, аз идвам от друга планета, ...

Хиляди работници на суетата
прибират нервно пошло грейналите си декори.
Мърморейки, ругаят съдбата си,
насмеейки да противоречат на строгостта ù.
Сцената притихва в проста истина. ...

Щастлив ли си сега?!
Щастлив ли си сега,
че с мен така се подигра.
Предаде моята любов
и разби един живот. ...

Лицето ти е бяло, нежно цвете,
отпило от сълзите на дъжда.
Искри сред тях немигнала звезда–
знамение за влюбени поети.
Очи ми дай – да видя с тях звездите! ...

Беше тъмна нощ. Необичайно тъмна за сезона, в който бяхме. Улиците бяха пусти, виждаха се само няколко измършавели и изгладнели кучета. Може би на хората не им се нравеше застудяващия климат и се бяха прибрали в домовете си. Но, всъщност, на улицата имаше човек. Да. Точно там, до онова изсъхнало и п ...

"И колкото да гледам, да се взирам,
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира..."
Диана Експрес
Суша ...

Ако можех, бих изпила очите ти -
капка по капка с шепот от мед,
а с горчилката, скрита в сълзите ти,
бих стопила зимния лед.
Ако можех, бих открила в сърцето ти ...

Приседнал в унеса на скорошна идилия,
сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,
завръщах се в мислите на древните поети
през времена на смут, цели в кръв облени,
сред войната на човека срещу греховете ...

Прегръщам пътеките шарени
на живота, изпъстрен с тъга.
Цветове - невинни, опарени,
под залязваща плахо дъга...
Грехове изповядвам, заварени ...

Вървейки по същите улици в малкия град,
виждаш същите места и хора...
И стигаш до мост, до болка познат,
и той те връща към спомена..
Спомен за една изгубена мечта, ...

Влакове за никъде
Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли ...