Ставаш, излизаш. Тръгваш по тъмната, познатата улица без бордюри. Много хора... Тук-таме виждаш някакви проблясъци на светлини в мрака. Фарове на коли. Чуваш как себеподобни крачат, но стъпките им те изнервят. Карат те да полудяваш. Мразиш ги! И не хората, а стъпките. Минаваш по друга пътека, но отн ...

Моден бутик “ALTA VISTA”
Добре аранжирана огледална витрина: стъкло, алуминий, сухи цветя, няколко камъка, сиви, немигащи кукли с червени уста, декорирани по последния крясък на високата мода.
Лъскава, мъртва натура.
Пред нея – жив просяк.
Грозно лице, обгорено до мораво. ...

Погледни ме в гръб - пораснал съм.
С "Големите надежди" се разминахме,
сега личат си малки белези
от пръсти,
дарявали ми нежност - ...

Тръгна си днес,
небето заплака -
скри следите
от моите сълзи.
Остави ме там - ...

Мисля, че отдавна падна Троя.
А и по паспорт не съм Елена.
Може би съм вярвала в герои.
Може би – преди да те намеря.
Може би съм имала предимството ...

Очите ми наливат се със смях,
своята комична роля успешно изиграх.
Преметнах всички вас, галещи ме сенки,
присмях се на греха ви, а вие още сте ми верни фенки.
А дали не беше именно обратното? ...

“Завинаги двама”
Дългият път, по който вървим
и небето, в което летим.
Тишина, във която пак ще заспим
и усмивки, и много мечти! ...

Ти беше мой, но те изгубих,
не зная точно как, но пътищата ни се разделиха.
Под дъжда очите ти видях
и пламъка в тях запомних.
Ръцете ти усещам още, ...

Всеки път
мислено се сбогувам -
събирам сили,
за да си простя...
А ти разбираш само ...

Дяволски вълни
- Разкажи ми история...
Седим на морския бряг и гледаме вълните. Последните мигове от лятото са - утре се връщаме вкъщи. Двете седмици, изкарани в крайморското градче, почти са се стопили.
- Хайде де, разкажи ми история... ти винаги разказваш толкова хубаво...
- Какво искаш да ти разк ...

.
ТИ РОДИ ДЪЩЕРЯ
на Д. Д.
породено от:
и в отговор на: ...

MADONNA
ISAAC
[hebrew chants]
Im ninalu (if they were locked)
Daltey Nadivim (doors of the generous) ...

Луиза Лабе (1520-1565) е френска поетеса от Лионския кръг, любовница на Оливие дьо Мани, поет от Плеядата. Авторка е на сонети, характеризиращи се с анти-петраркизма си. Съществува съвременна теория, според която, под нейното име всъщност са пишели мъже-феминисти:
Sonnet XXII
Las ! que me sert, que ...

До:
нещастната ми същност и нейните прояви -
нестихващите мисли, безплодните копнежи,
молитвите, с които духа си не избавих
и всички нейни светли, безсмислени стремежи. ...

Откакто станах Бог,
възневидях Земята
и - хак ви е, нещастници,
пожари и потоп!
Разкъртих планините, ...

"Не си достатъчно добра
и не достатъчно красива,
в теб няма капчица човещина,
ще си умреш сама във ежедневието сиво.
И лоша си, съсипваш ми живота, ...

Силно копнях, силно желах,
силно плаках.
Трудно се събуждах,
бавно ставам,
докосвам снимката ти, ...

Събудих се
и те видях заспала,
със завивка, смъкната до коленете.
Събудих се,
а твойто тяло ...

Извадих бележката от джоба си и погледнах адреса, който беше надраскал колегата ми. Оказа се, че съм само на двайсетина метра от мястото. Сградата беше стара, с ронеща се мазилка и изрисуван с графити вход. Личеше си обаче, че някога е изглеждала красива и достолепна, вероятно преди шейсет или седем ...

Тръгваш... вървиш... грешиш...
Опити много. Но и грешки много.
Спъваш се, падаш, но явно не продължаваш...
Но той, животът, продължава.
Върви с него! Тръгвай! Не му мисли! ...

Проклето да е миналото време,
как неусетно някак си изтече.
От мен успя то спомени да вземе,
които са достатъчно далече.
В сегашното безпаметно се скитам. ...

И след залеза остани до мен...
И след като Луната покрие тъмния свод...
И нека даже в тъмнината, ден за ден
заедно да търсим правилния брод...
Цял живот ...

000000000000000000000000000000000000000000000
Вечерта настъпваше. Кити усети острата болка в главата си и бавно отвори очи. Ръцете ù бяха вързани високо над главата ù на някаква греда. Боляха я от здравите въжета и от тежестта на тялото ù. Поизправи се леко и болката като че ли малко поутихна. Оглед ...

Тази нощ сякаш нещо се случва!
Някой пак е разсипал звездите нахалост...
Тази нощ луната танцува сама,
а танцът за двама е, тъжен блус,
за... небивали стъпки. ...

Срещнали се Нане и Вуте, седнали на пейка в парка и започнали да обсъждат новините от деня.
- А бре, Вуте, виде ли – отзарана в читалището ни докарали компютри.
- Е па оти ни са?
- Щели да прекарват Интернет и да правят интернет-клуб.
- И що че чиниме у тоя клуб? – недоумявал Вуте. ...

Без тебе съм нещастна,
изгубена в света.
Като тъжен залез,
пресъхнала река. ♥

По някакъв нелеп начин свързах появата на онази непозната в бара с Лу Саломе. Нямам представа как се появи в главата ми подобна фикс идея. Определено беше красива и определено нереална, за да имам достъп до някакви илюзии; дори не съм си го представял като възможен вариант. В подобни състояния изпад ...

МЕЧА УСЛУГА
Здравна система, оплетена от кукувича прежда
и болна от кокоша слепота,
лекува свинския ти грип
в кучешки времена ...

Дори и от любов - не ме предавай!
Обичаш ли - бъди докрая с мен!
Щом всеки грях пред Бога е платен,
греховната любов се опрощава!
Едничка теб желая, в теб се вричам! ...

Сънувам татко много често,
изглежда иска да ми каже нещо,
отгоре ясно вижда кой ме мрази,
татко и от онзи свят ме пази.
Поканих го кафе да пием, ...

Нежна е тихата страст в сърцето ми...
тъй близо те искам до мен!
Нежен е тихият шепот в душата ти...
той пак ме тегли към теб!

Тази сутрин реших да закуся в градинката на театър "София". Седнах на една пейка и извадих ароматно топлия тутманик. Отворих устата си и още неотхапал залък, пред мен се спря една немска овчарка. Гледаше ме типично по кучешки - право в очите, опитвайки се да ми се усмихне с изплезен до земята език. ...

Дори не съм разбрала кога си си тръгнал. Дали съм нямала очи да видя или уши да чуя, все едно, теб май отдавна те няма. Когато усетих липсата ти, попитах някого къде си, но той дори не те познаваше, все едно. Къде съм била?
Отишъл си си толкова тихо, колкото тихо отшумя страстта ми към теб. Съвсем б ...

Всеки от нас си мечтае какъв ще бъде животът му след време. Градим си планове за живота ни, една пирамида, в началото въздушна и след време вече истинска. Сега десет години ми се струват много време, но те ще минат като полъх и даже няма да усетя как са минали. Един ден ще се събудя и ще се усетя, ч ...

Във въздуха,
под прашното небе,
осветените улици
бяха озвучени...
... тъжна цигулка, ...

Кръговрат
Зима е. Сняг още няма.
Стъпва студът по
отсрещните покриви.
Вие в дъхчета въздухът. ...

Време е, време,
слънцето залязва,
може би не е късно,
но може би е късно,
но слънцето минава зад планината ...

Наречи ме речен камък,
бяла пеперуда или
великанска капка дъжд.
Днес съм обич непринудена,
нарисувана картина с дъх. ...

Беден съм, Боже,
и в нищета ще умра,
но аз вяра и любов
към тебе не ще оставя.
Ти, Боже, ...

По пясъка търся следите ти,
със слепи от болка очи.
Бризът погалва косите ми
и шепне неспирно: "Търси!"
Бавно вървя и си мисля, ...