Ретроспекция:
Не си тръгвай.
Присъждам ти една изразителна любов. Приписвам ти отпечатъците, които ми остави.
Боядиса чувствата си и внимателно ги отрази в мен.
И си тръгна. ...

Завинаги в моите мисли...
ще превръщаш залеза в утро,
ще оцветяваш в синьо дните
и ще правиш усмивките искрени.
Завинаги дълбоко в душата ми... ...

Звяр ужасен нощем скита
там, по горската пътека скрита.
И във мрака чер подуши
да се скитат хорски души.
- Кой във сенките се крие - ...

Има я,
в мен е стаена.
Начупена нежност,
с години таена.
Нещо не стига, ...

Случайност ли?! Бе само миг...
И не случаен.
Някъде във теб съм.
Притихнала, във сянката на
слънцето по пладне... ...

На покрива на къщата сложиха петле. Едно такова особенно петле - ветропоказател. Метално, оцветено в красиви цветове. Все се въртеше - ту наляво, ту надясно. Изобщо, въртеше се. На всички посоки се въртеше.
Долу в двора живееше семейство от петел, кокошка и малки пиленца. От известно време кокошката ...

Дълго се опитвах да те зачеркна,
да се отърся от теб,
да те отсека,
да те унищожа.
Не успях. ...

На утрото всички станаха рано и тръгнаха към Света Петка. Само вуйчо Михо остана вкъщи. В църквата беше тихо. Презвитер Груйо стоеше до олтара с молитвеник в ръка. Гласът му звучеше напевно. Всички погледи бяха насочени към него. "Ний, твойте недостойни - започна той. Мили Господи. Като получихме не ...

Имало едно време...
Това бръмчене е ужасно.
Звук на щори и криле.
Мухи се ловят с мед.
Чаят ми е с мента и жасмин. ...

Никак не е късно, моето момиче!
Никак и никога!
Само кога изнесат човек от къщи, така викаше моята леля, само тогава вече нищо не можеш да направиш. И да скимтиш, и да подсмърчаш, и да се вайкаш, и косата си да скубеш. Нищо! Та като те слушам сега, ти се чудя на акъла. И на оня серсемин, мъжът ти, с ...

Минавам случайно оттук. Позната тиха уличка, пресечка на главната. Сградата на ресторанта на Мито Пилето.
В тоя ресторант...
Преди години беше. Как бързо изминаха. Бях редовен посетител. Познаваха ме от гардеробиерът до управителят. Сервитьорките не си тръгваха без богат бакшиш. Дори и тия, които не ...

Panik – Kinder
Ist es nicht krank ?
Ne Google-Suche kostet so viel Energie,
wie ne Lampe, die brennt, und das 20 Tage lang.
Ist es nicht krank ? ...

Слънце есенно позлатява
вятър полира
храмови куполи
звън на безлистни камбани

на Мариники
Слънце, слънце, искаш ли
да се разделим?
Ти ще станеш приказка,
аз ще стана дим. ...

Dragana Mirkovic - Oprosti sto ti smetam
Ti se cudis sto me opet vidis,
sa suzama na umornom licu.
Odavno se mi videli nismo,
ali ti si jos u mome srcu... ...

Есенен лист
Отронен лист вятърът повя.
Отронен от моята душа.
Пада бавно към прахта
заедно с другите листа. ...

МОИТЕ СЕЗОНИ
Една вечер, както винаги се прибра веднага след работа. Изкъпа се и си легна. В ръцете си държеше пълна опаковка приспивателни. Беше твърдо решила да сложи край на своя невесел живот. Беше много студено. „Студено като в ковчег” - помисли си Рая. „Сега е късна есен. Като мойта есен. Или ...

Ти си Слънцето, което ме гали с лъчите си!
Ти си вятърът, който гали косите ми!
Ти си огънят, който ме топли в студените дни!
Ти си водата, от която искам да пия, разбери!
Ти си Луната, която грее в нощта! ...

СПОМЕН ЗА ЕСЕНИН
Сега си спомням за онзи поет,
завърнал се от кръчмите на ада
в родното си село.
И само песът го познал… ...

Как искам да ми кажеш,
че нощите без мен са много тъжни.
Че тялото от студ се гърчи
в очакване за топлина.
Че всичко в теб се къса ...

За вярата (почти възрожденско)
Няма мира в тази държава,
пак битка люта се задава...
На площада, у сред село,
агата се провикна смело: ...

Сърцето влюбено, безпомощно ридае
и свило се като мъничко дете...
Прошепнало "обичам те"... Не знае,
че присмех ще получи то в ответ.
И скрило се... обвило се във дрипа, ...

Зима
Белота, нежност, хладна топлина,
сгряваща човешките сърца.
Дърветата самотни
зимно време стоят ...

Ayumi Hamasaki - Game
Little by little the warmth you left me with is going out
If it's gone completely, what will my body mean?
Seized with several impulses, I'm lost in a maze with no exit
The sense of reality urges me suddenly to find the way out ...

Заради теб
От минало в духовно съжаление
ще стигна до същинския си смисъл.
Ще загърбя мъртвото вълнение,
женствеността си мога да орисам. ...

Не съм се крила от света безмерно,
само когато пътят е неравен.
Аз обичам леко и неверно,
да вървя нагоре бавно-бавно...
Грешила съм. Даже твърде много, ...

Тъмнее ми, мамо. Ще можеш ли да ми простиш?
Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.
И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,
да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.
Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан, ...

Много е сложно да си го обясня. Даже май не бих и могъл. Но пък вие може да го разберете и да ми го обясните. Затова ви пиша разни, “драги читатели”. Всъщност човек не може да разбира от всичко и затова аз не разбирам от нищо. Така по-лесно стигам до идеята какво не ми е ясно, естествено, нищо не ми ...

Аз искам да съм същата за тебе,
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило. ...

Аз виждам с очи си небеса,
сини -
необятна дива синева!
Аз виждам палеща дива искра -
слънце в тъмна душа! ...