Самото то не знаеше откъде го довя вятърът до този храст. Беше едно малко семенце. Пусна коренчета, стъбло, листенца.
- Хубав е животът - мислеше си растението и листенцата му потреперваха радостно. - Да имаше поне малко водица. Толкова е горещо днес.
В този миг капна капката.
- Откъде ли дойде тази ...

TAKE IT EASY
Well, I'm running down the road
Tryin' to loosen my load
I've got seven women on my mind,
Four that wanna own me, ...

Ще дойда като ураганен вятър,
понесла бурите на рамене
и спомена на циганското лято
в косите си от огнено море.
Ще нося във ръцете си жарава... ...

Не преследва Той общоприетото
и е вечно влюбен в непривичното.
Там, някъде, живее в пролет
или умира и се ражда скришом.
В студ нетърпим Той не заплаква ...

Тя беше тайнствен екземпляр
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.
Само пиеше вода... ...

До последно!
Самотата ме обгръща
и се лутам в тази празна къща -
пуста къща, без любов,
но изпълнена със спомени от цял един живот. ...

Когато не мога
повече от черно да бъда,
тогава
в чужди предели
тъгата си вливам. ...

Такова чудо не се беше случвало!
Гледаха и не вярваха.
Въртеше брадвата и, една по една, насичаше дрехите.
Сутринта, като разбра, че сестрата е пристанала, побесня. Сипеше люти закани и място не си намираше из двора. После влезе в собата и повлече голямата ракла, дето с ръцете си я беше правил и дет ...

Есен златна, щедра и красива,
изпъстрила с палитрата деня,
напомня, че след нея идва зима,
студена, мрачна, ледена и зла.
Птиците на юг са отлетели, ...

ПЪТНИК
_________________________
... И отново нарамих Кръста на дните.
Упътен натам, задето ме пратиха.
Отвек и навек - тъй завеки: ...

Разпаднала се бях...
сега отново се събирам.
И късчетата аз редя,
май фигури съзирам.
Да видим... образ и лица... ...

ВЪЛШЕБНА НОЩ . . .
Вълшебна нощ и звън камбанен.
Звезди блестят, ухае на жасмин.
Сияние и нежен полъх на вятър закачлив.
Една луна омайна - разпръсква нежна светлина. ...

ЧОВЕКЪТ
На баща ми
Тръгна от черния пещерен мрак
непохватен и груб, безезичен.
Тръгна приведен по тази земя ...

Кажи ми, че щастлив без мен не си...
Кажи ми, че не гледаш нея...
с любов във своите очи!
Кажи ми...! Хайде... излъжи!
Излъжи ме, че не я сравняваш с мене, ...

С него малко трудно ни върви разбирателството – нищо, че иначе, дето се казва, си знаем и пломбите по зъбите. Мине се – не мине някакво там време на безметежна дружба и тъкмо взема да се отпускам – БАМ! Сервира ми някоя щуротевина и аз – в небрано лозе. Мигам „умно” на парцали и се чудя какво точно ...

От дълги некролози с речи
на червея не си по-вкусен.
Живей щастливо, както можеш –
туй по-добре е от намусен.
Живота си черпи с пълни шепи, ...

Няма как да се върнем с тебе
в онова - необятното лято,
там ти бях постоянно потребен,
ти пък беше изцяло от злато...
После нещо в живота се случи ...

Умираме бавно,
умираме бавно...
А всъщност сме живи...
и някак безславни,
да, твърде безславни ...

(... препълнена е с камъни...)
Не иска много тази есен...
Един да се усмихне,
друг да се разплаче,
а дървото в двора ...

Нищо не знаеш
и никой не знае какво е.
Опитваш да ме опознаеш,
но виждаш това, което не е.
Не мога да кажа с думи ...

Другата
Ключът в бравата прищрака. Сърцето ú първо заби лудо от притеснение, после се сви на топка от мъка. Защо си дойде точно сега? Не можа ли да изчака до утре? На косъм от срещата с любимия и от така копняните мигове на щастие и... трябваше да се откаже, трябваше да отмени срещата за неопределен ...

БЕЗДОМНАТА
По улиците скита бездомна самота
и отчаяно се вглежда
в бездушната тълпа.
Внезапно руква дъжд ...

В пустинята на малките ни душички
Тихо е
И всекидневните ни ръкостискания
Протегнати към небето са
Аз и ти ...

Трудно е да кажеш "сбогом"
на отминалите дни,
на красивите мечти,
на любов, която гори
като огън... ...

Земя, ние сме децата ти,
озъбени от някакъв прогрес,
изсулени от твоята прегръдка.
Земя, колко още ще ни чакаш,
да превиваме колене, да лазим по мъжки, ...

не искам
само да виждам лицето ти
искам
да почувствам ръцете ти
трепета на устните ...

ПЪТЕКИ ЗА НИКЪДЕ
___________________________________________
Свечерява.
Пътеката свърши.
Но с друга се слива и води надолу. ...

Не, не гледай: очи затвори...
... не мисли за света и не чакай!
Има сълзи, които и ти
още никога сам не си плакал...
Има граници, дето горят, ...

Здравей, любов отчаяна и чужда,
по ъглите на устните ще те позная.
Научих се, че сричките копнеж
не се прошепват тихо,
а изкрещявани - замръкват в хоризонти. ...

Поезията, на един пазар,
бе повод за дискусия най-дива:
Какво от тоз да вземем инвентар,
що миналото дава нам? Плачлива
елегия ли? Ода придирчива? ...

Зярязах всичко и посветих 1 година от живота си на Мария Попова.
Макар и незряща, тя успя да спечели куп награди в САЩ, но не в България.
После си внуши, че с тези "странни очи" не става за нашата сцената и започна да се занимава с лечебна музика / музика на цветята /в дома си - . Аз останах като гр ...

Минорно прозвучава есен-нота,
напира да звучи еднопосочно,
цигулката замлъква със щурчето,
а слънцето явява се задочно.
Милее за отминалото лято ...

Глава втора
І
- Искам да ти кажа Грег, – говореше Аврамов, докато катереха прохода Петрохан – че от тия завои тук ми се зави свят, а това не ми се случвало от момента когато за пръв път видях жената трезвен. Страшна работа, бате! Да не говорим, че и съм снощен и така ми се яде една шкембе чорба, че ...

Още един проект за песен, ама мелодията засега не ми харесва:
Правила съм грешки
и добри дела.
Правих всичко, както
го виждах на мига. ...

Жигосани сънища.
Патрулираща самота.
Белязани пътища.
Екзалтираща тишина.
И очите ми – шарещи ...

Какво виждаш, когато ми гледаш в душата?!
Какъв цвят са очите И?
Погледни по-навътре до дъното!
Какъв цвят има сълзата?
Какъв аромат вятърът носи? ...