Не си
Не си ми рана,
нито искам да останеш.
Не съм (ма)мила,
нито нещо обещавала. ...

Листопадно ми е, а август е вън
и е рано за вятър, дъжд и слани.
Пролетта желая да върна насън -
с наново пробудени стари мечти...
Вятър брули лице, оставя бразди ...

Ще ми повярваш ли?
Ще те накарам да повярваш всичко,
но трябва само много да ми вярваш...
Ти вярваш ли, когато в теб се вричам?
Допускаш ли, че ти изневерявам? ...

Добро утро, живот! Видях я, чух ги... ангелските песнопения, но кълна се, не трепнах. По нищо не пролича, че търсех погледа ù... студен бях, кълна се. После нищо не виждах, нищо не чувах... изгарях. Кой пак драска по вратата!?! Гася свещите и лягам. Учи ме, живот... остават 9 часа и 43 минути... пак ...

Пари обич по пръстите,
търси лице да докосне,
иска очи да погали,
до край сълзи да отнеме,
длан с друга да слее, ...

Трохи от любовта събрах,
изметох ги на чувствата с метлата
и най-накрая аз прозрях -
самотни сме
и не, любов - ...

Моля те, не оставай наблизо.
Два метра самота са ме заобичали.
Боже, не думай!
Моля те, аз отдавна вече не ругая
двата метра самота, дето ме оставиха сама. ...

Трудно е да се каже кое е невъзможно, защото мечтите
на вчерашния ден са надежди на днешния
и реалност на утрешния
Робърт Годард
Ако можех да имам едно ...

***
Не ме е страх от годините -
те само минават край мене,
вече даже не ги броя.
Страхувам се да не би ...

Веднъж Вики се помолила на нощните звезди:
- Звезди, моля ви, сбъднете моите мечти!
Искам да имам пари,
да притежавам поляни и гори,
да имам работа чудесна, ...

Вътре в теб съм.
Незаличима.
Дива и шумна.
Крещя и руша.
Провери сърцето си дали не липсва, ...

Преносима памет съм. Безкрайна.
Зареждам всеки следващ притежател.
Натискам всяко копче уж случайно -
да предизвикам пак Съдбата.
Обем архивен като за столетие ...

Умореното лято край пътя приседна
и пребърса потно чело.
Люта тъга в гърдите му заседна –
да си отиде време е дошло.
С поглед изпрати ятата кресливи. ...

Първите жълти листа
докосват с пръсти земята.
Кехлибарните ириси на есента
ме поглеждат през клоните
на изтъняло лято. ...

Целувки
Пеперудени целувки -
твоите уста.
И зефирени милувки -
дар са на нощта. ...

* * *
Самотен спомен.
Дели ме бездната на
Времето от теб.
* * * ...

Няма молба в очите ти чета,
втечнява се, търкулва се сълза.
Не плачи, моля те, спри!
Най-много искам да не те боли.
На рамото ми полагаш глава, ...

Те са някак различни
В очите им пламък
Заговорят ли грабват сърцето
Казват знаели път
До въздушния замък ...

Като камион друсаше, а уж самолет. То не бяха една и две разните „въздушни ями, прагове и боруни“. Пилотът току се обръщаше към нас и викаше:
- Ще пораздруса, дръжте се! И се засмиваше на нещо си. Сигурно си мислеше: „Сега да ви видя, охлюви небесни“
Не се правеше на отворен, забавляваше се.
И ние б ...

МАТРИЦИТЕ НА НАШЕТО МИСЛЕНЕ
Не е тайна за никого, че довчерашната идеологическа йерар­хия на ценностите остави трайни следи в съзнанието на всеки от нас. Матриците на старото мислене си имаха своя логика, свои понятия, свой инструментариум от житейски хитрини; чрез тях човекът, в името на своето оце ...

Къщата на чана Пена и вуйчо Михо се намираше в Тепеалтън махала, в подножието на Джанбаз тепе, на улица "Садово". Трудно беше на хората да отидат на Генерал Скобелев. Почти всички къщи имаха просторни дворове и градини. Вместо да заобикалят, те бяха проправили пътека през дворовете. Никой не се цупе ...

Вълшебен детски смях кънти.
Вики с малки пръстчета рисува.
Вятърът в косите ù палува,
слънцето в очите ù лудува.
С бързоноги крачета насам-натам, ...

- Ципка от това... връзка от онова... резенче от другото... мъничко от туй... - тананикаше си Шира, докато добавяше съответните продукти в тенджерата.
- Хъм - скептично изсумтя Черната Пантера Ра. - Сигурен ли си, че ще стане?
- Не - небрежно махна с дървената лъжица учителят ми. - Обаче нищо не пре ...

Не онази, харесваната, тази е друга. Нова, но и някак позната. Като стара рана, която внезапно започва да кърви, макар да смяташ, че си я излекувал.
Смазваща болка, която спира дъха ти, троши ребрата, а дробовете избухват.
Пронизваща болка, която раздробява сърцето, изпепелява го и храни прилепите с ...

Старата гара. Цигани
пият коняк в кръчмата.
С тях малолетна циганка.
Мъчно.
Излизат. ...

Искам в лунна вечер чиста
щурчовата песен да ти подаря...
в утрото с росата бистра
да отпием слънчевия порив на деня...
Искам в звездна нощ, когато ...

Ще се познаеш в редовете ми
Не ни събра със теб случайността,
зная - бе ни писано да се намерим.
Родих се във очите ти като жена,
разлюбила отдавна глупави химери. ...

Луната се оглежда във очите ми
и търси своя недостигнат тих пристан.
Заплитат се нежно измами и истини,
светът ми е покрит със пясък разпилян.
Как уморих се да вдигам стени, ...

Време е, сърцето стене...
Време е, за тебе и мене...
Не, за миналото няма да живея...
За спомените няма да копнея...
Време е, нашепват ми звездите... ...

Тиха песен в сърцето
Подвижна вълна е погледът твой,
тишината изгаряща е шепотът твой,
огънят парещ са твоите устни,
а бурята диша дълбоко като теб. ...

Пиши, животе, още ме издрасквай,
оставяй смъртни белези по мен.
Крещи и мойте листи ти разкъсвай,
изгаряйки душата ми във плен.
Бъди, животе, ала още искай! ...