Какво виждаш, когато ми гледаш в душата?!
Какъв цвят са очите И?
Погледни по-навътре до дъното!
Какъв цвят има сълзата?
Какъв аромат вятърът носи? ...

В пожълтелите крушови листи,
спотаи се врабец омърлушен.
Сърцето си птиче разлисти
и в есента се заслуша.
А сиротната птича душица ...

Измъчено лято
посърна в косите ми,
зима покри
всички думи разплакани.
Вяра внезапна ...

Някога,
когато Тодор Живков
щеше да тръгне нанякъде,
изправяха шосетата …
Запълваха дупките … ...

За бран се приготвя днес мъдри Олег,
мъст носи на диви хазари,
селата, нивята им в буен набег
обрича на меч и пожари.
В цариградски доспехи с дружината смела ...

It's cold and dark
I think I'm going insane
The end is coming - it's true
I'm all alone and I'm screaming your name
It seems that's all I can do ...

"“Къде си ти, не свети в твойта стая...” -
съвсем не бих стояла под прозореца ти.
Преди да пиша, слагам запетая,
а ти ще дочетеш след многоточието..."
Отново ще нареждам... по дифолт. ...

Срещам Теб в свят магичен,
образът ти виждам в огледало.
Истински си – не мистичен,
животът започва отначало.
Влюбена съм лудо в теб, ...

Сърцето спря!
Душата бавно се
изхлузи
от умореното
и болно тяло... ...

И тази нощ сънят пропусна ме в безкрая
на мимолетната ми орис от мечти.
А ти дойде със звездни полутонове
на музика, която само в мен звучи.
На пръсти стъпвам, за да не се разплаче, ...

На Магдалена, Павлина,
Милена, Веселина
Бяхме приятелки...
Пет!
Като пръстите на ръка... ...

Сега разбирам,
колко много съм била щастлива
да расна в твоя чист и благороден свят -
бях алчна и нетърпелива,
копнеех за живот по-лъскав и богат. ...

Мрежа от думи изплетох за смисъла,
търсих напразно. Фалшиви следи...
Чаках те дълго. Ти беше написала,
че животът е сън, но реално боли.
В самотните нощи четях философи. ...

Във синя тишина денят се ражда.
Непредвидим и жаден. Устремен.
Разкъсващ облаци от тази жажда -
нетърпелив, за да се слее с мен.
Посрещам го. Приемам го с въздишка. ...

Помня усещането, когато косата ти минаваше през пръстите ми,
помня също и аромата по врата ти...
Това усещане все още влияе на мислите ми,
ти ми казваш „ За това виновна си си само ти”.
Играта ти горе-долу ме устройваше ...

"Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя,
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице, Земя!"
Е. Багряна ...

Най-накрая и аз се сдобих със собствен апартамент. Заветната панелка – една от десетте най-разпространени мокри соц-мечти навремето – вече е моя. Вярно – гарсониерка, но кой ти я дава! Като ми писне да се правя на социално животно, заключвам се и после с войскови подразделения не могат да ме изкарат ...

Детството в дрешките стари,
плахо наднича зад ъгъла...
Скочило всички дувари,
минало много по пътя си.
Милото, тихичко крие се ...

Безсъница
Часът е два. Защо не спиш?
Зеленото на скайпа ти потрепва.
И ти ли като мен звезди броиш,
и като мен ли самотата те обсебва? ...

Отвори сърцето си - ще видиш своята къща.
Отвори сърцето си - ще видиш своя дом
сред света банален и цинично смръщен,
но няма да изпитваш самота.
Забързан между капките дъждовни, ...

Един мой приятел, към петдесет
се ожени за двайсетгодишна.
Злобните започна да ги тресе,
че нищо не струва, че тя си е нищо.
През чужди очи, придирчиви и строги, ...

Сияяние от бяла светлина,
откъсната в море от сложни мисли...
Вихрушка дива търси свобода,
нормална логика от чужди чувства..
Коне препускат, стенеща земя, ...

Целувах две нектарени зърна,
с език разгарях влажно лоно.
Астарта диво виеше снага,
Едем умората прогони.
Помня, стенеше с гръб към мен, ...

Понякога съм много тъжна,
събрана във отронена сълза.
Помръкнала е тази нощ душата,
изгаснала поредната искра.
Обърната навътре в дълбината, ...

Изповед
Затворник в собствения си дворец,
дворец, пълен с тайни.
Скривалището на безжалостен творец,
творец на болка и мъки безкрайни. ...

Един замръзнал спомен за поема,
студени думи, черни като смърт,
Човек! Привикнал все да го превземат,
попаднал във безкраен водовърт.
Заровени мечти, покрити с мантии, ...

Сухите листа въздишат под нозете ми –
със тъга отричат лятото,
всичко пожълтяло вече е обречено –
ще остане само вятърът...