колчем
нараняват - се
от Бог отдалечават

Дядо ми ми купи куче
даже без да подозира
колко зле ще се получи
и ... започна панаира!
Баба ми му каза строго: ...

НЕПРЕДВИДЕН СОНЕТ
Не знам кога започнах да усещам,
че нещо в тебе не е съвършено.
Навярно след последната ни среща –
когато се отдалечи от мене. ...

ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море. ...

Главата на бай Киро беше вече на милиард парчета и все още го цепеше. Ех, да имаше…
Ама няма…
Изпил беше кофа вода, източи две, а нямаше какво да залее в празния резервоар. Да, де – вода бол, кладенецът леден, чешмата тече, обаче… Махмурлук с вода само не се оправя.
Но за лекарството при чичо Димо в ...

Как ми писна, не зная знаеш ли,
ще се ритна отзад самичка.
Шепа сол ще си взема, краешник,
премълчаните думи... Всичко.
И кобилката стара, куцата, ...

Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.
За душата ми вече тесен е, ...

РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА
Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами. ...

Ако този текст беше писан преди 10.11.1989, сигурно щеше да ми бъде направена забележката, че не съм написал «партията» с главно «П». Тя тогава наистина си беше единствена, ако не броим десетпроцентното постоянно присъствие на БЗНС.
Както и да е. Ще разкажа един случай на разглеждане на характеристи ...

Ще тръгна по света с едни обувки,
с едно вързопче само,
ще откривам нови светове,
а може би и някъде приятелско рамо.
Ще гледам и ще търся красоти, ...

Подарък от Господ си ти, радостта през пролетта,
звездите на лятото, уюта в есента, лъчите в зимата.
Понякога си като вятъра, понякога си като огъня,
ти си къшея хляб и глътката вода, въздуха си ти.
Когато се усмихнеш и засмееш, душата ми ликува. ...

ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога. ...

Пренощувах в очите ти...
съмна...
Пак петелът най-първи пропя.
Детство пусто за миг
се завърна. ...

Продължение следва
Оригинален текст
Глава пятая
Индейцы с Реки Утренней звезды
В прежние времена обезьяны были как люди, и именно им принадлежали каменные топоры. Кото, макисапа, фрайле и гуапо — все они были людьми. Потом кото вымазал ладони черной краской уиту и превратился в обезьяну. фрайле испа ...

„Джуджилейла няма да успее!“, реши Джъд, докато наблюдаваше как крачещият с гигантски крачки, покрит със сняг Сабазий и ситнещата след него вещица се скриват зад завоя. „Ще се появи на Церемонията, когато всичко вече е свършило и Звездец е мъртъв. Но нея това въобще не я касае. Тя си мисли, че Сабаз ...

Дните имат слънчев покрив,
сладък вкус и летен смях.
Дъжд за малко ги намокри,
нищо друго не успя.
Морски думи знаят само, ...

Обичам… Да е вечер прохладна.
Да се разхождам, след бурята…
Да се скитам. Тихо… Безкрайно…
Щом чуя гласът ти… Сред хората.
Обичам… Да е юлско, горещо…. ...

Вие се без да го иска… Пътят…
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине… ...

Има ли живот преди смъртта,
или това е просто една красива лъжа?
Кажи ми, дядо,
съществува ли щастие, любов, наслада,
или само тъга, завист и омраза? ...

Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.
Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш, ...

Правя таратор в голяма кана, слагам в хладилника и като ти се припие - вадиш студен в тая жега и си пийваш. Нареждам нужните продукти и почвам: счукан чесън, копър, орехи, олио... и т.н. Готово. Прибирам го в хладилника. Обръщам се - краставицата ми се смее цяла от масата!
Храня се по новата мода - ...

Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.
Не питай ме къде съм дърт гадател, ...

О-О-О, Леки!!!
Не сънувам. От денонощия не съм спал. Но, защо всички хора на улицата са с еднакви лица и всички се движат в една посока.
Опитах се да тръгна встрани, обаче тълпата ме носеше напред. Виждам, че доближаваме една дупка, където изчезват всички, един след друг. С последни сили, на ръба ус ...

🌹Дали е истина или сънува💖
(Verse 1)
Днес момичето, което вчера поиска,
Не! - Няма време в тъмното да чака светлина...
С усмивка запали си огън в мрака, ...

Музика и аражимент -Иван Неделчев Текст - Боби Ейнджъл
Работен вариант на песен,която ще запишем с друг вокал и друг барабанист.Харесва ми,че моят приятел Павлин Манев от Чирпан се съгласи да я изпее.Благодарност и към маестро Димитър Косев ,диригент на русенската филхармония за аранжимента на оркес ...

Чашата с кафе стоеше недокосната на малката стъклена масичка. Мира се взираше в ръцете си сякаш там можеше да намери отговорите на въпросите си. Навън бе хладна декемврийска сутрин. Белите пръсти на зимата се бяха впили в голите снаги на дърветата. Небето бе сиво, а силуетът на слънцето се виждаше н ...

- Пристигнахме, да сваляме багажа,
завърши морската почивка кратка!
Делфина пак ще заведем на плажа
през есента, ти обеща ми, татко!
Росица се огледа и прекрачи ...

Питам се...
дали някога ще поискам да целувам отново,
да целувам наистина,
не само веднъж,
а дълго, продължително, до живот, ...

А двата дни минаваха като миг. Разказвахме си детски истории, мързелувахме и се изтягахме блаженни. Любехме се всеотдайно и като невидели.
- Петро, все искам да ти кажа. След случката във вилата, и това , че аз съм тази действителната, а не Естела, Йорго загуби интерес към мен, а аз два пъти.. Какво ...

Навсякъде гонен, никъде приет.
И безнадеждите тропват възбудени
на тъгите в страдалния съд.
Имах нищо... и всичко загубих.

Гръдът ми отесня до пълен задух
и вдишах абстинентно хоризонта,
а взора към летището от "Младост"
напомня ми с носталгия Торонто.
Оглеждам се за стария си куфар, ...

Тогава бях чепка от грозде,
което цъфтеше през май.
Високо бе младото лозе,
зеленото беше безкрай.
Тогава бях лист от малина, ...

Началото ѝ бяха дисидентите.
Следващите само ѝ прибират
дивидентите.