Да пиеш по бира с мене не искаш,
била съм жена за дома...
Да чистя... Да готвя... Да гладя... Да лъскам,
да бъда грижовна.... Добра...
Когато се връщаш, да чакам във къщи - ...

Неродена
С парчета стъклени думи
затрупват нероденото ми аз.
Трептящи нервни струни
опънати са между нас. ...

Обещание
Думи, казани с плам,
убеждаващи нам,
че човекът насреща
ще да се справи вещо ...

На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости ...

Тялото е изтръпнало.
Неизвестното
умолява да дишаш
и да си жив -
тези, можещи да помогнат. ...

Дали пак да дръзна да помечтая,
аз (малкият човек), за божествена заръка
и, с частица тъжна гримаса,
за своя поетически подарък...
Какво ли, какво ли остава, ...

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко - ...

Загадъчни,
удобни светлини.
Присъствие -
полудискретно.
Животът се топи - ...

1.
Пещерата на трите нимфи – красота
на онези, прекарали живота си във самота.
Прегърнати, незнайно как замълчахме.
Вместо нас - говореше Любовта. ...

Случайно усетих
плахия полъх
на нежния бриз
от морето,
с наслада очите ...

При тридесет и пет на сянка сме Сахара
и чакам облаците, като бедуини
чаршафите си по небето да подкарат....
Но ще е тъжно, ако лятото след тях отмине,
през жълтия си пясък, през миража на вълните ...

Търсих ли те? Сам ли ме намери?
Съдба ли беше? Нямало съдба!
Сърцето пулса в удари премери.
Самó те предпочете. Затова
предадох се на порива и тръгнах ...

Обичам те… чуваш ли го…
Как сърцето ми бие… и танцува…
Усмихнеш ли се – грейва целият свят…
Слънцето по друг начин вече топли…
По-хубаво става… ...

Това, което ни дели,
най-силно ме привлича.
(За мене е така. Дали
и ти така обичаш?)
През всички земни върхове, ...

Когато в непознатото открия нова любов
И пътят ми свърши внезапно
Вчера и утре се слеят в едно
Искам да легна под сянката
На бавно изтрезняващо утро ...

ИСКАМ
Аз искам сега в теб да проникна,
с кръвта ти топла да се слея.
Обичам те, мило... обичам те,
Не искам да се отделям от тебе. ...

ЛЕГЕНДА
Есен огърлицата своя наниза -
от черни лястовици по медните жици.
Тя нова премяна извади от чеиза,
покани я декември за годеница. ...

Черно слънце изгрява в черен ден.
Черни хора в токсични думи се оплитат.
С черни очи гледат черно на света,
а черна кръв във вените им скита.
Черни устни целуват други в нощта. ...

Отзад ми мина. Прегръдка нежна.
Дланта ти, моята ръка.
Остави ме във тъмнина
върху чаршафа белоснежен.
Привличаш ме с ръце - въже ...

* * *
Чакам те
да влезеш
с тихи стъпки
във съня. ...

Перлената гъсеница хапваше
от аметистовото листо на дървото на живота,
хапваше и доволно потриваше малахитеното си коремче.
Рубинената й усмивка засенчваше
дори златното тяло на изгряващото слънце, ...

Посветено на Анито! И всички, които са изпитвали тежестта на думите...
Думите
Кажи ми, че все още надежда има.
Подай ми ръка в тази тежка зима.
Но ти обърна гръб и надалеч подмина. ...

Уморих се от себе си
и от тежкия товар, който нося.
Защо са ми далечни твоите залези,
защо нощта е пътник,
който върви към покоя? ...

"Победител"
... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла с ...

Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...

Дуел
“ Двама се карат – трети печели.”
Народна мъдрост
Покрай прашния път сред полето
след дуела два трупа лежат, ...

Узряла съм
за мириса на твоя дъжд,
за рехавата му усмивка,
за лабиринта -
изящно сложен ...

Ще съм скрита някъде навътре,
когато се усмихнеш призори.
И, когато се събудиш, ще разсъмне
песен за надежда на милион звезди.
Ще прикрия сълзите с една ръка, ...

Гласът на майка му идваше през открехнатата врата. Момчето не смееше да я затвори, за да не би шумът да стресне майка му. Вече беше ставало, тогава майка му беше отворила вратата на стаята му рязко и го стрелна с изпепеляващ и обвинителен поглед. Момчето беше научило нещо - възрастните му се сърдеха ...

ТАКА ТЕ ЖЕЛАЯ
Така те желая - красива и свежа.
Не мога без твоето тяло, душа и сърце.
Такъв е животът... прилича на мрежа.
В която оплетени сме, двамата с теб. ...

Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека ...

И всичко в мен е отговорът чист,
а ти оплете в думи "много сложно"...
Защо да търся бял, неползван лист?
Възможността за "да" е пак тревожна...
Да, чакам те, обичам те и знам, ...