АВТОГРАФЪТ НА БОГА
... човек понякога е лош,
а някога е тъй добричък,
за мен световният разкош
е – хората да се обичат! – ...

Художникът съм аз. И всеки ден
рисувам профила ти, който обожавам,
очите, устните, открили в мен
достоен изповедник и приятел.
Рисувам всеки миг от нашия живот, ...

Спонтанност
Изненада е спонтанността.
На себе си се с нея служи.
На духа свой, на свойта воля.
На място се намираш ти едно. ...

Отива си една година,
изплела своята дантела.
Загасва старата камина
и тишината е приела.
Отива си, но знае вече, ...

"Ах, колко си красива!"- мислеше си Едмънд Халей, докато се гъзурчеше над телескопа - "Ах, как ще смая света, като му разкажа за тебе!". Беше открил случайно тази блуждаеща звезда. Всъщност се опитваше да гледа през наскоро изобретения телескоп спалнята на съседката Дейзи Мормона - отколешен негов м ...

Чаках с нетърпение да ти пиша,
Чакаше с нетърпение да спреш.
Чаках с трепет и вълнение да те чуя,
Очакваше да затвориш слушалката.
Аз чаках да те зърна макар и секунди, ...

Копнея да ти пиша, когато си на линия.
Нещо все ме спира... страха ми може би!
Сърцето тупка бързо...препуска към теб.
Пръстите губят контрол...треперят от вълнение.
Липсваш ми... изтривам, пиша го отново... трия! ...

Стоеше на банкета и нервно си чешеше дупето, докато няма коли по магистралата. Много е гадно да те сърби, като си облечена с къса поличка при 5 градуса.
Нещо присветна и до нея беше мъж в бяла роба.
- Здравей!
- Здравей, здравей...
- Идва празник, защо не си вкъщи? ...

Слънцето беше залязло преди около два часа и многобройните останали войници, по стените на Толхаус, начело с командир Щърм, гледаха строената пред тях армия. Редиците на враговете им започваха на около петдесет метра от по-малката крепост, в началото на източния мост. Тази крепост, защитниците бяха ...

Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...

Разсъмва се,
Разсънва ме бледобяла виделина.
Лай нахъсан на куче накъсва
недосъбудената
Тишина.

Януари е вечното ново начало,
топлина в опаковка от студ.
Свети в него надеждата в бяло,
вярата ни във светлия път.
Февруари, когото пристигне ...

Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...

ШАХ И МАТ!
… защото сме си проходните пешки във този ненормално дълъг свят,
изглеждаме безсмислени и смешни, щом царят е пред очевиден мат,
погинаха ми двата офицера в безброен низ Пунически войни –
и аз живях в измамната химера, че ще дочакам по-щастливи дни, ...

Идва топла, без снежец и хали,
не иска да започне със злини.
След стареца със пълните чували,
тя носи ни надежди и мечти.
Усмихната, искряща и магична, ...

Шест месеца по-късно
Чарли вървеше сред административната зона на града, оптимистично кръстена Вимис на Богинята на справедливостта и на някои места – светлината. Може и да имаше някоя гилдия, която да следва повелите на Богинята, но досега мошеникът не бе попадал на нея, затова и не почувства никак ...

Майката за децата се раздава.
Не мери тя умората с аршин.
На хокането чувства не предава,
когато е от любимият ѝ син!
Мъжете биват силно те подвластни ...

She entered my office in the German town,
bringing the fragrance of sweet-scented flowers.
She carried her braid like a majestic crown:
A woman who had some incredble powers.
Her eyes were reflecting the world in her soul: ...

Безценен дар е злото да забравим,
обидите с усмивка да простим,
от дяволския път да се избавим,
по божии закони да вървим.
Разяждат ни отвътре думи злобни, ...

От ,,Алма - Матер"
една мома,
професор по история,
но не с ума,
обеща по Коледа ...

«Що при мен, кралю, те води –
мор ли, глад или несгоди?
Щерките не задомил?»
«Не, вълшебнице любезна,
за съвети най-полезни ...

СТАНИ, ВРЕМЕ Е
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Разхлаби оковите на зимата!
Росата вече отдавна
започна да прелива… ...

Най-ретроградните политически сили в скъпата ни родина понастоящем се явяват БСП-НИНОВА с видните си два фантомаса, товарищ Копейкин с неговото ВЪЗ-РАЖДАНЕ и разбира се Славеевата партия. И трите тези партии могат да бъдат сложени в един общ кюп с надпис: ВОНЯ НА ЧЕРВЕНО. Срещу тях - като фламинго з ...

Тръгнал дядо към града.
Понакиприл старата снага,
поразресал бялата брада,
поизпънал рамене!
Кой ли може да го спре?! ...

Стъпки оставям по мокрото в пясъка,
морето ги трие след мен.
Стигнах отново изгубен до бездната,
а тя безпощадна е с мен.
В комбина със времето, шепнат озъбено, ...

ХРАМЪТ НА ПОЕЗИЯТА
… дали защото Господ ме наказа да мина през света – един добряк,
не знам какво е завист, мъст, омраза? – трептулка в мен светулчица по мрак,
пред мравката разстелих магистрали, на птиците отворих топъл юг,
Жена, дете – и книжица погалих! – не стиснах пръсти ни веднъж в юмрук, ...

Звезди да свалям никак не умея -
те нека си блестят на небосвода.
Да скачам отвисоко пък не смея -
летенето не ми е по природа.
А да запея страстна серенада, ...

Той е мъж мечта за всяка дама
Красив, богат и умен и напет.
Животът ни без него би бил драма -
поредица от сиви дни безчет.
Че е прекрасен няма и съмнение. ...

Нима овластените хора са ужасно явление?
Все още търся Истината, която е явно търпение.
Войните са част от върха им твърде възможен...
И нечакана идва съдбата с дъх нечакано грозен!
Пък ние, обикновените: системно без договор хора, ...

Не стигна ми годината една,
в която чувствах се сама.
Не стигна и поредната злина.
Сърцето, след която спря.
Не стигна болката една. ...