Във спомените на дъгата искам да потъна,
отпиваща безмълвно всеки звезден цвят потаен...
Безспорно е - зависим от възможността нощта ни да е тъмна,
но понякога човек е длъжен да не бъде във желанията краен...
Небето винаги ни подарява по едно вълшебство, ...

Огледалце, я кажи...
МРАК И СВЕТЛИНА
-Ти си моето слънце! – казала луната на слънцето. После се претопила в изпепеляващата любов на вечното светило. Забравила всички в очакване То да я огрее и може би изпепели завинаги. А може би и да и даде от светлината си и да докаже, че е пораснало и е надмогнал ...

В душата ми се скита само болката...
И вие стръвно срещу бледата луна.
Безкрайно гадна, сиво-черна пустош
обгражда ме отвред със пипала.
В сърцето ми пулсира само мъката... ...

Светъл лъч блести, блести и поразява,
тъжните очи, oчите размечтава.
Светъл лъч зари, зари и проповядва,
студените лица, лицата просиява.
Светъл лъч топи, топи и направлява, ...

И днес ме засърбя душата -
ще я почеша с някой ред.
Каква е мисълта в главата -
потете се, велик съм аз поет.
Нанизвам думите - да имат рима, ...

Отиваща си есен,
ти знаеш как се чувствам.
Оставяш празнота и студ след себе си
и празни чувства, с него смесени.
Умираща безследно, ...

Ако искаш да бъдеш щастлив,
намери своята истинска любов -
човека на живота си намери.
Дай му цялата любов,
на която способен си. ...

Седиш и се правиш на недостъпен. Искаш всички да си мислят, че си от камък, че не ти пука, че си независим. Искаш да си над тези неща. Да не чувстваш, за да не те боли. Да не обичаш, за да не страдаш. Да можеш да удариш някого, без да се почувстваш зле от факта. Погледът ти е хладен, изразът ти - не ...

Колкото - толкова, беше ни писано,
беше от врачки предсказано.
Обич такава не е орисана
цял живот да продължава.
Колкото - толкова, всичко си казахме, ...

За теб не ме боли
дори в съня прошепвам,
но, щом Луната заблести,
от липсата ти пак потрепвам.
От студена тъмнина ...

Eylem Aktas - Gururu Yenemedik
Yenemedik gururu yenemedik.
Daha düsemedik biz aska.
Bilemedik geçmisi silemedik,
daha gelemedik biz aska... ...

Rebecca Lavelle - My Heart Is Like A River
My heart is like a river
My heart is like these hills
They never change
I never change ...

[Intro:]
Deuce double-oh nine
Struggle!
Yeah, we gon' bring 'em back to reality right here man
TL, they ain't ready for it ...

… платното на съня ми…
В платното на съня ми се яви,
подпряно на едно дърво самотно,
Превер рисуваше от вятъра превит,
не Птицата – Луната... Неохотно… ...

Задавих се с кокоши кокал,
преглъщайки помията и кашата.
Не е проблем; познат ми е до болка
сценарият със шутове и пажове.
Събрах комплект от омерзения, ...

Бялата циклама
Бялата циклама,
белият станиол.
Образът на мама,
инвалиден стол. ...

Побелели от снежните вечери,
две къщурки блещукат в нощта,
в тях аз виждам, взаимно обречени,
господин с госпожа Самота.
Малка улица само дели ги ...

Цветна картина
появява ми се...
... илюзии, реалности
отдалечават се,
бели поля, ...

Клоните на дърветата оголяха,
пойните птици отлетяха,
животните уплашени се скриха,
бели пътеки се откриха.
Всичко наоколо побеля, ...

Много обичам да си правя шегички с продавачките. Продавачките от всякакви магазини и всякаква възраст.
Всяка Божа сутрин махам гащи от Студентски град нагоре към Околомръсното. Всяка Божа сутрин минавам през бензиностанцията и всяка Божа сутрин се получава едно и също. Взимам си пакетче семки от раф ...

Светулките изядоха звездите ни,
полазиха луната и угаснаха,
ще ги застрелям в тъмното...
В теб колко ангела са на системи?
Не помниш вече, много са, ...

Много време отмина, отлитна
светлината на топлия зов.
Само сянка от време остана
под клепачите с дъх на любов.
Само спомен остана след тебе - ...

Слушаме легенди, зариваме се с тях;
потъваме във приказки, търсим благодат.
Животът приказен остава недоизживян -
търсим навсякъде, но не и във нас.
Щастието наше очаква да го грабнем, ...

Дали това е Той или е навик просто,
въпрос на свикване да бъде все край мен?!
Дали това е Той или е само мостът
към моя утрешен, по-радостен и светъл ден?!
Дали не си отиде любовта ми ...

Загледа се във мен Луната
и ме посочи с поглед.
Потръпна под нозете ми Земята
и пропаст дълбока под мен се разтвори.
А Вятърът със стон изви ...

Прокарах пръсти през косите,
докоснах погледа ти скъп,
в очите ти открих мечтите,
пленяваш ме за кой ли път.
Целунах топлите ти устни ...

относно заглавието - отстраняването на буквите в скобите е въпрос на личен избор на всеки... читател
:)
И вместо да потърся позволеност,
аз в сладката прегръдка на греха,
забравям клетви, дишам учестено, ...

Денят направо ми се плези
със леден понеделнишки език,
спринтират часовете и минутите,
улавям шарено измислен миг.
А делникът ме дърпа за косата. ...

Добре сме, мамо.
Добре сме.
Само да ти кажа, мамо,
ядосах се.
Късно снощи ...

По напукани кестени
стъпва душата ми боса,
броди по улици
скитница,
старите спомени носи. ...

Дъждът отмиваше намръщена гримаса,
по пътя бял се наводниха стъпките,
отвеждаха напред към ново лято,
назад оставиха следи за връщане...
Пътят извървян рисува спомена, ...

Кафето сутрин е горчиво,
горчи ми повече и от преди.
За бучка захар моля те вежливо,
а ти ми го подправяш с капчици сълзи.
Отпивам глътка аз намръщена ...

Отивай си, та вече да олекне
от примката на твоите очи
и нощите безсънни, безконечни
със себе си далече отнеси,
че вече се задъхвам от копнежи ...

Моя радост и отмора,
мое нежно наказание,
мое слънчево сияние!
И в радост, и в мъка,
и в дни на разлъка, ...

17.09.2004г.
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...

Себастиян лежеше в леглото си, буден и загледан в нищото на тавана, и чакаше да стане време за ставане. Сякаш след цяла вечност тихият звън се разнесе сред стаята – настъпваше утрото. Той седна на ръба, провеси краката си и погледна през прозореца. Терминаторът бавно пълзеше към дома на мъжа и бавно ...

Иван и Георги седяха на върха на света и гледаха ярките светлини на огромния град. Иван се обърна към приятеля си:
- Кажи ми, Фантоме, какво виждаш?
- Нищо – отвърна фантомът. – Виждам един студен свят без никакви ценности, виждам глад и мизерия. Не знам, Гарване, те ли са жертвите или ние. Ние ги т ...