БЕЗУМНО Е
Безумно е да търсиш страсти
и истински мечти,
когато те залъгват с пасти
при все, че хлябът ти горчи. ...

Няма бряг.
Няма отлив.
И прилив няма.
Безпътен вятър.
Струните живот ...

Другата
Другата до теб ще бъде,
вечно с теб дали ще е тя,
че всичко за нея си ти...
"губи контрол" - ...

Шуми вятър.
Шумотевица.
Изгаряне - пепел,
- разруха,
- самота. ...

Приласкани от свежия полъх
сред дъха на уханни цветя -
нежно цвете на приказна пролет -
ний вървим ръка за ръка!
И сме толкова млади и влюбени, ...

Змейова горест
Змеица излита,
изгаря мечтите,
сбогува се със своя змей.
Къде ли полита? ...

Обичай ме,
каквато съм - такава!
Не казвам, че е лесно,
знам...
с такъв инат е трудно да се справиш, ...

Мили мой Хахо!
Пиша от мойте смъртни пръсти,
които без пощада ми отне!
Пиша ти, може би е късно,
но подари ми миг любов поне! ...

Един ден, когато спра да те обичам,
един ден, когато в любов на някой друг се заричам,
един ден, когато твойто име ще е спомен забравен,
избледнял, в мъката удавен, самотата опознал..
Този ден недей ти при мен да идваш, да се спираш.. ...

Обърнах ли
душата ти
с хастара вън?
Изтръсках ли
стотинките? ...

Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...

Тихо ли, тихо вали...
Лятно е.
И набързо дъжда ще премине.
Знойно слънце
ще блесне в очите ти. ...

Нощта прегърна ни и ни забрави.
Приютила ни в постелята си звездна.
Седя до теб и бдя над твоя сън,
Спи, мило! Не се буди! Спи!
Дишаш тихо до мен, ...

" Много хора не искат да погледнат истината в очите..."
... Защото истината боли. Боли толкова много, че ти се иска да затвориш очи и да продължиш напред. Живеейки в лъжа. Вярвайки в лъжа. Поемайки пътя на фалш и лицемерие. И така, ден след ден, лъжата става все по-истинска, все по-реална. Дотолкова ...

Вятър-лечител...
Един ласкав Вятър гали очите на уличните лампи,
роши опашките на бездомните котки,
милва онова куче ухапано
и странно-смешната му сянка-походка... ...

И пак си спомням твоите слова,
как ми шепнеш тихо в тъмата:
"Обичам те, една си на света",
но думите остават само спомен в душата.
Изгубих аз последните надежди ...

Разбъркани спомени
Жега, слънце, въздухът трепти...
Вятър разпилява косите ми-
от отминали безвъзвратно дни
спомени и чувства разбърква . ...

На жена ми
Защо точно мен залюби, Дяволе?!
Аз бях като другите – тих и набожен.
Просто с моята Ева откъснахме ябълката,
защото без нея не можехме. ...

С този разказ спечелих първо място в конкурса за разказ/есе на тема "Когато играя игрите за Хари Потър..."
Ето и едно от най-интересните преживявания, които съм имал.
Това се случи преди няколко зими. Навън светът беше побелял. Сополиви хора с мокри крака отиваха на работа или на училище, а аз седях ...

(на Цефулес)
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...

Колко бързо времето минава
и как време за нищо не остава...
До вчера бях дете със вдигнати опашки,
от днес съм момиче със сериозни задачи.
Мисля за това, как на утрешния ден ще продължа ...

Зърната на живота
Корем, изпълнен от наслада,
заобля женската душа
и твърдостта ù притъпява -
подготвя майката добра. ...

ДНЕС
Не се смея. Не се шегувам.
Страхувам се,
да не останеш сам със себе си
и да заключиш нашите илюзии. ...

Здравей, мое лято,
с горещия дъх на пшеница!
Здравей, мое лято,
с препускащи буйни реки!
Аз днес те посрещам ...

Погледни към безкрайното небе,
що простира се над нас.
На него свети луната,
красива, но самотна...
Загубила е тя любимия си, ...

Толкова ми липсваш,
като силна буря
в горещи летни нощи...
Толкова си близо,
а сякаш си накрай света! ...

Можеш ли да помиришеш орехите,
или гардероба обратно в своето детство?
Можеш ли да помиришеш спомените,
клавиатурата и захвърленото под клавишите вълшебство?
Някой пише по клавиатурата с маска, ...

Потопен в езерото, дълбокото,
виждах сенките там, сред дърветата,
и без дори да съм онзи - пророкът,
припознах в тях очите ти,
светещи. ...

Безумна ли бях, че те молих,
ти мен да обичаш копнях.
Какво ли аз още не сторих -
умирах за тебе, живях!
В очите ти срещах ненавист, ...