СНАХА
Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво л ...

Не съм тази, за която ме мислите,
няма нищо хубаво в мен.
Излъгах ли ви, хорица?
Как паднахте в моя плен?
Виновна съм, признавам, ...

Началото на краят
Абортът
Маруся установи, че е бременна. Страшно се изплаши, тя знаеше, че Здравко не е най-подходящият за нея човек. Не, не, че не го обичаше, но разума и подсказваше, че няма да бъде щастлива. Той харесваше жените, компаниите, чашката. Досега това я привличаше, бе предизвикателств ...

Дъждовно падат в мен мечтите
от сън далечен, време минало...
За да притихнат под сланите
в душа, от дълго чакане изстинала!
Да ме погледне щъркел, в полет извисил се. ...

(посветено)
Не тъгувай по измамно бъдеще,
по щастие, измислено от хората.
Понякога го търсим и се връщаме,
залитайки от пътя и умората. ...

Ако ти дотрябва светлина - написах ти "прозорец".
Ха, виж - поляна, мушмули, а по-нататък и гора.
Тъй хубаво и свежо, сякаш полет.
Излез през него. Какво, да не искаш и врата?
Събуй се боса и тревата мека усети, ...

После някой ни е крив. Кой ни е крив? Управляващите? Естествено, че това ще каже всеки българин. Аз пък ще му кажа: “Абе ей, аланкоолу, кой ги избра тия управляващи, бе?! Нали ти (не) отиде и си пусна вота за тях.” В демокрация живеем.
Пък някой ни е крив. Кой ни е крив? Такива сме си всичките. Чака ...

- Скъпа, моля те!
- Не!
- Моля те, прасковке, прости ми.
- Казах не! Това е непростимо!
- Недей, миличко, виж какви цветя ти купих само, но ти си много по-хубава от тях. ...

Полите на роклята ми се развяваха от хладния вятър, проникващ през отворената балконска врата. Нощта отдавна бе спуснала своето було върху света и пред мен се разкриваше единствено тъмнината на градината отпред, граничеща на запад с необятни полета. В далечината примигваха, сякаш разлюлени от вятъра ...

Намери ме,
намерих те
в миг
безбрежно тъжен, тих…
а пътят ми, ...

Нощта носи в косите си тайни,
чиито пазители са звездите.
Вятърът забравя всеки лист, докоснал земята.
И всичко е преходно -
дори скалите се превръщат в пясък.

Премеждията на един дух
Аз съм дух. Тежка верига свързва ефирното ми тяло със земните неволи. Докато бях още човек, аз бях затворен в онази ужасна черупка, която наричат "тяло". Когато Косачът на души дойде, той взе онази смешна девет-грамова фукла - душата, а аз полетях свободен. Уви, радостта ми п ...

Безсънно, безподобно, безименно, безсилно,
безвластно, безпределно, безумно и безсмислено,
на дъното, на кея, на блатото в средата,
на косъм от финала, на злото в планината,
обичана и мразена, отхвърлена, желана, ...

ЗА МЕН СИ ТИ
За мен си ти душа безценна,
която храни моя дух.
Жена бленувана и прелестна,
даряваща ме с истинска любов. ...

Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защо ...

Безмълвно изгряваше слънцето
Нощта сe оттегли безропотно
Безсрамно изсипано щастие
В безсмислена битка с ентропията

Окована ®
Щом моята любов за теб не стига,
кой повече от мен ще ти даде!
За любовта днес пиша книга,
дано до истината тя ме отведе! ...

Толкова си нежен тази вечер,
мили мой, не ще ти устоя.
Ще сторя нещо аз,
жаждата за да си утоля.
Рисуваш ме полугола, ...

3.
Не издържаше!
Имаше моменти, когато просто искаше да се скрие някъде, да се загуби за седмица или две...
Погледна умореното си, подпухнало лице в широкото огледало и не се позна.
Това леко подпухнало, с позасъхнала кожа лице - не беше нейното. ...

Избрах твоя превод да е верният,
защото истините не спестяваш.
И грубостта, оная скверната,
я пишеш, без да заблуждаваш.
Огледай първо материала, нека ...

Престори се, че още ме виждаш красива,
че е светло наоколо.
Има цветя...
Престори се, че вярваш на всичко наивно
и тогава ще видиш ...

Следобедът е мърляво бездомно куче,
захапало си тънката опашка –
от своята самодостатъчност пленено,
прилежно преброява си бълхите.
Мирише на напечена трева, на лято: ...

Отекват стъпките ти - следоносни.
Поглъщам ехото, за да си в мен.
И цветен още малко да те нося,
преди да станеш пак обикновен.
И сам. И сив. С тълпата да се слееш. ...

Денят протегна светлите си длани,
очите си сънливи да измие
във клоните на старото дърво,
прашасал гълъб от росата пие.
Най–вкусното еспресо на света ...

Всичко е точно, както винаги-
същите думи, същите фрази,
а на съмненията сянката изстинала
те пълни вече със зараза.
Отпървом малко - не и вЕрвай! ...

Крилата ми отрязани кървят
а болката боде в душата
Надежди счупени - мълчат
и давят се отнесени с Тъгата
А дири кървави проправят ...

What happened to you and me?
One moment changed everything
It's done and there's no way to take it back
Mistake gave me the pain I never had
There is no way to justify it so ...

Daughtry - Open Up Your Eyes
A single rose left to remember
As a single tear falls from her eye
Another cold day in December
A year from the day she said goodbye ...

Случайно вчера пътя ми пресече
приятел стар със сълзи във очите.
"В живота сам съм!", той ми рече
и на колене примоли: "Помогни ми!
Искам любовта да разбера какво е, ...

- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът. ...

Остави ме да потъна в сън незавършен... В бялата мъгла да се скрия... да се скрия и да ме намериш... тъй малка и невинна по пътя да тичам... път, с розите бели в ръка, подарени от Любовта!... И синя бездна е обгърнала детето... а детето се влюбва в малка нимфа, изчезваща като прах, от вятъра понесен ...

Сърце ранено, на самота обрече го, уви.
В самота да тъне и гори.
В самота да плаче, да тъжи.
И в забрава да потъне.
И в забрава да замълчи. ...

Покори ме
от първия миг.
Плени ме,
пленница станах...
Потънах в очи, ...

Здравей! Не съм те виждала отдавна...
(Абсурдно е със теб, че си говоря!
Картинката, навярно, е забавна!...
Защо тогава трябва ми опора?
И ноктите във дланите се впиват, ...

Затварям пак очи,
Да си представя се опитвам
Разкошното лице, обляно в слънчеви лъчи,
А кожата кат диамант ги отразява...
Човек, но повече вампир...

Той чакаше до глинените пластики,
оставени под сянката на пиниите,
и с длани в раздробените им части,
залепяше парчетата със тиня.
И празен поглед хвърляше до тръните, ...

Понякога имам нужда
от сбъдване.
Без очила,
без огледала.
Тихо и нежно ...