Ами сега, обич моя...
Ами сега, обич моя, след като ме напусна
как ще преживея поредния ден,
да гледам как мечтите ми стават на пепел,
а надеждите ми се превръщат в буци пръст. ...

Hold Me
Like The River Jordan
And I Will Then Say To Thee
You Are My Friend
Задръж ме ...

Може би, когато съм до там,
там, където времето ми свършва,
ти ще си последният ми свят,
(в мислите си) който ще потърся.
В дирите на плахите слова, ...

Кротко полягат вълните,
тихо заспиват в морето.
Вятър приспивно им пее.
Чайки кръжат и разнасят
нежната люлчина песен. ...

I feel guilty
my words are empty
no signs to give you
i don't have the time for you
you say i'm heartless ...

Don't try to explain your mind
I know what's happening here
One minute, it's love
And, suddenly, it's like a battlefield
One word turns into a ...

И след двадесет години, за един философ правилното
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...

Тази рибка на пръта, на другия край,
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие... ...

Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...

СТИХОВЕ
Защо се блъскат стиховете мои?
По пътя на вените, в едно с кръвта.
Не спят като думите - спокойни,
а дърпат, късат на нервите връвта. ...

Светлинен лъч
в тъмното небе
дойде и в миг
порази
невярващи души. ...

Тъга
Душата мрачното време попива -
черните краски отвътре изпълват
и тръгват по артерии и вени,
нежния цвят на живота убиват. ...

Сънят на поета
Аз мисля си, че съм поет.
Избрал съм своята Голгота.
Сънувах лавровия си венец,
а трънен сложи ми животът. ...

"Дума, убиваща всеки.
Залез, последен за мен.
Вяра, надежда - умрели.
Най-хубав, последният ден."
Очи, пронизващи всеки. ...

Когато си тръгнах, оставих самотно
детето във дългата нощ.
Да търси във мрака,
да търси във тъмното
онази, която зовяха любов. ...

Благодаря ти, дъще, за сладкото писмо,
единствена моя надежда над злото.
Аз всяка вечер заспивам със него в леглото
и всяка сутрин вярвам в живота,
повече от тези до мойто легло. ...

Поднасяш ми сладки череши в купичка с лед...
А до нея - подправките...
Бучки горчива сол и бодли от роза...
Цветове още няма - знам.
Не ги и търся - ...

Сама. Отново сама.
Сама със свойта самота...
Мечта. Отново мечта.
Мечта си бил ти поредна...
Сълза. Отново сълза. ...

Скъпо струвам, не можеш ме купи.
Четвърт тиха луна с три звезди.
И любов от вина отмаляла,
като сини подводни скали.
Все от теб да си тръгна сънувах ...

И както в приказките някой беше писал:
"...един принц принцесата спаси..."
и даде й живот и смисъл,
и в радост деня й освети.
И той поискал да я води сам ...

Какво е животът без теб –
студ, скованост и лед.
Сърцето няма да бие,
а от болка ще вие.
Слънцето няма да топли, ...

...
1.
Поглед, усмивка, целувка...
Ласка, прегръдка, милувка...
Трепет, радост, вълнение, ...

Другар
Мойто пале Чочко,
верен е другар.
С характер прави всичко,
няма господар. ...

Механизмът на живота се задвижва -
проскърцва като стара кинолента,
а чувствата са семенен зародиш,
покълващи във сивия ни делник.
В очакване светът да затупти - ...

Наситих се на себе си.
На надеждите скъсани.
На непокорените хълмове.
На неизвървените мостове.
Разлята. (Не)осъзната... ...

Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...

Грях ли е, че те обичам,
но не като приятел?!
Грях ли е, че огън
сърцето ми изпепелява?!
Изричам го! ...

Обичам да стоя отстрани, да съм в сянка - тъй незабележима, тиха и потайна - само да наблюдавам.
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...

Сърцето на болката -
пламнало в огън око -
пронизва нощта
и безпаметно,
стържещо вия. ...

не е лесно
да бъдеш различен
да попиваш с очи красотата
докато всички други
гледат намръщено ...

Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...

Без душа
Звездите студено примигват
във нощното бледо небе...
Как искам сега да ги стигна,
да стигна звездите с ръце! ...

Слънцето ме заслепява,
гали ме със нежните лъчи
и спомени по мен оставя -
разказва ми за миналите дни.
Слънцето е толкова далече ...

В кристална утринна забрава
протяга слънцето лъчи,
към плажа хладен, още нощен,
окъпан в морските вълни.
И идва юли с тихо утро, ...

Предчувствие
на мама
И ти ще си отидеш някой ден -
ръцете си ще скръстиш отмалели,
а после като черна птица в мен ...