Безумно ми е!
Да живея, да вярвам,
дори и да говоря!
Безумно ли е!?
Да докажеш, да покажеш, ...

Делят ни дни, а може би години,
делят ни време и тъга,
делят ни вече няколко години,
а само спомена остана ни сега!
Дели ни и времето сушево, ...

Забавни български хроники
Част първа
Хан Аспарух или как една любов стана причина
за създаването на една държава
Спокойно можем да наречем хан Аспарух - човекът с многото имена. Ако живееше в днешно време, се обзалагам, че Интерпол щеше да срещне сериозни трудности по неговото издирване, а за залавя ...

Ако за всяка пролята сълза ми платиш -
тогава ще бъда безкрайно богата.
Ако въздишките по тебе ми възстановиш -
ще мога да покрия с тях земята.
Ако безсънните нощи реша да ти върна, ...

Когато ме посрещна беше тихо,
а нощите - безумно кратки,
пресичаха се думите ти в мен
и нежно падаха като молитва.
Когато те посрещнах беше ясно ...

Днес имах работа и трябваше да ползвам услугите на автобус. Застанах на спирката и си зачаках. Знаех, че номера, който наближава отива там, където искам, освен това го прочетох и на табелата. Качих се, имаше свободни места и седнах; взех си билетче и загледах през прозореца. След две спирки се усети ...

Не ме докосвай -
настрани от мене ти бъди.
Не погледа ти ми влияе,
ни големите ръце.
А думите коварни, ...

Живееш в мен, пробуждаш се в мен,
напираш в мен, съпътстваш ме ден
след ден.
Жадуваш с мен, тъгуваш с мен,
сбогуваш с мен, успокояваш ме, ...

По-красива от луната
Привлече ме, привлече ме...
Но какво? Но какво?
Погледнах в очите ú.
Някак винаги съм бил уплашен от синьото. ...

Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на ...

Хем вече си голяма, хем съвсем не си.
Коланът на дънките започва да стяга.
Чантата с учебници започва да тежи.
Добре, че имаш кой да ти помага.
Ти много скоро ще си вече със дете. ...

Трудно е да издържиш,
когато те боли,
когато ти тежи
и искаш да избягаш...
Трудно е да станеш и да продължиш, ...

Кому ли е нужна войната?
Тя носи само разруха и смърт.
Черна кръв, попила в тревата,
мъртви тела по прашния път.
Невинни жертви взема войната. ...

Ще преодолея този трап и тази болка,
повярвай ми ще стигна надалеч.
Защо очите ти се смеят - аз съм ловка,
не вярваш ли? Опитай ме - късмет.
Ще ти горчи от сладост в устните ми влажни ...

БОЯН
Посветено на моята майка...
Той вървеше смело напред. По младото му и красиво лице бе изписана решимост.
Лека самодоволна усмивка се плъзна по устните му, когато се обърна назад и видя колко много хора са го последвали. За него беше истинска победа, че е успял да убеди толкова хора в правотата ...

Стоя пред теб...
С горещи устни ме докосваш,
ръце прокарваш по моите бедра.
Разтваряш ги...
И в дива страст потапяш се сега. ...

Седя объркана от своите мисли
и се чудя къде се къса нишката,
когато потъвам в заблуди и измами,
когато загубвам пътеката между треви и дъбрави.
Загърбих цялата си гордост и пристрастия, ...

Криза.
С настървение поддържано отчаяние,
проблясъци утежняват страданието.
Безпричинно нямо нежелание
за каквато и да е било промяна. ...

В смъртта се всеки смъртен е безсмъртен -
в способността си да остави
след себе си
несплетени дълги нишки,
размотани от кълбото на съдбата. ...

Не те бленувах и не те мечтаех.
Аз теб те изживях...
По криволиците в житейските пътеки
вървеше нежна ти, до тебе влюбен аз вървях...
Ръцете вплели в страстите горещи, ...

Мразя студеното утро на сивия ден,
което облачно и в синьо се променя.
Мразя го, защото то е като мен.
Променливо, както морето се променя.
Не понасям смяната на настроения. ...

Приказно момиче
(на сестра ми)
В косите ти слънцето заплита златна мрежа,
по бузите ти ягоди оставили следи,
кожата ти като боров въздух е свежа, ...

"Любов"
Любов! Какво си ти, любов?
Дали така красиво и свято чувство
и всеки път да чувам хорски зов...
Колко си прекрасно нещо! ...

Надежда, която ни дава
със мънички ръце.
Надежда, която ни дава
грейнали лица.
Надежда, която ни дава ...

Кръвта се стича по ръцете ми
на пода на сърцето ти.
Не виждаш ли?
Не чуваш ли
тишината в очите ми? ...

Как жарко ме изпива Слънцето.
Лятото ме поглъща на парчета,
горчива.
А как непохабена, жизнена и млада
трябваше да бъда. ...

Две тъжни детски очи ме гледат
и питат без думи "Защо?".
Треперят устицата малки
и сълзите блясват за миг.
Потичат. ...

Къде отиде ти? Защо така избяга?
Премина през гората сам.
Самотна, цяла вечер плаках и те чаках,
сгушена без своята любов и блян.
Не ме обичаш? Иска ми се да не вярвам. ...

За тебе бих свалил дори звездите,
за теб бих преплувал аз водите.
За теб аз със зъби бих се борил,
за тебе всичко на света бих сторил.
Без тебе тъжна е дори луната, ...

Сега боли, но болката ще спре.
Ще мине време, сърцето ти ще разбере.
Какво за мен бил си ти
и какво ми причини.
Ограби моята душа ...

Щурчо свири от зори,
че е канен на свирня –
ще венчава две сърни
сред вековната гора…
Меца – чула от Балкана ...

ПРИКАЗКА ЗА МЪРЗЕЛA
И ОЩЕ НЕЩО
Някога във замък стар
живял щастливо и богато
мъдър и обичан цар, ...

Цикъл „Разкази от улицата”
Влакът бяга, звънят колелата,
още малко и пак у дома,
да си хапна от бобеца сладък,
за ден-два да не бъдеш сама. ...

Туристи
Към планински върхове
славно сме поели.
И в колона по един
бодро ний вървиме. ...

Гузен ти пред мен стоиш
и с неуверен поглед гледаш,
изглежда мислиш си за нея и тъжиш,
ала не искаш с мене да споделяш.
Вървиш замислен, а дали броиш ...

И спускаше клепачи
бавно
бавно
бавно
ресниците му звездни пътуваха ...

Знам, че мен обичаш.
Знам и че няма друга.
Знам, защото го изричаш
всеки ден със мъка.
Ти ми се кълнеш във вярност ...

Край безброй планини вилнее северен вятър и всичко след себе си той разпилява. След това северен дъжд пронизва вечните скали и причинява много беди. Раздалечават се тъмните облаци. Слънцето проблясва в очите на хората. Но те тъжни са. Защо ли? Защото северният дъжд мечтите им разруши. Но слънцето ще ...

Какво ти пука всъщност тишината,
горчилката на хапчето за сън,
задушната прегръдка на мъглата,
забитият в душата остър трън?...
Защо наричаш бурята - приятел ...