Квартирите са празни.
Изгонени наематели
скандират безобразно,
че да ги върна е желателно.
Но техните багажи ...

Спестете ми всичко,
което харесвате вие,
искам само
улична лампа да ми свети
и под нея пейка - ...

пресякоха се пътищата в нас
аз бях земя
а ти небе
заглъхнаха ни стъпките
по хоризонта ...

На заранта бесът се обузда.
И скри страстта прилежно под дюшека.
Изтри със пръст смутената луна
и си навлече вчерашните дрехи.
Приличаше на всекиго от нас - ...

Ц В Е Т Я
Всеки изгрев е различен,
всеки е неповторим!
Ден със ден не си приличат,
нов, красив, незабравим. ...

Исках да съм само аз. Сама.
В твоя свят, изгарящ от желания.
Не е възможно. Зная, че греша,
а съвестта ми плаче от терзания.
Парцалена е куклата пред теб. ...

С вдигната глава вървя напред
и срещам се с нови приятели,
но не вярвам на всеки, както повярвах на теб,
вече знам, че между тях ще има предатели.
Мислиш, че без теб животът ми не струва. ...

Дълго ще започва пролетта.
Чак докато думите се свършат.
Чак докато страшно натежат,
трудни и лениви като стършели...
Чак когато някоя липа ...

Животът е низ от контрастни моменти...
съдбата - зловеща ирония,
любов и омраза - постоянни фрагменти
и някак химерна хармония.
Тук всяко грозно престъпление ...

СРЕЩА
Пак е пуста масата край мен.
Кафето ú стои неизпито.
Свеждам поглед уморен -
сервитьорът гледа ме сърдито. ...

Аз избързвам, ти забавяш,
птица съм, а ти си залив тих.
Аз си спомням, ти забравяш -
май сме на различни честоти...
Две прашинки от безкрая - ...

Чуй!
Май вика някой!
Послушай, де!
Поне за малко обърни внимание!
Къде? ...

Откъснах теменужки,
нежни и красиви.
Обич те даряват,
нищо, че са сини.
Ухаят теменуги ...

Загуби си спокойствието някъде,
по пътя към желанието крайно...
Сънят изчезна там, на тиха пряка,
така далеч от рая...
Безсрамието стана искреност ...

Мъглите излитат от планинските писти
нагоре, нагоре… Небето се чисти,
проблясва лазурното синьо в тревога.
Земята се къпе в очите на Бога.
Обличам душата си в есенна шума. ...

Една любов угасна в мрака,
като болна, умираща звезда.
Една душа самотна плака,
че изгуби нежността.
Една любов убита чака ...

Не е знаела, няма да знае,
не знае каква е, нали?
Онази безсъвестна нужда
да съдим любовта
в море от сълзи... ...

По устните ми да четеш,
по допира и кожата горяща,
без думи ти ще разбереш,
за моето сърце любящо.
По пръстите ми да четеш, ...

Останах само глас.
Деца, деца, не искам да ви плаша,
ала животът е пред вас.
И бъдещето е по-малко мое,
повечето - ваше. ...

Видях в твоите очи
огънче скрито
да гори... за мен.
Усетих в твоите ръце
топлина... за мен. ...

Нищо не помръдваше тази вечер. Нямаше нито звук. Дори и файтони не минаваха по павираните улици. Всичко беше пусто. Но аз все пак имах работа. Спрях до една малка къщичка.Ослушах се за момент. Нищо. Всички хора си бяха легнали спокойно по леглата и бяха залостили вратите. Подухна вятър, от който няк ...

Очакване
Kаква неясна тишина
и този дъжд отвън на пръсти,
а в стаята лежи жена,
почти разголена до кръста. ...

Пустинни бури мислите ми разпиляха.
Унищожават ме
– стихиите на Пясъчната памет...
А след като са вече разрушили
устоите на моето съзнание, ...

Любовта може да те сполети навсякъде, има много начини да я срещнеш, а така малко трябва, за да я изгубиш в миг. Търсиш я много години, надяваш се, отказваш се, загубваш се, загубваш вяра, че я има някъде там, за теб. Колко много пъти си се разминавал с нея или си виждал лъжливото й лице, мислейки, ...

Изумена луна
И всяка дума вече е излишна.
А погледите капят като кръв
по пролетните млади листи,
окъпани от пролетния дъжд. ...

Да обичаш – това е дихание,
глътка въздух, живот и наслада.
Ти се раждаш сред лунно сияние
и не искаш да има пощада
за сърцето ти. Огнена диря ...

Земя,натежала от обич,
зачевай в недрата си плод.
Посрещай пак новата пролет -
под бисерно чист небосвод.
И нека запеят стрехите ...

Синя мъгла гали тревата.
Рано сутрин редки минувачи - стъпват, глъхнат по гривата на настръхналия изгрев.
Влажните улици разтварят неговата сянка.
Стъпвам.
Локвите обгръщат с нежни пръстени разредените ми крачки. ...

По дяволите!
Знаеш, че боли.
Отвори се в гърдите ми
онази
стара рана... ...

Две птици сред простора полудели -
човешките съдби разплитат там.
За обич споделена зажаднели,
летят над болка и над срам...
Светът под тях е в облаци забулен, ...

Ръцете ми са сухи и студени
като ненужни корабни въжета.
Очите ми, удавено солени,
приличат на препънати морета.
Погледът превръща хоризонта ...