Никога не съм очаквала, че „животът” е способен да ми поднесе подобно нещо.
Той дойде едно лято при баба си на гости в малкото провинциално градче. Беше висок, мускулест – най-прекрасното нещо създавано от големия взрив насам. Очите му бяха черни, а миглите големи и гъсти. От него се излъчваше по-ск ...

В страх и ужас изпадам, щом те няма,
щом малко километри ни делят,
но винаги аз зная, че в прегръдките ти
съм добре дошла...
Прегръдките ти мой дом са, ...

*Това ми е първи превод, приемам всякакви критики :) *
Evergrey - These Scars
I walk towards the setting sun
I'll prove to them that I am one
enslaved by their hearts so torn ...

Superchic - Stand In The Rain
She never slows down.
She doesn't know why but she knows that when she's all alone, feels like its all coming down
She won't turn around
The shadows are long and she fears if she cries that first tear, the tears will not stop raining down ...

Rammstein - Stirb nicht vor mir
Die Nacht offnet ihren Schoss,
das Kind heisst Einsamkeit -
es ist kalt und regungslos...
Ich weine leise in die Zeit. ...

Backstreet Boys - Just Want You To Know
Lookin' at your picture from when we first met
You gave me a smile that I could never forget
And nothing I could do
Could protect me from you that night ...

Goga Sekulic (duet Osman Hadzic)
Tvoje oci
Oci su ti izdajice plave
svaku vijest mi prije tebe jave
ono sto mi tvoje usne cute ...

Още седмица Москва ще обсебвам...
Зачертквам фантазиите от списъка...
Моите желания, свързани с тебе...
Романтичка съм - и в групата на риска...
Вече Пролетта простудено дъжди... ...

I’ll seek you out
Flay you alive
One more word and you won’t survive
And I’m not scared of your stolen power
I see right through you any hour ...

Мама патка със децата
тръгна бързо към реката,
като влакче наредени,
жълти патета засмени.
Тръгнали са на разходка ...

Saratoga - Lejos de ti
Hoy de nuevo el silencio Днес отново тишината
loco me volvió. ме побърка.
Siento rabia, siento miedo Чувствам ярост, усещам страх
y todo es negro hoy. и всичко е черно... днес. ...

Бях просто дете.
Обикновено... и все пак различно.
Малко, страхливо врабче,
което обаче не чурулика.
Усещах в себе си сърцето, ...

Как искам пак да те прегърна,
да зърна твоите очи,
да мога времето да върна,
отново да сме аз и ти.
Уви, съдбата раздели ни. ...

Само за миг ела.
Погледни ме.
Слънцето вече
го няма.
Студено ми е. ...

Селото се пробуди от ужасяващ вик - керемиди падаха от покривите, а птиците излетяха от гнездата си. Малко след това ловците бяха на площада, нарамили пушки. Те бяха решили, че вълкът единак отново е нападнал добитъка им. Разделиха се на групи, пребродиха цялото село, но... - нищо. Когато се върнаха ...

Докосване на устни.
Тракане на куфари,
на кондуктор,
и на път.
Ръкомахат клоните, ...

Вятърът в косите ми прошепна:
"Защо си все сама?"
Думата "сама" глухо отекна
и остана тишината една.
Сълза по бузата се стече ...

Пише ми се.
Пие ми се.
Не ми се работи.
Не пиша.
Не пия. ...

Не ме вини, че те обичам,
че теб избрах, че в тебе се влюбих,
не ме вини, че те жадувам -
по теб ума си аз загубих.
Не ме вини, че често те сънувам, ...

Заставаш истинска пред мен,
вълнуваща и нежна,
по-красива и от цвете.
Ти си пролетен гоблен,
Дух велик в теб втъкал е ...

Дали съм се родила като птица,
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?
Или съм се родила като хищник...? ...

Совата изписука в тъмнината. Листата на явора, в двора на Лазаринкини, шушнеха тихичко. До плета зад навеса се промъкна сянка. Очите на совата любопитно следяха движенията и. Тя утихна и зачака...
Лазаринка безшумно премина край нацъфтелите нарциси и лалета, които спяха непробудно. Бялата ръчица, пр ...

Какъв прекрасен ден, когато ти се появи,
сърцата ни на всички стопли и с много щастие ни дари.
Така сияйно и красиво е твойто нежно личице
и със всеки поглед то у нас разкрива
как силно се обича желаното дете. ...

Какво е животът - нещо вълшебно!
Веднъж живее всеки човек.
Но по петите му дебне и нещо враждебно,
познато на всички ни от векове наред.
Човек се ражда, живее, умира... ...

П У Ш К И Н
Есе
През месец март Пушкин няколко пъти посети моя дом и моето съзнание, така че възбуди отново възхищението ми към поета и неговите стихове. И разбира се породи някои мисли в мен, които искам да споделя.
През този месец имах рожден ден и от много добър приятел получих подарък - едно лук ...

НОРМАЛЕН ЛИ Е ТОЗИ СВЯТ?
Умислен, днешният човек,
отнесен някъде лети.
Във двадесет и първи век
това нормално е, нали? ...

Поздрав, слънчево момиче,
дошло с южняка в пролетта,
с дъх на цъфнали кокичета
и свежа, цветна красота.
Усмихвай се на дните си пред тебе, ...

Сънуван спомен с ласки нежни
подклажда
тлеещи мечти,
възражда
някаква надежда, ...

Този ден апартаментът щеше да се сбогува със своето минало. Това дълго време му се струваше невъзможно, все пак близо петдесет години минаха от деня, когато го построиха. Израсна в тих квартал, почти в края на София тогава. Сега си е направо център. Старият учител, който го построи казваше - отивам ...

Да си прост е божи дар,
в много случаи е цяр.
Колкото по-прост си, човече,
стигаш толкоз по-далече!
За едната част човешка, ...

дъх върбов плиснаха
в косите на деня
ветрените южни шепи
два ранни лъча слънчеви
по сънната земя ...

Дегустация
Дегустирам извезани малки следи
по бръчки, узрели за волност.
Като свежа роса пропълзяват сълзи,
прокрадва се тихо усещане ново… ...

Какво от теб остана във дома ми?
май връхна дреха - като прилеп сив,
на закачалката е кацнала и тъжно
чете най-новия ми стих.
И ароматът на цигара на балкона ...

Котаракът подгони малкото, сиво мишле и в момент, когато кръжеше из полупразната стая, с овехтели мебели, се появи Мизерников. Прегърбен, с позакърпен тук-там халат, обут в домашни пантофи, които всеки момент щяха да предадат Богу дух.
Мишлето уплашено, неусетно прескочи през десния му крак и продъл ...