Усмивката е най-красивото творение на природата. Чудели ли сте се защо няма грозни булки? Или защо малките деца са “сладки”? Много е просто - защото са усмихнати!
Ако всеки от нас се усмихва един път повече всеки ден, в сравнение с предишния, животът ни и светът около нас ще станат по-красиви и по-д ...
... Миш миш миш...
- А?! - сепна се почти заспалият Но Щен Вълк. - Какво каза?
- Ммм - сънено измърмори Ко Та Рак. - Заспивай, Но! Нищо не съм казал.
"Причуло ми се е" - помисли си вълкът и отново положи глава върху възглавницата си.
... Време е да спиш... ...
Само стръмни сокаци довеждат до мойта врата,
а пък тя е отворена – няма ни брава, ни ключове.
Знам, че който достигне до тук, се нарича приятел,
затова и не вързах на двора си гладни, зли кучета.
Не поисках под моите стъпки да никне лъжа ...
Кажи ми, че не мога да обичам.
Излъжи ме, че не мога да горя.
Не искам да съм малко птиче,
а орел красив с разперени крила.
Кажи ми, че от мене нямаш нужда. ...
Болко ле болчице, утре си тръгвам от тебе.
Лазя и пука под пръстите пътят ми леден.
Има любов, от която струят метастази.
Няма да можеш, недей ме от нея опазва.
Болко ле болчице, свикнал съм с теб, а болиш ме. ...
Стоя пред теб, облечена във рокля от сатен.
От красотата моя тази нощ си запленен.
Очите ти тъй лакомо във мен се взират.
Желания и плам от тях извират.
Във погледа ти виждам в този миг промяна. ...
Като на шега, смешното и тъжното държат се за ръка...
Като на шега, устните сълзи изпиват на разлъка...
Усмивките си със сълзи ние раздаваме,
а сълзите с усмивки ние заличаваме...
Като на шега, животът романтично хубав е... ...
Да пиша песен, за тишината, предполагам е безсмислено,
такава песен стойност никаква не притежава,
съжалявам, задължава ме изкуството,
в музика света действителен да претворявам.
Да затвориш нищото във петолиния, ...
Непреодолимо много се страхувам,
а самата аз не зная, от какво.
Опитвам сънищата си да разтълкувам
и постоянно питам се "Защо?".
Защо, когато остана сама, ...
Под миглите ми, ангелско крило,
сърцето ти потрепва като птиче.
Денят и мракът сливат се в едно.
И пак си ти момче, а аз - момиче.
Нежността годините изми. ...
Цветът на утрото е като стар ликьор –
две капки злато с кехлибарена мъгла,
от вчера вестник, чаша и кибрит,
моливи, незапалена лула. . .
Лула ли казах, не е ли Луна ? ...
Така близо си, а си тъй далечен!
Така нежен си, а всъщност груб!
Така мой си, а на друга си обречен!
Така топло е, а мен скова ме студ!
Така хубави са твоите очи, ...
Всеки, който погледне в онзи кладенец пуст,
хвърля своята сянка и водата се стапя.
Огледало житейско на душевния трус.
В дълбините единствено тинята цапа.
Зеленясват стените като спряло сърце. ...
Не искам рози, нито чудеса,
(звездите за небето са родени),
във зимата не търся пролетта,
светът след всеки дъжд не се променя.
Дъгата не затваряй в моя дом, ...