Глава 13 - Среща, къща и кум
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. ...

Не ме превръщай в крадец на минути,
времето ограбва повече от мен
и докато чакаме за думите нечути,
ще отмъкне краткотрайния ни плен.
Не ме превръщай в просеща за нежност, ...

За нея знаят даже в Авиньон -
ефирна, млада, истински бонбон,
със кожа бяла, като порцелан,
изискан маниер, акцент, сопран,
и всичко, що кръвта го синя иска, ...

Мога ли да те обичам вечно?
Да шепна всяка сутрин твойто име...
Ти да молиш: "Погали ме нежно..."...
И накрая да ми кажеш: "С тебе отведи ме".
Позволи ми да те имам вечно! ...

Щом ме обичаш - в шепа ме запази!
Сърцето си дадох - да имаш...
Можеш ли обичта ми да съхраниш?!
Ако не можеш - кажи ми!
Небето, без твоите очи, ми е малко... ...

“Sincerly yours”
i burn the pages in my head
but the memories are so clear
a thousand words just left unsaid
and you never shed a tear ...

FREDDIE MERCURY
LIVING ON MY OWN
Sometimes I feel I'm gonna break down and cry
Nowhere to go nothing to do with my time
I get lonely so lonely living on my own ...

Невинна и наивна
Родих се невинна като всеки -
поела първия си земен дъх,
душа невинна в тяло на новородено.
Растях невинна и наивна - ...

В очите ми не се побира вече
ни жаждата по теб,
ни малката сълза отронена.
Но от мечтите си не се отказвам,
защото дълго, много дълго ...

Иска ми се да отмия тебе от сърцето
и прободните игли да не кървят.
Да съм същото усмихнато дете, което
е събрало във очите си звезди.
Да съм пак онази стара детска песен ...

Понякога обичаме... Понякога избързваме и се проваляме толкова глупаво в желанието си да получим невъзможното! Искайки още и още, загубваме малкото, което сме имали. Без да мислим, импулсивно, оставяме любимия човек да си тръгне... Скриваме обичта си с мълчание, макар че само тя ни кара да се чувств ...

Ако топъл южен полъх те докосне,
в него ще откриеш мойта топлина.
Веднъж в живота някой омагьосва
с две капки от онази, живата вода.
Спомни си дните, през които заваля ...

Светулка ли разпали
твойте мисли
или душата ти
от обич има нужда?
Далечна, непозната ...

Не си отивай.
Погледни ме.
(Отвори очи!)
Подишай още малко с мен поне...
Нека ти кажа ...

Оказа се, че Криси живееше съвсем близо до къщата на Алекс. Само на 2 преки, на около 5 минути път. Тя реши, че както и да постъпи сега, трябва задължително да е поговорила първо с него. Уважаваше правото му да я отхвърли – той беше фронтмен на групата и наистина имаше това право – но все пак реши, ...

...
Една грешка и всичко се променя, една грешка и нейния свят той ти отнема и разбираш, че си минало без бъдеще вече ти.
Със сълзи не ще я трогнеш, знаеш, че си отива тя... отдалечава се и да сториш нещо - Не можеш!
Приемаш, че ще е щастлива, но не в твоите обятия, не в силните ти ръце.
Ще мислиш, ...

Залитам... Ще падна... Пропаст... Страх...
Бездънна пропаст - тъмна и някак нереална.
Ти протягаш ръка и ме хващаш.
В ръцете ти се чувствам сигурна.
Все това познато чувство на уют,на нещо изживяно и познато. ...

Как потрепва твоето тяло под моето...
Как сладко настръхваш... слади...
Всеки досег е малка наслада...
А безсрамно шоколадът горчи...
Ти замлъкна... ...

Над гори и над поля
вятър облаци събра,
плисна дъжд – да напои
жадни твари и ели…
Скри се мравче под листенце, ...

Направо не мога да повярвам колко злобни са станали хората. В отношенията царят завист, пренебрежение и презрение, няма толерантност, човещина, разбиране. Сякаш някакъв зъл демон е обсебил душите ни. Гледаме отвисоко един на друг, правим си мръсно с лекота и сме забравили какво означава да си извисе ...

Така премина първият учебен ден за Колчо. Когато тръгна за кръчмата на Моралията, той престъпваше като малко агънце пред добрата майка, от която щеше да получи топлата си храна.
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един ...

Палиш ли още нощите с дълги фитили,
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият. ...

Птича серенада
буди тишината.
С трепетна наслада
пълни сетивата.
Влюбен в хора чуден, ...

Направи ми гердан от ръцете си сплетени,
а на кръста ми пояс сложи от листа,
заведи ме в колибата под ветровете,
дай ми храна, напои ме с вода.
Направи ми обувки от твоите длани, ...

Този дъх ще опива от обич
на разцъфнали майски лъчи,
ако спреш под салкъмите бели
и погледнеш във мойте очи.
Там ще видиш звънци натежали ...

Обречен на остатъци от ласки
и на безброй самотни часове,
залъган с обещания неясни,
погълнал всички мои грехове
ти пак стоиш до мене неизменно. ...

Не искам утре да умра -
сърцето ми да спре да бие.
Не искам утре да умра -
от чашата ми друг да пие.
Не искам да затворя аз очи ...

До колене нагазили в морето на спасените,
с разгърдени аритмии, с пресъхнали проблеми,
във виното на плитката любов сега се давят.
Защо им е да търсят бряг, щом сламката улавят?
До гуша им са чашите, разлети от русалките. ...

Равновесие
Непрекъснато търся равновесие
между времето и себе си…
Времето натрупва… мисли…
като раздиплена вода… ...

Отражения
Този толкова стар булевард
с дървета над хора и грижи,
как е павирал целия град -
сиви мисли цветното движи. ...

Заслушай песента на птиците,
щом пролетният вятър те повее.
Отдай се сладостно на мислите
и всяка птица за теб ще запее...
И в лятото притихвай с птиците ...

Обичта ми
като пеперуда
ще те търси – крехка и ранима;
плахо ще докосва
и застива ...

Аз съм калинка
на лист боровинка,
на твоите въпроси
отговор нося.
Пак съм детето ...

Без сълзи, без глас и без утеха
разраства се у мен онази скръб,
мечти разхвърляни на вси страни -
ненужни са, подправени с много кръв...
Без място, без душа и без очи ...