Вече няма да търся
във сенки душата си.
Вече няма да тичам
след отминали стъпки.
На бездомния вятър ...

Каква съдба на теб или на мен е отредена,
не зная и може би така е по добре.
С мисия в живота всяка рожба е родена,
да следва смисъла на пътя, докато е ден.
Какви дела на мен са посветени, ...

Разкъсван съм от множество въпроси,
задавани от мен на мен за сетен път.
Разкъсван съм, душата моя проси,
да се измъкне от затворения кръг.
Опитвам всеки път да ги избегна, ...

Не се страхувам от смъртта -
имам застраховка живот -
мойте книги.
Отпечатено в стихосбирката ми
"Родопски чанове" - 2004 г.

Дълбоко в мен скрит,
на пружинка навит,
от моя мрак изкача, див,
дързък и рошав,
по детски красив - моят оптимизъм. ...

Когато вече няма да ме има...
Когато вече няма да ме има
и бъда прах сред земните недра;
когато вече няма да ме има
и отлети далече моята душа, ...

- Ти си КАКВО?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Бяла мечка - спокойно отговори събеседникът му.
- Но... но... но... - заекна котакът и неопределено размаха лапа към мечката.
- А, това ли? - вдигна рамене тя. - Почернях от слънцето и сега имам тен...
- Аз съм черна пантера - нареждаше в този момен ...

Охлюв върху гроб затревен
последен етаж
от недоизживяна къща.
+ + +
Лека пръст ...

В прилично безличие
погубват те дните си,
остарели декори,
невидяни от никого...
затрупани с прах, ...

Ръцете ти, полепнали по мен,
усещам с цялото си тяло!...
Преливам се в теб, ти се
преливаш във мен; смесваме се
като бои върху палитра, ...

Вървях в съня си, без път и посока,
и видях как слънцето погребват в гроб,
заплаках ужасена от участта му жестока,
но вървях все напред и търсех брод.
Вилнееха край мен реки с черни вени, ...

Когато уморен се прибере
денят ви и задреме на дивана,
не се гневете, вашето дете,
ако с въпроси цял орляк застане.
Сгънете, скрийте мекия чаршаф ...

Над света е надвиснала криза.
Страх панически, като ястреб лети.
Всяка малка надежда излиза
от мечтите със влажни очи.
По-дълбоко от дъното няма. ...

КРЪЧМА
Душата ми - крайпътна кръчма.
Във нея кой ли не е спрял?
Простенват тук съдбите жлъчни,
плетат безкрайната ми жал. ...

Излизаш сутрин,
за какво ли?
Да свършиш нещо важно,
може би?
Очакваш нещо, ...

Пак от приказка някога - черпя
топлина за дневния чай липов,
пак си казвам - как ми прилича
разцъфтялото време на книга.
Пак до мен като котка подремва, ...

Откакто им я взе,
са вечно гладни.
И вечно се оплитат
в празнотата си.
Защо я взе?! ...

дует с Изибел
Да бъдеш честен... не е лесно.
Мислите на глас да изкрещиш
за да ги чуят... Интересно...
А можеш ли да споделиш ...

Замислена в това дали съм жалка,
изливам болката си в стих...
Поредна нощ във черна празнота.
Очите ми - пресъхнали до болка,
душата ми крещи от пустота, ...

Сладък е,
ала и горчив,
не мога да устоя на вида му примамлив.
Подлудява ме и пред него съм безсилна,
иска ми се да съм малко по силна. ...

Нощта заспива в нашата прегръдка.
(Ще я събудим утре призори.)
А думите разбраха и си тръгнаха.
(Не трябват думи, щом в любов горим.)
Луната пак в прозореца наднича, ...

Сърце от хартия ти оставих
в онзи прекрасен ден,
под вратата ти нежно го поставих,
за да ти напомня за мен.
Сърцето с целувки аз наситих ...

Върнах се. Какво да нося? Здраве.
И умора, колкото света.
И което на очите пари,
и което топлеше кръвта.
Къщата ми като на колèне. ...

Когато ме гледаш в очите копнежно,
потъвам в тях бавно, грехът ме зове.
Удавен във чувства, надежда и нежност,
поемам дълбоко към твойто сърце!
Когато ме галиш с ръце мълчаливи, ...

Мъжки страх
Страхувам се
да не остарея
грозно.
Да не стана ...

Когато те срещнах
Когато те срещнах, беше тревожно
и тъмно в душата ми празна.
Сърцето ми стенеше,
плачеше, ...

Вечно бързаме. Бързаме, за да пораснем големи, да хвърлим късите панталони, да ни поникнат мустаци, да ни дойде мензиса, да се хвалим, че вече сме се целували и сме разбрали, какво значи да преспиш с някого. Бързаме да завършим гимназия, бързаме да се влюбим, после бързаме да се оженим (понякога не ...

З а щ о?
Дъждът шибаше право в лицето ú. Но тя не усещаше нищо. Сълзите се смесваха с водните капки в една бърза река, която попиваше в душата ú. Искашеú се да потъне, да удави мисълта си, да не си спомня нищо... Тичаше и смесваше себе си с неизброимите дъждовни капки. Но болката не отминаваше.
Той ...

Ти, Господи,
защо не ме пита,
преди да ми спуснеш душата?
Опакова я бързо в мехура
и хайдееее хързулна я долу! ...