Щом пътя си житейски извървиш,
поспираш се и се забавяш,
и може пак да продължиш,
но равносметка трябва да направиш.
Какъв си бил, какво си правил, ...
Ти и аз
Есенните булеварди днес са тъжни.
За последен път със теб вървим по тях.
Никой никому със нищо не е длъжен.
Просто се разминахме във този свят. ...
Неизказани мисли... Целувки...
Колко властно притеглят ни думите.
А Душата крещи за милувка.
Нежност и Страст, и Безумие.
Като прозрение, гръм и мълнии! ...
Идваш към мен от мъглата на моето минало...
Идваш... протягаш ръка и докосваш... сърцето ми.
Не искам. Не вярвам. Не помня дали ни е имало –
били сме толкова млади, красиви и слепи.
Идваш. Отворил очи, си се втренчил в душата ми. ...
Знам, че всеки път се връщаш с надеждата, че ще откриеш нещо за себе си, някакъв спомен от мен, нещо, което ще те накара да разбереш, че не съм те забравила. Спомен за теб, само и единствено...
Откриваш ли това, което би задоволило любопитството ти или просто го държиш под контрол, така че да не изб ...
Господи, всичко се объркваше все повече. Можеше да се закълне, че това е най-отвратителния ден в живота му. Погледна за пореден път часовника си и установи, че Сам – най-добрият му приятел, с когото трябваше да обсъдят важна сделка, пак закъсняваше. Какво ли правеше сега? Най-вероятно нищо свързано ...
С пиянски крясъци и конски тропот
завършват вечери, досущ едни и същи.
А махмурлукът сутрин ни съсипва.
И слънцето отново ни се мръщи...
Отхвърляме отровата първично. ...
Забрави ли ме?... Толкова е лесно -
едни очи, разтапящи се устни
в целувки, изтънели от умора
... и вкопчени за сбогом пръсти...
Забрави ли ме?... Няма да съм първата, ...
Гледате ли ВИП Брадър? Добре правите, ако не го следите, защото простотията в него е отчайваща. Ако все пак, обаче, сте гледали лайф-а миналата седмица, не може да не си спомните за Кристиян – момчето в инвалидна количка, което при това е и с увредено зрение. Вероятно няма и да го забравите, защото ...
Наричаха я странна. Наричаха я луда. Страхуваха се от нея, избягваха я. За тях тя беше нещо забранено, нещо грешно и тъй желано. Искаха я. Искаха да я притежават, да я разкъсат, да я завладеят и управляват. Те я желаеха толкова силно, че я мразеха заради себе си. Тя нямаше право да бъде такава. Няма ...
Пътувам, но без път. Сънувам, но без сън. Затварям очи и виждам нищото… черното нищо. Отварям ги и пак виждам черното нищо, мракът на живота. Не, не съм сляп. Аз съм просто един човек, избрал слепотата… избрал да бъде наркоман. Здравейте, не, не ме гледайте със съжаление, сам го избрах. В момента ме ...
Обстоятелствата се стекоха така, че Мартин остана вкъщи по празниците. По-точно в къщата на родителите си. Беше хванал някаква настинка, която въпреки че не беше кой знае колко тежка, му създаваше доста неприятности. Дори мисълта, че не страда от свински грип, не го караше да се чувства по-добре. Бе ...
Thousand Foot Krutch - The Art of Breaking
Every time I call you on the phone,
I listen to it ring but no one's home.
I can't explain the energy that
you give me when I'm left here alone. ...
Как да ти кажа колко те обичам?
Как да ти покажа колко те желая?
След като знам какъв ще бъде края,
а именно с неугаснали искри и непростими лъжи,
как да направя така, че да те забравя, ...