Our friends are all hurting from moments and regrets and charity laced with a lie.
Still we keep hoping, to fix all the defects and strengthen these seminal times.
We go on together for better or worse, our history is to real to hate.
Now and forever we stay until morning, and promise to fight for o ...
Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Бавно залезът слиза по раменете на къщите.
Топъл сън изведнъж... като нежно дихание...
Бъди предпазлива... Още не спиш... Не е вече същото...
Някъде, спотаен, те дебне Змеят-горянин... ...
31.
Касим изхвърча навън бързешката. Преди да затвори вратата дочух приглушена шумотевица и викове из коридорите. “Какво беше това по дяволите?!”. Много шумно и много навреме подплати поизтърканата ми легенда, но и аз си нямах никаква представа какво е. Още ми пищяха ушите от гърмежа, въпреки че тов ...
Във неговите две ръце заспива тя,
лети като перце, макар залостено в съня.
Сладкият му аромат я опива –
негативизмът бавно изгнива.
Зареял се е някъде той, ...
ТАЛАНТЪТ И ТЪЛПАТА
Търсеха Таланта. Ожесточено и неистово, под дърво и камък. Организираха конкурси от всякакъв характер. Тълпата ревеше така, както само тя си може. И си искаше таланта. Толкова силно, че се наложи някой да заеме неговото място. Тогава се появи някакъв шут, от тези дето обичат да се ...
Сънувах отново онази жена, облечена в черно. Беше близо и виждах зениците ú, отразени в моите. Беше като любене с погледи. Събудих се възбуден и отидох да си взема душ. Топлата вода, редувана с хладна, успокои тялото ми донякъде. От няколко дни не бях ходил при Савчева, не ми се и ходеше вече. Сексъ ...
Нахлува с птичи крясък гръм в прозорците отворени –
прегърбено дърво навън събува бавно корени.
Дошло е време двамата – по остър път прокълнати –
с петите си оголени да стъпим на отвъдното.
И неведнъж изгаряли на дявола в камината – ...
Потънах в себе си. Удавих се във мисли,
умиращи с последния ми дъх.
А крехкия ми дух, на смърт орисан,
измъчено изкачва онзи връх,
от който ще лети със волни птици... ...
„В какво вярваш?” Често за човека съдят по отговора на този въпрос. Някои се определят като християни, други – като мюсюлмани, трети вярват в Буда... Всеки е убеден в правотата си, а има и такива, които агресивно или завоалирано се стремят да наложат своята истина. Обикновено религиозната принадлежн ...
Една си ти, една и други няма,
една запълваш целия ми свят,
любов и грях в очите ти са сбрани,
на страст и смях искриците блестят.
Погледнах те и ме прониза огън, ...
Обичам...
Обичам, когато преплиташ ръцете си в моите,
обичам, когато играя си с теб и виждам,
че сме щастливи един с друг,
радвам се, когато забавляваме се заедно и ни е добре ...
- Просто трябва да свърши. - чух го да казва с въздишка.
От известно време насам знаех, че си мисли за това. И аз си мислех. Подготвях се дори. Но беше по- болезнено, отколкото очаквах. Сякаш някой с остър скалпел изряза част от сърцето ми. Онази част, която можеше да чувства. Която беше моя.
- Не т ...
Чувствам се манипулирана! Накъдето и да се обърна, всеки се опитва да постигне нещо чрез някой друг. И по възможност този друг да изглежда поне мъничко глупак. Така е по- сладко, нали? Като започнем от малките ни съкровища, които дори не го осъзнават (или ние така си мислим), но знаят, че като крещя ...
Вчера към 4 следобед влезе Бърни. Бърни е кротък човек на 58, но изглежда на 75. Завършил е история в Оксфорд, знае перфектно 8 езика и винаги говори много и интересно. Бърни е слаб. Бърни е циник и скептик. Бърни е с люто чувство за хумор. Бърни е болен от рак на стомаха. Останал му е 1/ 3 от него. ...
Ти си светлината в сивите ми дни.
Огряваш всичко със своето сияние.
В очите ти блестят искри,
запалващи в мен желание.
Това желание изгаря ме на клада и ...
Ще мога ли да напиша есе за любовта, използвайки само въпроси? Ще мога ли да задам всички въпроси? И не трябва ли да има и отговори? Наистина ли това сладко чувство умее единствено да те тревожи със своите хиляди питания? Защо няма в любовта аксиоми и константи? Защо има само въпроси? Дали има отгов ...
Земята под краката ми изчезва,
думите залутват се смутено,
губи ми се всяка мисъл трезва,
всичко в теб е просто съвършено.
Опитвам да откъсна от теб очи, ...
Накъде отивате вие,
щом залязва слънцето на детето
и всички пътуват за там, където
вкусната ябълка гние?
Ние стоим точно пред залеза... и после нощ, ...
Слънцето напук на отминалата зима се отдаваше с все сили с надеждата да разтопи и последната частица лед, да осигури светлина и топлина на едва разпукало почвата зюмбюлче, приканващо всички към настъпващата пролет.
Всяка една частица от природата бе в удовлетворение, всяка една малка зелена тревица, ...
Умора спейки ме преследва,
докато бъдещето гледам,
недоумение занапред какво ще следва
отдалечава ме от това, което пожелавам.
Желанието да бъда пряма ...
Тя вървеше по тънката жица на живота. Обрулена от ветровете. Очукана от голите чукари. Погледът и се промени. Нямаше я вече оная веселост. Изчезна и тръпката в гърдитеú. Това ли трябваше да се случи с нея? Остана без ничия подкрепа в живота. Къде изчезна оная жизненост, която я караше на лети, вмест ...
- Ще ти се обадя след половин час, като се прибера.
- Добре.
- Айде чао, че ме чакат. Обичам те!
- И аз те обичам!
Мина половин час, мина един час... Телефонът стоеше все така безшумен. ...
В едно пъстро и тихо вълшебство изпадам,
когато смирено до тебе застана
и времето спира в миг мълчалив, в който
завинаги бих могъл да остана.
Всеки път е така - когато ...
Искам да те имам, но не мога,
нещо пречи, нещо ни дели.
Не е разликата във годините,
а това, че безразличен си към мене ти.
В мене не виждаш ти жената, ...