Ако някога...
Всичко под небето…
… за теб…
Плачат рубини
вместо сълзи… ...

През големите прозорци на класната стая, тъй без позволение, се промъкна един слънчев лъч. Настанил се удобно на черната дъска, той се зае с шпионаж. На учителския стол, както той предположи, седеше госпожата. За да разбере какво прави тя (такава му беше мисията), той с усилие се извъртя и някак си ...

Пустиня грозна и убиваща.
Безбрежна, тъжна тишина.
Плаче Луната умираща.
В пустиня съм и съм сама.
Пещера пуста, изоставена. ...

Адски ангели
Дръзко яхнах сатаната,
носим се бясно към ада,
здраво държа аз рогата,
катран е моята награда. ...

Жена си ти, като хиляди други,
но сякаш поднасяш неземна любов.
И моите чувства - мечтите събуди,
превърна ме в нежност и зов...
Ти тръпка вълшебна си в полет безумен - ...

РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ
с недоспали стъпки...
Към Слънцето
протягам неродени дни.
Да ги обгърне с дъх горещ. ...

Дотегна ми все да съм другата
и все друг да държи първенството,
да си отмервам вечно думите,
да съм въздържана в обществото.
Вярно, пряма съм и егоцентрична, ...

Вечерта се спусна над земята.
И във въздуха, сред мрачината,
малко прилепче се запремята!
Изведнъж
в сърцето ми засвети - ...

========== Фаза Първа ==========
Май всичко започнах да забелязвам -
все по-малко взе да ми се нрави
размитото от лъжи откровение.
Все по-често взе да ме посещава ...

Беше слънчев, но студен, късен февруарски ден, когато Лора отиде за пръв път там. Заведоха я съвсем случайно. Не знаеше много за нея, освен че е възрастна жена, която гледа на кафе и всички я обичаха като собствена баба. Когато отидоха, не знаеха дали ще им отвори. Позвъниха по някакъв специален нач ...

... след двадесет години!!! Помниш ли?
Помниш ли онази цигулка,
дето все те прегръщаше?
И косата, захваната с шнола
(непокорна и лъскава), ...

И тази вечер, мършо стара,
ще успеем да затлачим
стомасите си с нещо, дето
се въргаля под тезгясите
пазарски ...

Понякога си мисля, че виждам как светът ми се срутва пред очите,
правя грешка след грешка, но въпреки това вярвам, че съм от добрите.
Понякога протягам ръка, търсейки подкрепа,
но намирам тежка стена, а не утеха.
Понякога искам да върна времето назад, ...

Нищо, че навън е пролет -
някак есенно е в мен.
Мислите - листа се ронят,
чувствата са дъжд - рефрен...
Тиха есенна соната ...

След като наблюдавал десетина минути как едно малко кутре се върти в кръг, опитвайки се да захапе собствената си опашка, има сведения, че Мър Мър изказал следния коан:
- Колкото и да се въртиш, опашката ти винаги остава отзад.
Няма сведения кутрето да е спряло да се върти.
Има сведения, че един дъжд ...

Усещане за любов
V част
- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя! ...

Сънлива нотка, сладък глас,
нежно чувство, общ захлас,
две усмивки, искрен смях,
мечти и радост, трепет в тях...
Дели ги време, а и свят, ...

... И пясък, шепи пясък във очите...
на простосмъртните, горките.
А зрящите ще дебнат от засада:
на всеки зрящ - по двама слаби.
Всесилни, или повече могъщи, ...

Предпролетно
Пак вали сняг на прах, все едно е пресят.
Баба Марта пресява кахъри.
Уж са дребни наглед. Но под снежен брокат
утре целия свят ще осъмне. ...

Текст за песен
Колко дълго само търсих Теб
и взирах се да видя Твоето лице.
От вечността във мен родиха се мечти
и с душата си разбрах - Ти единствен Си. ...

Лутане е мойто име,
чупене е моят звук.
Листът бял ме приютява
и спасява... никой друг.
Недоволство е сърцето ...

При залез, мисля си,
дали успях деня да съхраня,
а мракът с рошавата козина на звяра,
в дола, забравил светлината,
и огънят не ще да съхрани. ...

Наесен, в опустяла нива
ще тупна сляпо, изведнъж.
Земята просто ще попие
една голяма капка дъжд.
След мене тихо, тихо, тихо ...

Не бе любов, а само жажда –
за истинската, за голямата.
Така илюзии се раждат,
когато нищо друго няма.
Играхме както във театър – ...

по мотиви от народния фолклор
- Ей, момиче, яла да си купиш яйца, а? - извика Ганчо Мангалчето.
Той беше родом от едно малко село и от скоро гледаше кокошки. Нямаше какво да прави с толкова яйца и започна да ходи на женския пазар в близкия град всеки петък. Усмихнат и разговорлив, той бързо намери р ...

Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разче ...

"Свят като свят" би казал всеки друг,
и всеки друг не би във него оцелял,
но моята съдба са вплели точно тук,
където съм зазидан да живея във печал.
Но може би това не ви се вярва, ...

Влез в съня ми като нечакан гост,
за да ме убиеш с нежното си острие!
Влез в съня ми като черна смърт,
за да прободеш с целувки моите очи!
Ела на гроба ми с черна роза в ръце, ...

Посветено.
Цигарата догаря бавно в препълнения пепелник... бутилката със спомени не пресъхва колкото и да пия от нея... кристалният шах е разпилян както самия ми живот. Грешни и необмислени ходове, непоправими следствия, довели до загубата на кралицата.
Стинг ми прави компания - сякаш разбирайки по ...