Ти каза – напиши ми стих –
желание – не съвсем.
Видях те с друга – да боли!
Лицето мое в нея ти откри.
Дали всичко свърши онзи ден ...

След теб
След теб ще спусна щорите на тишината.
Ще седна до камината обидена.
Безмълвна като никога, разплакана,
и ще прегърна спомени отминали. ...

Нощ,
поляна,
гръм,
дърво,
искра ...

Пътека
Две думи остри, но бе дълъг
в душата екотът им зъл
и ти се срещна тайно с гълъб,
на ниския перваз дошъл. ...

Понякога при дядо идваше някой познат и му казваше, че берат втора ръка и тютюнът е вече „на панагон”. Не разбирах израза, докато не отидох да помагам на един от съседите през деня.
Дворът бе затрупан с бали тютюн. На плетена рогозина под лозата насядали жени, мъже и деца, въоръжени с метални игли, ...

Време - без време...
Погледнах часовникa -
време е, ставаме!
Сънено, свежо събуждане!
Деня преобличаме в нова одежда - ...

По труден път вървиш сега, Родино,
и хулни думи сипят върху теб.
Отричат даже славното ти минало.
Вината ти от ден на ден расте.
От грешки и завои уморена, ...

Не мога нищо да сторя,
просмукана в мен е отрова -
живее от отровен живот.
По пръстите ми още има следи
от откъснатите от мене мечти. ...

Пречи ми нещо, което при другите
как е в излишък - умеят да казват,
че чувстват, без даже да лъха на
чувства...
Природата мен ли създаде в ...

Прости, Любов...
Ти обичаш заоблени форми,
аз обичам умели мъже,
ти не знаеш задръжки и норми,
аз не знаех, че имам сърце... ...

Едно момиче, едно сърце,
една усмивка, едно лице.
Един поглед, едни очи,
една любов, едни сълзи.
Една нейна целувка, ...

Умира с писък никотинов последната цигара.
Далеч от спомена ú бе заръчано да ме откара.
И без да усетя заръката си бе изпълнила.
Главата ми с дим бе запълнила.
Но бавно пушекът сив бяга от мен ...

Нощта е стенеща, а ти си самотна.
Искам да върна доброто старо време.
Тялото ти е студено, а душата тъй сиротна
и времето ни - остана без време...
Вулканът напира да изригне от мене. ...

Присъда
Назрява в мене чувство…
Надиплено от топлината
на двете искани ръце…
Разбирам - безсмислено ...

Дари ме със мечтите си във бяло,
отнесе ме във светлата земя,
във миговете с тебе бяхме цяло,
почувствах трепета, че съм жена.
Очите ни говореха без думи, ...

Всеки следващ поглед бе по-замъглен от предишния,
по-устремен и разголващ. Уви, май се влюбваше...
Всяка следваща мисъл бе като средство за дишане,
все по-естествено, търсено... Самоконтролът се губеше.
Всяка следваща среща бе дуел на различни усещания, ...

Чуй това добре!
До теб седи момичето, без което нямаш нищо,
момичето, което искаше малко, а даде всичко,
света ти без нея ти се струва тесен,
така е, момче, животът не е песен. ...

Това е моят коментар и понеже стана дългичък... И как не като вече съм пълнолетна и са ми се случвали какви ли не неща.
На маса сме и... Един от групата, бая си е пийнал и затова споделя може би:
- Свалям аз в бара една мацка - убиец. Толкова съм пиян, че не помня къде сме ходили и какво сме правили ...

Пияна от любов е нощта,
протегнала топлите длани
с най-нежен похват на жена
препуска с коне оседлани.
Златен прах сипят пак звездите, ...

Добро утро, мое слънце!
Добро утро, мой блян!
Светла искра проблясва
и гали с нежното утро пръстите ти.
А ти лежиш безмълвен, ...

И какво като си тръгваш?
Там, след девет планини в десета
още разказват приказки за принцеси.
Една врата се затваря. Хиляда се отварят.
Шехеразада приспива с пръсти цветята. ...

Облик
В шумака на старинното тепе
се крие радост
- не от днес
- от векове. ...

Губя се в очите ти,
те напълно ме обсебват.
Не мога и да ги забравя,
постоянно ме преследват.
Толкова зависима съм от теб, ...

Един слънчев следобед Дърт Пън седеше на брега на Не Чак Толкова Големия Вир, клатеше си краката над водата и цамбурваше камъчета вътре. Така го завари На Хал Че, който се разхождаше в гората, за да му слегне обядът.
- Какво правиш, учителю Пън? - полюбопитства хлапето, след като го наблюдава няколк ...

Скъпи мои братя. Всички вие по-големи и по-малки животни. Аз, Лъвът, вашият господар и баща, нареждам: "От днес, в нашият "Див лес," ще настъпят промени. Тъй като напоследък зачестиха безобразията. Някои животни започнаха редовно да закъсняват за работа. Други заспиват, а трети излизат с кошници да ...

"Какво е всъщност Лятото? Какво е?
..................................................................
Въздъхва, може би... и си отива!"
Иван Вълев."Лятото"
А може би в обувката ревнива ...

Запява въздухът. Танцуват
край нас лъчи и дървеса.
Пчелички медено засмукват
пияни капчици роса.
И твоята ръка пчела е. ...

Тишина, тишина, нежна е нощта,
със прозрачен воал покрила града,
Луна сребролика разлива лъчи,
във мир природата тайнствено мълчи.
Прах звезден се сипе навред, ...

Тесни коридори
Вървя в коридори тесни.
Вървя през бездните опасни.
Мъча се да преоткрия хубав спомен,
но в трап пропадам бездънен. ...

В подлеза млад музикат
свири зад своята шапка.
И дребни монети валят,
като ноти разстреляни падат.
Свири китара измъчена, ...

Пролет е. Вървях по пътя
дълъг и незнаен
и започнах да се чудя,
изглеждаше безкраен.
Дърветата се виждаха, ...

Слънчице мое, огряло простора,
с нежна прегръдка стопляш деня!
Суетят се край мене забързани хора,
не виждат как цъфва навън Пролетта!
И звънкият славей деня ни оглася, ...

по мотиви от народния фолклор
Баба Яга лениво отвори очи. Всъщност, само така изглеждаше, защото тя отдавна не ги беше затваряла. Не бързайте да ме обвинявате в празнодумие. Ето какво ми разказа една възрастна жена:
* * *
Живяла някога мома Ягодина. Сърцата на много момци тя била пленила. Имала хубо ...