***
Разказан е дъждът до капка,
по треви и по листа, по покриви.
Писалката оставям, даже шапката -
да ме намокри просто. ...

Течен, лепкав, сладък,
ситен пролетен валеж,
удоволствие за сетивата,
любим мой ягодов пълнеж.
Наслада, вкус и аромат ...

Оооо, Ангел мой!
Тъй крехък...
Тъй жадуван блян...
Оооо, Ангел мой!
Тъй дивен... ...

Долар:
Необлечен скиор
от щатския отбор,
спускащ се направо
към нещо кафяво*, ...

В очите ти ще видя дъжд... Сълзите отпреди...
Можеш ли за тях да ми простиш? Можеш ли с мен да продължиш?
Аз знам не можеш без обида да ме гледаш...
Не можеш смело до мен да се изправиш...
А ще можеш ли все някога? ...

И ето пролет пак пристигна,
а с нея и новите копнежи.
Очите ни с усмивка видна,
изпълнени са пак с надежди.
Сякаш беше вчера, ...

Яхнала поредната метла,
гдето мине, всичко трéпе.
Я опитайте се да я спрете,
с дръжката ще ви помèте.

* * *
Сред цветовете
на цъфналата слива -
изгубени врабчета.

Искаш ли ме?
В очите ми -
мълнии
убийствени!
В косите си ...

Организацията на товаренето си беше стандартна, макар и с повишени изисквания за сигурност, които щяха да продължат и в следващите 2 седмици, докато не се освободим от зелените каси. И на докерите, и на голяма част от екипажа не им бе за първи път, но се чувстваше как са някак по-стегнати и по-бързи ...

Може би
Събираме се клети, непознати.
Стоим сами със самотата.
И колко странно гледат всички...
Неузнаваемо мечтаят. ...

Към небето...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм би ...

Кои сме ние, хора?
Изричащи ругатни
и готови вечно за сплетни.
Насила слагаме усмивки,
нашите приятелки-лъжливки. ...

Всеки се нуждае от обич. Търсим това крехко чувство във взаимоотношенията ни с хората, във вниманието, което ни обръщат, в заобикалящата ни среда. Колкото горди и егоистични да сме, тайничко се стремим да дадем и получим най-добрите чувства на и от близките си. Едни са сдържани, други колебливи, тре ...

Не зная как да те забравя,
щом ти си тъй дълбоко в моя взор безкраен,
опитвам се да вникна в теб, да разгадая,
какво съставя твоя дъх на цитруси ухаен.
Пленяваш мойто утро със своя образ нежен, ...

Тихо се сливам във тъмните дебри
със самотната богиня – Нощта.
Вятър събужда камбанени кедри.
Да, такава е тя – гола тъга.
Под тътен просторът страшно трепери, ...

Нарисувай ми една картина,
като велик художник от преди,
за туй, което не остана и отмина,
на една мечта, непонесла висини.
Нека цвете да има по средата, ...

Завинаги отчужден
Събудих се.... Празник е! Пореден... след онзи... онзи от преди три години... Споменът пари... Далеч си! Чужд си! Неин! А можеше да си мой!
Как само те желаех. Исках те! С толкова надежди градях път към теб, мост, доближаващ ме към сърцето ти. Опитах се да се доближа по-близо, да т ...

Дадох двете си ризи на Ближния.
Получих плесници по сто.
Пито - платено. Лъжа или истина...
Сто грама зло и добро.
Любовта оцеля във душата ми... да. ...

Ах, мъгла!
Мъглата? Какво плахо има в нея? За автомобилите е ад, за самолетите също. Изобщо за целия човешки транспорт мъглата е лошо стечение на атмосферната ситуация!!!
Но ако сте решили да стоите на едно място (Стига толкова лутане!), мъглата е прекрасен сценичен реквизит, в който можете да се пр ...

Опиши ми нещо…
Опиши ми нещо.
На мен ми се пуши цигара.
Опиши ми, че съм изгнила от анорексия.
Напиши ми биография, ...

Пролетно утро
с пролетен дъх,
дърветата пролетни
с пролетен мъх.
Пролетно слънце ...

Стъпките ти... леки са, наистина,
виждаш ли... как всички ти завиждаха,
чувствам вече всичко как ти е писнало,
но винаги съм бил до теб... не виждаше ли?
Хората... затварящи ни в крепости, ...

Смущаваш мойто тяло,
желаеш ме, нали?
С думи ме докосваш,
сърцето в мен трепти.
От гласа ми, мили, ...

Бих дала всичко за едно сърце,
което да тупти със дива страст,
бих дала всичко за едни ръце,
оставили следи от свойта власт.
Бих дала всичко за едни очи, ...

***
Не ме прегръщай...
аз съм уморена!
Не ме щади...
от истини боля! ...

Време е
отново да се върна
към първичната несигурност
на детството,
към безкрайната вселена ...

Разбирай се с нeя
Разбирай се с нeя... Аз тръгвам!
И без друго отдавна си сам...
Не, че бързам, но пак се прегъвам,
този път е от болка и срам. ...

Приказка за "Лека нощ"
Ще те запомня
с огъня на твойте "ласки"
и нежността на твоята ръка,
със топлината на сърцето, от която ...

Изгорих последните мостове -
кула пепелна си построих.
Разпиля се призрачният спомен
и пое към хоризонта тих...
Сбра полека облачните тайни, ...

Омръзна ми все за теб да мисля,
омръзна ми да се осакатявам,
ти напусна света ми,
сега напусни и ума ми.
Ненавиждам те, но и ...