Очакван ден - нечакано начало,
самотен бил си пак в нощта,
за теб денят е само огледало ,
за живата душа затворена в плътта!
За теб отдавна времето е спряло, ...

От всичко на света най-мразя Любовта!
Само тя у мен събужда нежността...
След любовта голяма,остава по една рана...
Няма лекар, няма цяр... Тя е прокълнат дар!
С нея страх ме е да ме дариш ...

Леден плен
Студът пера рисувал по стъклото.
И тъй красиви те се мъдрят там,
и както белезите във сърцето
очакват разтапящия огнен плам. ...

Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.
Денят, жертва на вечен кръговрат, ...

Много ми е цветна тази зима,
а не помня да съм й купувала пижама.
Нямам фон дьо тен да я гримирам,
нито съм обичала циклами,
за да ги подреждам по первазите ...

В глътка старо вино се давя
и отчаяно протягам ръце,
но кой ще докосна
и кой ще избавя
щом е празно моето сърце? ...

Изяж душата ми
Разкъсай месата ми
Задоволи глада си
Изпий кръвта ми
Раздроби плътта ми ...

Поглед.
Докосване.
Дъх.
Искра.
Откровенност. ...

Нека бъде нощ...
Нека бъде нощ и мракът да разстели своята мощ...
Нежна тишина, самотна наслада...
Танц на красотата и приказна забрава...
Нека прозвучи тихата музика на дебнещата хладина, ...

Сърцето ми като самотна птица
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.
Копнеж любовен скрит е във очите ...

Жената е лава и лавина
с душа като земните недра,
пулсираща,
пламтяща,
изгаря те ...

Когато чакаш тежки новини,
а телефонът тихо е прашасал
от спомени и вече не звъни,
когато оптимизмът е брадясал;
когато тишината забумти ...

Slipknot-psychosocial
I did my time and I want out
So effusive - Fade - It doesn't cut
The soul is not so vibrant
The reckoning - The sickening ...

Песента на лудите -
жуженето...
Сенките говорят,
бездушно сумтят!...
... ...

Подарък
В дългата вечер, когато сама
напразно очаквам да дойде сънят,
а той лъкатуши по път заледен,
от коледни песни и смях упоен... ...

БЯГСТВО
Аз пия, пия, да забравя
и мъката, и парещата страст,
а може би с таз чаша ще удавя
и обичта, изтляла тъжно в нас! ...

Тази нощ сънувах, че пия дайкири на границата между двата океана. Трябва да е било някъде около нос Хорн, макар пейзажът да беше по-скоро тропически. Не ми се вярва да съм сънувала Панамския канал - твърде скучно би било...
Харесваш гласа ми нали? Виждам как те опива. Няма начин. Бях още дете, когат ...

Гледане на менгеме
Някои гледат на кафе. Е, аз пък гледам на менгеме.
Ама защо точно на менгеме, ще попита някой?
Ами защото гледането на менгеме е по-точно.
Гледането на кафе е не е точна наука, затова и резултатите са мътни и относителни. ...

Нощта вече преваляше. Сърцето ми се свиваше с всеки изминат час, в който не го виждах до себе си. А той навярно спеше сладки сънища оттатък в хола. Бяхме се скарали и той отиде да спи там, но аз не исках, исках той да остане при мен. Исках... само че не можах да му го кажа. Гордостта ми беше по-голя ...

Ти даде ми да разбера,
че аз не съм една,
че обичта може да е хвърлена пара,
че чувството на изпепеление
не води до спасение. ...

Обречена любов
Обречена любов във мен гори,
не ден, не месец вече мина!
Душата ми изстрадала боли
и чувства те като частица неделима! ...

Поглед невчесан... в мене опрян,
тъжни очи разпилени,
говор изсечен... неразгадан,
препълнени липси смирени.
Бягащи сенки... в тъжна зора, ...

С ярост бясна викаш и сълзи солени проливаш,
юмруци в стената от стомана и бетон забиваш
и шепнейки с измъчен глас изричаш
"Защо трябваше сега да си отиваш?"
Имаш само спомена от миналите времена. ...

http://uk.youtube.com/watch?v=eL-kx-uyRjI
...
Тази вечер като че ли по-различна бе.
Вечерен хлад като тръпка по тялото премина.
"Колко красиво си, смълчано море..." ...

Завърнах се след толкова години
и срещнах те случайно - може би,
погледнах те в очите сини,
а ти извърна се, както преди.
Къде отиде любовта ти нежна, ...

Walk
Can't you see I'm easily bothered by persistance
One step from lashing out at you...
You want in to get under my skin
And call yourself a friend ...

Iron Maiden – The Fugitive
On a cold October morning
As frost lay on the ground
Waiting to make my move
I make no sound ...

Не смей да отричаш вината,
защото кипи и горчи!
Не гледай цвета на стената,
а погледа в мойте очи!
В агония днес не превръщай ...

След полунощ отново ме събуди тази музика и дълго време се чудех откъде идва. Отначало ми се стори, че идва някъде отгоре, после се сетих, че горе няма никой, защото обитателката отдавна бе починала и етажът e съвсем празен. И все пак ситуацията се повтаряше, защото неизменно прозвучаваха акордите - ...

Образованието - инвестиция за цял живот или загуба на време
(е с е)
Образованието – дали ни прави силни, уверени, мъдри и любознателни или претоварва паметта и съзнанието ни с излишна информация? Дали е жизненост и устрем или угриженост и пасивност? Дали е величие или падение?
Дали образованието е и ...

Отиваш си, а как боли?
Дълбока рана в мен гори.
Ще се върнеш ли - кажи,
пожара в мен да угасиш?
Отиваш си и не разбра дори ...

Помниш ли миналото лято?
Онова, крайбрежно изгорялото
на весели лунички.
Тогава заровихме ръцете си
във пясъка. На топло. ...

Аз
си тръгнах.
И думите
юдини
не изрекох. ...

тази нощ ще боли и ще стене
ще мечтае за бъдещи спомени
ще проклина всичко отминало
изостанало
и ненадминато ...

Ще я убия!
Чуваш ли? Ще я убия!
Лежи сега с изпочупени нокти...
(Пак под стобора е ровила.)
Хълбоците и треперят, и лиже кървави пръсти... ...

Приятел на забравата
Стоях до един непознат, когото някога наричах приятел. Очите ни се срещнаха, за да прозрат, че душите вече са се разделили. Дали той помнеше това, което помнех аз. Споменът за същността, която е изгубил. Дали той си спомняше онази, която вече не можех да бъда?
Среща... след годи ...

Там, под старата смокиня,
ме целуна на шега.
Бях със роклята си синя,
помня го, като сега.
Каза ми, че съм красива ...

От вчера ми се ще да поздравя всички именници от 6 -ти и 7-ми януари, но нещо ме спираше. Музата хич я нямаше... Дали беше примряла от студ? Или нещо друго? Чудех се...
Днес, докато си пиех кафето, ми проблесна... Така популярното и хубаво име Иван някак ми навява мисли за Големия Брат Иванушка... к ...

Чертая живота си върху бял хартиен лист. С най-обикновен сив молив рисувам цветно. Най-различни нюанси се отразяват в зениците ми. Рисувам и рисувам, имам нужда от това. Вдъхва ми сигурност. Знам, че всичко зависи от мен, макар само на обикновен хартиен лист. Няма редове на него, снежно бял е.
Рисув ...